Като човек израснал в панелен блок, винаги съм намирала за безкраен лукс факта, че някой има двор. Като дете това да си косиш ливадата пред красива бяла къща (сещате се за онези сцени от американските филми) ми се струваше нещо, което само “богатите” правят. После се събираха на същата тази (вече) окосена ливада с цялото семейство и съседите (задължително!) и мятаха по нещо на грила. В ...