И през 2019, и през 2018 маркирах края на съответните години с ударна серия материали, с които ей така да си припомним и отпразнуваме хубавото. Сигурна съм, че всеки от нас има какво да отпразнува и от 2020, но също като трансформациите ни за последните 12 месеца, така и равносметките се усещат особено лични. Колкото и универсални да бях преживяванията ни – да, всички бяхме затворени и да, всички се страхувахме – би било егоцентрично да универсализираме начина, по който сме преминали през 2020 – и физически, и ментално.

Всеки си води собствени битки и сме късметлии, ако сме стигнали дотук без твърде голями сътресения, а леко по квас и някой друг “слайс” бананов хляб.

За сметка на равносметката, този път искам да направя няколко напомняния, ей така, защото това е годината, в която повече от всякога обстоятелствата ни побутнаха да оценим това, което всъщност имаме.


ИМАХМЕ… ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ.
В новия епизод на подкаста гостът ми Елена каза, че това е годината, в която “малко или много затворихме кепенците към света и започнахме да пътуваме навътре във себе си”.

Връщане към себе си (с Елена Сергова)

 
 
00:00 / 1:13:26
 
1X

И в това пътуване крайната точка понякога се оказва не толкова “просторна, колкото сме се надявали”, но пък докараме ли го уюта вътре в нас, после този уют си го носим навсякъде. Трансформациите се случват отвътре навън, ще ме извинява beauty индустрията, тя поема оттам нататък.

В тази връзка припомням едно видео на AVON от есента, което ми остави спомен и усещане за супер смислено кампанийно послание, в което подчертават, че промяната е нужна преди всичко и първо вътре в нас – WATCH ME NOW. Виждаме жени, които са били подценявани или са се подценявали сами, но са успели да преодолеят предразсъдъците (чуждите и собствените си) и чрез промяна да постигнат своето нещо. Всички малко или много сме били или все още сме тези жени, а разликата между “преди” и “сега” я прави зрънце увереност.


Покрай кампанията много момичета споделиха своето “преди” – моменти на слабост, несигурност или страх – и своето “сега” – такова с вяра в собствените възможности.

ПРЕДИ СЕ СТРАХУВАХ ДА ГОВОРЯ ПРЕД ХОРА,
СЕГА ЗНАМ, ЧЕ ИМАМ КАКВО ДА КАЖА

(така бих формулирала своето послание)

Винаги съм била интроверт, дори и отстрани да не изглеждам такъв. Близък човек се шегува с мен, че с времето съм се превърнала в “екстроверт по неизбежност” – че всичките ми избори (и с образование, и кариерни, и лични) съм правила в опит да надвия естествената си природа и в някой момент съм се пречупила. И вероятно е прав. Преди време ми попадна една книга на Susan Cain Quiet: The Power of Introverts in a World That Can’t Stop Talking, която коментира колко екстроверт-центрични са западните общества, колко подценявани са интровертите и колко всъщност всички губим от това (препоръчвам!). Обществата ни поставят под съмнение включително потенциала на интровертите да бъдат лидери, защото рядко са достатъчно смели да вземат думата и да привлекат внимание или достатъчно шумни да “надвикат” екстроверт.

В тази връзка само напомням – това, че сте интроверт, не трябва да ви спира да се изявявате (по начина, по който го усещате).


Ако трябва да се върна назад си спомням добре как за старта на всяка учебна година в началното училище ни засичаха с хронометър колко думи четем в минута. Това е може би един от най-травмиращите ми моменти в училище – как чета състезателно (сякаш скоростта е най-важното в четенето) пред хора с буца заседнала в гърлото. После ми трепереха коленете като ме вдигаха в час (все-ки-път, без значение дали знаех или не). Съмнявах се, че имам какво да кажа, че има смисъл за някого да го казвам. И просто не го правех. Това, което много помогна да “се формулирам” и отпусна се оказа писането. И чак когато се почувствах комфортно там, имах нужда да разтегна периметъра и да започна да говоря пред хора.

Да стартирам подкаста Girls We Are ми отне години, но ако трябва да маркирам нещо, което е моята малка победа за 2020, то това е той. Далеч от перфектен, но голяма стъпка за интроверта в мен. Замисли се сега за твоята малка победа.


КАКВО Е “БАЛОН НА ПОДКРЕПА”?
Неотдавна ви бях споделила, че за първа година Oxford English Dictionary не публикува “дума на година”, а предложи поне едни 30 нови такива, които са били, така да се каже, на силна ротация през последните месеци. От тях си избрах днес да напомня за една (обективно две), но именно “support bubble”. И отвъд пандемичния контекст всеки от нас има нужда от подкрепа, за да се трансформира, за да празнува малките победи – в трудни и в самотни моменти; в моменти, в които има нужда от леко побутване; в моменти, в които някой да повярва в теб е причината да повярваш в себе си. Като жените по-горе.

Пукайте балоните на предразсъдъците си и разширявайте балона си на подкрепа – подкрепяйте и бъдете благодарни на тези, които ви подкрепят.


Понякога не е твоят ден, седмица или дори година, но всичко ще бъде наред и е хубаво да имаш някого да ти го напомни.