И през 2019, и през 2018 маркирах края на съответните години с ударна серия материали, с които ей така да си припомним и отпразнуваме хубавото. Сигурна съм, че всеки от нас има какво да отпразнува и от 2020, но също като трансформациите ни за последните 12 месеца, така и равносметките се усещат особено лични. ...
Едно от малкото неща, които мога да кажа за себе си с абсолютна увереност е, че не съм спортна натура. Желанието да спортувам не ми идва отвътре. Спорт гледам само по Netflix. И ако допреди няколко години това не ми беше проблем на дневен ред тъй като нямаше кой знае какви здравословни и физически отражения, то ...
Помните ли серията снимки, която събрах в “София в десет цвята” миналото лято? Е, това е нейното продължение, а цветовете са на второто ми вкъщи – Лондон. Никога не съм си представяла, че ще прекарам месец в Лондон и няма да се кача в метро, автобус…, в някаква форма на градски транспорт. Лондон не ...
Така нареченият дигитален отпечатък (digital footprint) има много аспекти, но ъгълът, който ни вълнува в контекста на текста, който четеш в момента, е този на информацията онлайн, която се отнася за теб – от такава в собствения ти сайт, през социалните ти мрежи до споменавания на името ти на чужди платформи ...
Има един набор от неща, малки удоволствия, които си доставяме и с времето се превръщат в някаква форма на лични ритуали. Същите тези ритуали оформят нещо, което ми харесва да наричам скеле на деня. Така например, обичам да започвам деня си у дома с чаша от един точно определен чай, който купувам насипно от едно ...
2007ма е. В Ректората на Софийски университет съм и чакам за трети етап от изпитите, с които тогава се кандидатстваше журналистика – устния (преди него се минаваше през литература и есе). Влизам и ме питат за политика и за драмата с Вальо Топлото. Говорим си известно време и единият изпитващ казва “А ...
Един от моментите, в които умът ми просто не можеше да смели това, което се случва наоколо е първият път, в който се оказах с колелото си на Open Playa, или там, където са всички по-мащабни арт проекти. Карах и не можеш да взема решение къде да се спра първо. Беше като във видео игра, ама истинско. Зад тези ...
Никога не съм била от хората, които имат силна привързаност към места или пък изпитват бясна носталгия към своето “вкъщи” (чисто като физическа локация), когато не са там. Винаги съм тичала след преживявания (признавам, понякога и след хора) като лабрадор след топка за тенис. Вече изпуснах бройката на ...
И тази година реших да повторя темата за нещата, които направих за пръв път, защото сякаш тя е тази, която извлича на повърхността най-много позитивни емоции. Първосигнално всеки от нас си мисли “какво пък толкова съм направил” и нищо не изниква на секундата. Спокойно! Ако се замислим повечко и върнем ...
Днешният текст е по-малко за четене и повече за съпреживяване. Последната година даде много храна за размисъл с документални поредици като Rotten по Netflix, например, и много вдъхновение с такива като Chef’s Table (сигурно поне пет пъти съм изгледала епизода за Will Goldfarb и ресторанта му за десерти в Убуд). ...