Наскоро за пореден път ми се наложи да обяснявам защо не ми се излиза в събота вечер. Не знам как е с вашите партньори (и приятели), но при мен семплото “не ми се излиза” не е достатъчно, нужна е по-дълбока причина, която да обясни това поведение, граничещо с аномалия. Забелязала съм, че колкото по-нереалистична е причината, толкова по-добре. Като това да не отговориш на съобщение, да се появиш след два месеца и да кажеш – “извинявай, бях в банята”. Така например, вместо “не ми се излиза”, можеш да използваш – “хороскопът не ми го позволява”, “кучето ми преминава през любовно разочарование” или просто “налага се да изгледам за трети път втори сезон на The Crown, съжалявам”. Защо обаче предпочитам да си остана вкъщи, вместо просто да отида някъде? Защо не страдам от FoMО и никак не се тревожа, че ще изпусна “купона на сезона”.

Стигнах до осъзнаването, че при мен отне години да разбера какво (наистина) харесвам, какво ми доставя удоволствие, как, къде и с кого се забавлявам и как, къде и с кого – не.

Ето защо, когато нямам опция да правя това, което (наистина) харесвам – голямото наспиване е приоритет пред голямо напиване.

Миналата година Бел написа за Capital статия (препоръчвам да прочетеш), в която обясни тази тенденция, която се набюдава при все повече хора напоследък – JоMO (Joy of Missing Out) – “JоMO означава пресяване на преживяванията, пестене на енергията за стойностни занимания, които носят радост, без състезание и без непременно да трябва да бъдат споделяни в социалните мрежи”. “Стойностнo заниманиe” пък е различно нещо за всекиго и това е напълно ок.

Сутрин на Градина обичам да казвам “ходи обърни тея стотинки в мекици”. А представи си да можех да обърна всички безсмислени вечери в сън, или още по-добре – във фестивали! Именно фестивалите и тематичните партита ме ентусиазират напоследък, тези с костюми, че дори леко фетишистките такива. В последната година Лондон много ми помогна да си намеря “моето нещо”. Обичам костюми, обичам, когато хората полагат усилие за начина, по който изглеждат и настроението, което това създава, обичам като има тема и тя не е пожелателна. Последното тематично парти на Rumpus (едно от любимите ми събития), на което бяхме беше Plasticine vs Pleistocene. Честно! Отне ми време дори да разбера темата и да разшифровам как трябва да се облека (не е като дрескод бяло, например). Следващата тема беше – Dahl vs Dali – още по-яко.

Мислила съм защо някои хора обичат партита с костюми и фестивални аутфити. От една страна – добра възможност да проявиш въображение, да бъдеш различен от нормалното себе си, от друга – шанс да си част от интересна (и свободомислеща) общност. Преди години в INTRO правихме брой за субкултурите и един от материалите беше интервю с психолог, който обясни причините такива да се оформят. Оттогава без да искам виждам този инстинкт за групиране дори при най-големите индивидуалисти. Първата човешка потребност е тази на принадлежност, да се обградиш със себеподобни, да се чувстваме утвърден, разбран, приет.

Така, ако попаднеш на място като Rumpus, на което всички (всички!) са с костюми и фестивален грим, а ти си по дънки и тениска, няма да се чувстваш комфортно точно толкова, колкото ако се появиш в заешки костюм на корпоративно парти.

Напоследък много се питам какво пречи на българина да се отпусне, да прояви въображение, да приеме другите с  цветовете им. Веднъж заради прайда, втори път заради Meadows in The Mountains (там, ако видиш човек, който няма костюм – най-вероятно е българин), трети път заради това, че излязох с кимоно на едри пайети и едно момче никак не се притесни на висок глас да ме попита дали съм на LSD и да ме нарече “шаран”. Аз от своя страна, тъй като имам склонност да премислям прекалено и да си задавам въпроси, започнах да се чудя – “дали е бил агресор в училище?”, “как ли се държи с гаджето си, дали тя смее да облече нещо различно от дънки, смее ли да сложи ярко червило?”  и разбира се “приличам ли наистина на шаран?”.

Питам се също защо хората тук не се притесняват да те нарекат “шаран” на улицата, но никога, никога няма да ти направят комплимент на висок глас.

Последното ми се случва постоянно по улиците в Лондон. Постоянно! И е приятно!

фотограф: Даниела Йорданова (sucks2beyoou)

Но да се върна към това, което обичам – фестивали и костюми, поводи да прекалиш поне малко. Лондон предлага много от последното, в България можеш да го вземеш в чист вид на Meadows in The Mountains, или пък да си го организираш сам. Напоследък съм толкова запалена по фестивалните аутфити и тематични партита, че приятелят ми се шегува, че скоро няма да имам ‘Sofia friendly’ дрехи.

GIRLS WE ARE не е моден блог, а аз нямам самочувстви да разбирам от мода, но ако говорим за фестивална визия, вярвам че съм намерила най-добрите начини за сглобяване на бюджетен, или не съвсем, аутфит.

КАКВО ДА ОБЛЕЧЕШ?

Ако се придържаш към бюджетната опция най-добре тършувай из магазините втора употреба. Отърси се от разбирането, че фестивалните дрехи са ресни и плетени шапки – не са. Поне не и през 2018. В горната визия всичко (без шапката) е втора употреба. Клинът е от frea.bg, блузата от facebook група за продажба на носени дрехи (скъсих я в последствие), червените Dr. Martens са от Beyond Retro в Лондон (за фестивали кубинките са перфектната обувка, която може да те спаси от прах, кал и какво ли не). Към визията има и черно кожено яке, което е отново от базар за дрехи на килограм – VinoKilo в Берлин. Не подценявай кварталните магазини за втора употреба (приятелка винаги намира страхотни неща в Надежда), но за да изравяш находките там, ти трябва набито око.

Не толкова бюджетна опция са онлайн магазини, които предлагат една идея по-вълнуващи във фестивалната посока аутфити. Харесвам и съм поръчвала от @dollskill, @ilovekuccia, @wekoko, @jadedldn, @shopeasytiger. Долната визия е изцяло Dolls Kill плюс бански, който купих в Бали. 

Пайети (всякакви размери), камъни, мрежи, сребърно, златно, пера, все неща, които в ежедневието си би пропуснала, но ако искаш да сглобиш добър фестивален аутфит – включи ги.

фотограф: Даниела Йорданова (sucks2beyoou)

A, ГРИМЪТ?  

Блясък! Преди години вероятно щях да се изсмея, ако някой ми беше казал, че ще има суперуспешни компании за биоразградим брокат (повтарям – биоразградим брокат). Да, вече има такива! Компании като @thegypsyshrine, фокусирани само върху брокат и лепило за такъв, се появиха и пораснаха дотолкова за година, че вече се продават в Topshop на Oxford Circus.

Този сезон обаче пропуснах броката и експериментирам с Mark Epic Transformer Lipstick на Avon. Това са червила (супер бюджетни – намалени на 4.99 лв. в сайта на Avon), които можеш да нанасяш както самостоятелно, така и върху друго червило, за да го трансформираш – да му придадеш блясък или пък металически тон. Първото е идеално решение за фестивали, второто  – за градска среда. Тоновете, които аз имам са холограмен (holograFX), златен (guilty pleasure) и циклама (sparkle on). При цикламения имах очаквания как ще стои, докато при холограмния или златния не си представях да се използват самостоятелно.

Оказа се, че греша и именно златният е фаворитът ми – достатъчно покривен (обичам плътни цветове) и достатъчно интересен, за да завърши фестивалната ми визия.

Цикламата може да се нанесе директно върху устните за по-плътен ефект, или с потупвания на пръстите само за блясък (благодаря за идеята, Аля). Наскоро гримьорът Алина Манова ми направи цялостен грим с трите червила като смеси холограмно и златно и ги използва вместо хайлайтър, а розовото влезе в картинката вместо руж. Уви, аз не умея да играя така с цветовете и нанасянето, но и използвани по правилата ми свършиха повече от перфектна работа.

 

Фестивалната тема ще продължим този петък в предаването “Преди обед” по bTV, където ще ви покажа фестивалните си дрехи, аксесоари и гримове, включително кимоното “шаран”.