Алина Манова и естетиката на нейните четки

Познавам Алина от 7-8 години, когато траекториите ни се пресякоха в списание INTRO – Али често работеше върху едиториалите и правеше грим на хората, които слагахме на корица, аз в редакторската си роля пък ги интервюирах. Още тогава беше сред най-заетите и познати имена в индустрията тук. В последните месеци AVON ни събра като част от журито на Грим Masters, YouTube риалити за непрофесионални гримьори. На терен си припомних защо харесвам Алина и отвъд таланта ѝ да създава красота по начин, който много импонира и с моето чувство за естетика – Али е човек, от когото можеш да научиш много – не само за грима, но и за устойчивите принципи, които те открояват като професионалист в една такава професия с противоречива слава. След края на втората част от снимките на шоуто, хващам Али за интервю ден преди да замине на почивка. Въпросната почивка нямаше и да я споменавам, ако не ме беше шокирало това, че най-дългата ѝ пауза между ангажименти е пет дни. Пет дни! 

Говорим си за реставрирания стол в хола ми и един винтидж артефакт от испанска бръснарница, който открила докато била на снимки в Жирона и после наместила чудно в интериора на дома си. И така плавно влизаме в некъс, но пък надявам се съдържателен разговор за пътя, ценностите и професията ѝ, който ще ви помогне да я опознаете по-добре, ако не се е случило да я срещнете наживо.

Хей, Али, искам да те върна назад и да си спомниш кои бяха онези неща, които първо те привлякоха към грима, имаше ли предпоставки точно този да бъде пътят ти? 
Винаги съм знаела, че ще се занимавам с нещо в сферата на изкуството, цялото ми семейство е много артистично – баща ми е рок музикант и си има група, включително свири и е свирил много извън България – дори се случваше да пътувам с него и майка ми. Повечето от първите ми гримове и първите ми професионални четки ми ги носеше той от някъде – кажи-речи тогава нямаше нищо в България. 

Любимо ми беше да му казвам “Тате, сега влизаш и искам да видя какво ще ми избереш” – така с повече вълнение чаках нещата, които той е харесал, отколкото тези, които конкретно съм поръчала да ми донесе. 

Майка ми пък е начална учителка, която умее буквално всичко с ръцете си, толкова е креативна; вуйчо ми е художник, дядо ми беше писател, а цялата ми рода пее с изключение на мен – страхотни са. Смешно е, че имам снимкови доказателства как още на 10 съм заличавала вежди и съм рисувала други отгоре – това ми беше най-голямото забавление –  да преобразявам приятелките си – винаги си измислях някакви герои и ги превръщах в тях.  После печахме кекс и посрещахме майките си, които много ни се радваха. 

А нямаше ли инциденти? Следя гримьори, които редовно показват грим колекциите си, напълно опустошени от децата…
Не, от малка съм педант в това отношение – винаги съм пазила моите неща, а чуждите още повече. Нямало е злополуки. Много ясно си спомням как на шега бяха подарили на майка ми някакво много тъмно синьо-лилаво червило, което ми беше страшно интересно – все търсех начин да го изкомпозирам. Думата “гримьор” обаче дълго отсъстваше дефинирана като професия около мен, особено в Стара Загора. Липсваше избор от курсове и профилирано образование, нямаше Facebook и Instagram, които в момента облъчват, но и помагат да откриеш интереса си и дори да се заявиш – да покажеш работата си. Когато дойдох в София започнах да се интересувам какво се случва зад тези корици, кой ги прави – имах навика да правя абсолютна “дисекция” на детайлите в снимки, които харесвах. И все пак ми отне време да дефинирам пътя си за самата себе си – не беше в онзи списък от специалности, от които да си избереш – затова и завърших История и география на света – нещо, което пък много допринесе за погледа ми и обща култура въобще. 

Направи ми впечатление, че в Грим Masters често съветваше участниците да се интересуват от неща като история на изкуството, да гледат и отвъд сегашния момент.

Абсолютно, важно е да се образоват, защото youtube не е всичко.

Има хора, които са поставили основите и са проправили пътеките – тези, които са първоизточника и вдъхновението на всичко, което се гледа в момента – артисти и креативни гении във визуалното изкуство. 

В тази връзка, какво е повлияло твоята естетика?
Винаги съм била сред много креативни хора и съм обръщала внимание на детайла – харесва ми да знам историите на артистите, да пътувам между култури. Напоследък ме инспирират художници, гледам много Реноар. Като цяло мисля, че човек вътрешно сам за себе си и непреднамерено си гради естетическата посока спрямо това, което му е приятно да вижда. На мен винаги са ми били красиви меката светлина и сияйната кожа. Никога не ме е вълнувало тежкото око – не че не мога да го направя и не съм го правила – но моят афинитет зави в друга посока, която пък се превърна в моя стил, с който малко или много съм разпознаваема. 

Смяташ ли, че жените умеят да се чувстват красиви с лек грим. Какво е впечатлението ти от работа с клиенти – има ли нещо такова, че една дама, когато отиде при професионален гримьор има очаквания да се случат много нещо по лицето ѝ и да се види по съвършено нов начин?
Повечето от дамите, които идват при мен са съмишленички по отношение на естетиката, харесват се с по-малко грим, обръщат много внимание на хидратацията, на качеството на продукта. Инвестирам много в гримове и винаги искам да имам най-доброто – първо, за да ми е приятно да работя с продуктите и после, за да поглезя истински хората, които са ми доверили лицето си. Важно е знанието как да използваш продуктите си и количеството, в което да ги използваш. Искам да изглежда чисто, да изглежда свежо, да изглежда дори “скъпо” в метафоричен смисъл, да има изящество – гримът да е построен толкова добре, че да различиш качеството.

Лесно можем да кажем какъв е гримът на 90те, но сякаш е трудно да отидем в една посока за сегашното, какво мислиш – като че ли има от всичко – от no make up make up до крещящите визии на някои youtube-ъри, например?

Според мен трендовете малко по малко умират и това е супер.

Всеки може да ходи така, както се чувства добре, да стане своеобразен “колекционер” на това, което харесва и да експериментира – имаш пълната свобода да се изразиш по незадължителен за времето си начин и можеш да го правиш дори, когато си по-неуверен. Не си притиснат от тренд, който да не можеш да игнорираш. Това е особено важно да се осъзнае от подрастващите, защото иначе може да бъде смазващо. В нашеното тийнейджърство е нямало такова масово потребление, оборотно използване, захвърляне на стоки и желание за други. В момента децата, които имат по-малко възможности, не могат да си позволят тази или онази палитра, какво правят? Иска ми се средата да ги кара да се чувстват все по-комфортно да се изразят, независимо от материалния свят около тях. Когато започваш да сглобяваш кит-а си, стартираш с продуктите, които можеш да си позволиш и са ти удобни за работа, не с тези, които са модерни в момента и маркетингът те убеждава, че трябва да имаш на всяка цена. Има продукти, на които съм вярна от началото на кариерата си и използваме и до ден днешен.

Случвало се е да пада токът на снимки и да работя само с фенерчето на телефона си, но толкова добре познавам продуктите си, че със затворени очи знам колко съм нанесла и в каква степен е бленднат продуктът.

С теб се познаваме от списание INTRO, преди около 7-9 години – разкажи ми повече за ранния си път в индустрията?
Дааа, INTRO беше супер! Не мога да кажа, че сме най-отвореното общество. Разбира се, някой трябва да ти даде шанс, както аз приемах за ментор един от любимите ми гримьори по онова време- Венцислава Койчева. Но трябва да имаш и талант, за да останеш, за да продължат да работят с теб трябва специфика на работата, нещо, което да те отличава. Сякаш това, което в началото ми помогна, а и винаги досега генерално е, че си вярвах, в никакъв случай не съм била самонадеяна, но вътрешно за себе си бях уверена, че го мога. Осъзнах, че няма ясно начертан път и реших, че щом е така – ще си направя моя си школовка  – ще взема от всичко и ще си извличам уроци – била съм консултант на марка, което ме научи да работя с много различни клиенти; работила съм в телевизия, което ми даде бързина и дисциплина. В списанията имаше хора, чиято работа харесвах и я разпознавах още преди да видя кредитите. Постепенно и аз станах един от тези хора. Работата с булки е интересна. Това да си довериш лицето в най-важния ти ден не е за подценяване. По лицата им виждам всеки път като премине добра или лоша мисъл – имам си вече и точните въпроси, с които да ги разсея или да ги успокоя, ако има нужда. Ако работиш с актьори, трябва да можеш да си наистина тих, да не ги обсебваш с твоите вълнения или с клюки, защото често репетират роля или имат нужда да се концентрират – важно е да могат да си почиват в твоето присъствие. Филмите, сериалите и рекламите пък са съвсем отделна линия. На участниците в Грим Masters разказвах за първата ми голяма реклама. Страшно вълнение! Отивам на терен, говорим си с режисьора – трябваше едни магьосници да правим, аз обяснявам какво съм измислила и той ми казва “действай”.

И отивам да действам и се оказва, че съм си забравила четките! А ние даже не сме в София!

В първите две секунди бях в шок – как ще си забравя инструментите – сви ме стомаха. Но си спомням, че си казах “стягай се, можеш!”. Имах един блендер, работих с пръсти предимно – накрая стана толкова красиво, че никой и не разбра, че съм си забравила четките. Идеята е, че ще попадаш във всякакви ситуации, но трябва да се справиш. Тогава имах късмет, че не трябваше да правя нещо графично, чисти линии, но дори и да се налагаше – пак щях да го измисля.

Като каза блендер, сетих се колко изненадана беше, че всички в шоуто ползват блендери, за да нанасят основата?
Всички, до един. Блендерът стана модерен в последните години и е чудесен бърз метод – няма лошо – има техники с него, но четката за мен е инструмент, тя е продължение на ръката. 

От първата реклама досега си много изобретателна, разкажи ми за ей тези снимки и тази космическа жена.
Този случай ми е много любим, до момента не съм виждала подобна техника никъде и на тази снимка няма фотошоп. Исках да постигна плътен червен брокат по цялото тяло – да е като ръкавица – да не е трансперантно, да не прозира, но и да не пада. Много ми беше важно също да не нарани кожата на модела – трябваше от една страна да стои и да е фотогенично, а от друга – да се изчисти бързо, защото имахме още визии. В дните преди снимките пробвах всичко върху себе си – лепила, олиа, лак за коса дори, какво ли не – но времето напредваше и не намирах вариант, който да ми допада достатъчно. Тогава ми “светна”, че в хладилника имам сценична кръв, останала от други снимки. Тя е плътна, лепкава и “set”- ва. Сложих от нея на ръката си, налепих си броката, излязох на терасата, направих снимки и беше перфектното решение. След това свалих всичко и кожата на ръката ми беше още по-мека, което е заради съставките на сценичната кръв, които позволяват да се нанася по лицето и дори лигавицата – много щадящи, дори подхранващи.

А кои качества, чисто човешки, отвъд уменията в грима, отличават един гримьор като професионалист?
В нашата работа е много важно да си дискретен. Ти си в едно енергийно поле с тези хора, пред лицето им, често се случва пък и да работиш с едни и същи – това са предпоставки да започнат да ти се доверяват, да си им отдушник – понякога хората споделят по-лесно с хора, които не са най-близките. В такива моменти трябва да ги предпазиш, тях и споделеното, защото недискретността би унищожила напълно професионализма ти. Отделно трябва да си точен на терен, което означава да си там поне пет минути по-рано; всичко да е дезинфекцирано – с COVID или без; да познаваш културната организация и йерархията на снимки, която пък често е много динамична от един до друг проект – не можеш да се бъркаш на всички, дори и да искаш да помогнеш. Важно е да не влизаш с твоите проблеми в един работен снимачен ден и да не излизаш с чуждите. 

Кои са нещата, които искаш да предадеш на участниците в Грим Masters формата, бил той и за любители в грима?
Като започнах да работя по проекта не влязох с готова идея или мисия на какво искам да ги науча, но в движение сякаш се усетих какво ми е важно – приех го не като журиране, а като менторство и се опитах по всякакъв начин да им помогна да изкарат най-доброто от себе си. Голяма част от участниците имат страхотни идеи, но си трябва шлайфане, като това не е от липса на талант, а от липсата на опит, който тепърва ще натрупват. В първия кръг на шоуто наблягах на това да се научат да работят чисто откъм хигиена. И сега, когато възобновихме снимки, всички почистваха и дезинфекцираха без това да е тема на разговор – правеха го механично и съзнателно, което е голяма крачка напред в изграждането на навиците им. Учат се много бързо. Исках да бъдем пространство, където да се чувстват спокойни и равни, без излишна драма и без да се превръщаме в лошата слава на нашия бизнес –  хигиена в работата и хигиена в отношенията.

Като професионален гримьор на AVON за България, кои са твоите топ 3 продукти, от тези, с които участниците имаха възможност да работят?
На първо място червилата Matte Legend –  много съм доволна от формулата, от дизайна на гилзата – чудесен мат.

Legendary е цветът, който отива на всяка жена, която си го е сложила като мисля, че това идва от синия пигмент вътре. Пак студеният пигмент прави и зъбите да изглеждат по-бели.

Още от преди да работя с Avon, много харесвам синия молив за очи, True Color (Midnight Blue)   – страхотен, химикалено син цвят. Дуо сенките Show Glow са чудесен мултифункционален продукт, супер лесно се работи с тях, можеш да ги ползваш и като хайлайт, да ги нанасяш и с четка, и с пръсти.

По-рано в разговора спомена, че от единствения курс, на който си била в началото, си разбрала какво не искаш да правиш – може ли да обясниш повече, какво е то?
Не искам да съм в некреативна среда, в която някой казва това “не се прави”, ограничава те в “може” и “не може”. Правила, с изключение на хигиената, не би трябвало да има. Ако ти можеш да изработиш желаната визия и да имаш креативен подход към нея бил той и необичаен за някого, защо не. Не искам да съм просто изпълнител, искам да имам идея и да имам съмишленици, с които правим нещата цялостно и заедно. Разбира се в големи продукции, в които концепцията е спусната глобално, например, нямаш такава свобода, но пък тогава си подбран от екипа на продукцията според същата тази концепция, защото са преценили, че с твоя стил и умения би я изпълнил добре. 

Можеш ли да си креативен през цялото време, не води ли подобно постоянно очакване към теб до бърнаут?
Случвало ми се е да имам симптоми на такъв, но причината не е да речем, че не правя това, което обичам, напротив – никога не съм била в състоянието на работохолизъм, в което не съм била доволна от това, което правя. Просто огромният обем от работа и липсата на режим, объркват тялото –  то не може да свикне, че в единия ден ще е до четири през нощта на снимки, на следващия ден до два и после ще трябва да станеш в три, за да хванете изгрев. Също комуникацията с хиляди хора, както може да е зареждаща и мотивираща, така може да те изтощи и да изсмуче силите ти. Трябва да си адекватен, да си секретар и агент на себе си. Това са все неща, които могат да заглушат креативността. 

Какво е състоянието на ума ти докато гримираш – в самия процес?
Докато гримирам си почивам, почти медитативно ми е.

Целият грим ми минава като трейлър през главата.

Когато мълча и съм концентрирана и човекът, върху когото работя също си почива, е много хубаво – всеки е в неговите си мисли. Знам всичко, което следва и имам любимите си моменти в грима. Знаеш ли какво забелязах – когато гримирам себе си – аз не нося много грим, отнема ми 5-6 минути – веждите са едно от първите неща, които правя. В работата си ги оставям за десерт, единствено червилото е след тях. Без значение дали ще ги изрусявам, просто ще ги среша с гел или ще ги рисувам косъм по косъм, те придават завършеност, дават рамка. 

А гримираш ли близките си, майка си?
Странно, но реално доста рядко. Приятелките ми са хората, които би трябвало най-много да го искат и очакват от мен, но всъщност са страшно съобразителни, толкова пазят и мен, и малкото ми свободно време. Уважават професията ми като такава и това още повече увеличава желанието ми да ги поглезя. Разбира се, гримирала съм ги за важни поводи и на всички сватби. Тогава е много специално за нас и се превръща в много интимен момент. Майка ми пък е толкова фин човек –  просто си пипва веждите и си слага червило – може би от нея съм попила това влечение към изчистената визия. 

Разкажи ми за някое специално място, на което те е отвела работата?
Забавното е, че в последните години са все Game of Thrones локации, които ни най-малко не са подбрани по тази причина. Едно от най-специалните места е Исландия, там прекарах половин месец – бях наета да правя грим за немски календар с модели от цял свят, включително от България. Беше колаборация между Исландия и Германия и като ми звъннаха ми казаха, че в съответната година ще участва и Клаудия Шифър (в предишната е била Памела Андерсън). Уви, тя ми се размина, защото в последния момент на нейно място включиха друга тяхна звезда – Нена. Буквално обиколихме цяла Исландия с кемпери, но мястото, което ужасно ме впечатли беше The Black Beach. Там теченията са толкова силни, че ако някоя от онези 5 метрови вълни те хване дори само до височината на коляното – край. Тогава имунната ми система беше паднала и се чувствах много уморена, но щом стъпих на плажа изпитах толкова голям респект към природата, че не можех да си поема дъх – не бях изпитвала нищо подобно до този момент – оздравях за секунди от емоцията на страх и възхищение. Спомням си, че гледах мократа граница, до която стигат вълните и си мислех как не е изключено да дойде и някоя по-голяма – и точно в този момент това се случи, една голяма вълна се разля отвън границата и ни приближаваше толкова бързо, че всички започнаха да пищят и да бягат. Бях с терен чантата, което беше единственото нещо, което ме държеше да не ме е отвее вятърът и като анимационен герой тичах и крещях “Noooo!” – не знам защо на английски явно гледам много филми – и в следващия момент избухнахме в невероятнен смях от цялата картинка по “спасяването” ни.

Освен да причислим грима към екстремните професии? (тук се посмяхме доста) За финал – кого да следим за вдъхновения в грима?
В момента любимите са ми beauty директора на Chanel Лучия Пика – чиста, красива и все пак креативна работа. Beauty директора на Estee Lauder, Виолет, също гримьор, който има подобен подход на работа.  Много ми харесва, че има и все повече жени на такива водещи позиции в грим индустрията. Казвам го без да искам да дискриминирам никого, а само да отбележа, че това е ново и означава, че ще има все по-малко дискриминация и на база пол, и на база сексуална ориентация.

В Грим Masters много исках да обърна внимание на участниците, че е важно да гледат гримьори и извън YouTube звездите, такива, които са активни в индустрията и гримират извън комфорта на собствената си стая. Разликата е огромна.

Ако си YouTuber, то ти непременно трябва да правиш трендове и гримираш себе си, за да работиш с хора трябва да познаваш много различни техники на работа с лица.

И вече наистина за финал – сещам се, че в едно интервю спомена, че много харесваш Марион Котияр – как би я гримирала, ако имаш пълната свобода?
О, много интересно! Най- вероятно нещо класическо, но съобразено с настроението ѝ, пък и с моето в момента – със сигурност рубинено червено червило и искряща кожа. Може би бих се заиграла и с веждите, сега си представям лек джинджър оттенък… И все пак бих се постарала да е елегантен грим и най-важното – тя да се чувства комфортно в моите ръце.

---

заглавна снимка (портрет на Алина): Георги Андинов

портфолиото на Алина Манова е тук,
а в Instagram може да я последвате тук.