Един от моментите, в които умът ми просто не можеше да смели това, което се случва наоколо е първият път, в който се оказах с колелото си на Open Playa, или там, където са всички по-мащабни арт проекти. Карах и не можеш да взема решение къде да се спра първо. Беше като във видео игра, ама истинско. Зад тези ...
Никога не съм била от хората, които имат силна привързаност към места или пък изпитват бясна носталгия към своето “вкъщи” (чисто като физическа локация), когато не са там. Винаги съм тичала след преживявания (признавам, понякога и след хора) като лабрадор след топка за тенис. Вече изпуснах бройката на ...
И тази година реших да повторя темата за нещата, които направих за пръв път, защото сякаш тя е тази, която извлича на повърхността най-много позитивни емоции. Първосигнално всеки от нас си мисли “какво пък толкова съм направил” и нищо не изниква на секундата. Спокойно! Ако се замислим повечко и върнем ...
Днешният текст е по-малко за четене и повече за съпреживяване. Последната година даде много храна за размисъл с документални поредици като Rotten по Netflix, например, и много вдъхновение с такива като Chef’s Table (сигурно поне пет пъти съм изгледала епизода за Will Goldfarb и ресторанта му за десерти в Убуд). ...
Има един набор неща в живота, които ни е писнало да чуваме повече от стари “смешки” като “на бали съм” и “есе”. Писнали са ни колкото ни е писнало таксимеровият да ни мърмори “е, ‘ма нямаш ли по-дребни” и ни е писнало, колкото на онлайн магазин му е писнал коментарът… “cena?”. По-забавните от личните ми ...
Когато говорим за дрехи, вкусът ми се простира от полуголи фестивални костюми до саката на приятеля ми, които не мога да спра да нося напоследък. По линията между двете могат да се намерят много марки, като за част от тях вече съм разказала в миналогодишната селекция. “Да”, все още обожавам и нося KNAPP, They Are ...
Преди година в Убуд попаднах на нещо, което наричат authentic-relating уъркшоп. Най-общо въпросният уъркшоп трябваше да научи всеки от нас да общува и въобще да се свързва по-пълноценно с хората около себе си. В някаква вила, насред оризови полета сме, близо 30 души от цял свят, напълно непознати. В едно от ...
There is no excerpt because this is a protected post.
В последните месеци не съм “пълна луна”, ако си спомняте онази метафора за начина, по който се чувстваме от Surviving vs. Thriving текста ми. Обикновено в подобни ситуации – пътувам. Напоследък, обаче, разбрах едно – когато дори пътуванията не помагат – помага да си отидеш вкъщи. Това моето ...
Едва ли някога ще спра да се удивявам как можеш да стигнеш до всяка точка на света (в която има летище) за под денонощие. В последния месец имаше едни две денонощия, за които успяхме да се придвижим от къщата на баба Сийка и дядо Манол в Полковник Серафимово до Лондон, където пък да си съберем живота в кашони и да ...