Във финалния материал от серията, в която коментирам различните начини, по които споделям истории онлайн, се спирам на този, който към момента е най-голямо ми предизвикателство, но паралелно с това (пък и точно заради него) е зоната, в която уча най-много и виждам колко много още имам да напредна – подкастите. С това уточнение споделям какво знам дотук и как да започнете, ако искате да публикувате собствен подкаст, но не ви е съвсем ясно какви са стъпките за действие или пък предизвикателствата около техническата част ви спъват.

Цялата серия тръгна от текста “Защо да развиваш блог във време, в което никой не чете” и продължи с още практични и все базирани на личните ми опит текстове, в които говоря за това, което съм научила за времето си като създател на съдържание, което вече е близо едно десетилетие. Серията се подкрепя от партньорите ми от SUPERHOSTING.BG, които разпознават и посрещат нуждата от дигитално присъствие както на хора като мен, така и на бизнеси. Те пък това го правят от вече 16 години за своите клиенти и този месец празнуват рожден ден. Честито! Ако искате да проследите цялата серия, в края на този материал оставям хронологичен списък към всички покрити теми. Напомням, че имаме и промокод – BIBONS5 – дава ти 50% отстъпка от цената на годишен хостинг план или 85% отстъпка от цената на услугата Сайт билдър (плановете СайтБизнес и СайтПро). Цък тук, за да разбереш повече за нея и как можеш да вдигнеш сайт за нула време.

След блога, социалните мрежи и нюзлетъра, завършвам кръга от “носители на истории”, които съм припознала като свои, с подкаста. Това, което наблюдавам от около година като поведение по отношение на консумацията на различно по тип съдържание онлайн е, че интересът се разделя в две посоки, които са сякаш двата екстремума – или към съдържание, което е бързо, провокативно и изисква минимум задържане на вниманието (TikTok) или към дългите форми, които не идват с такъв интензитет и такава наситеност на стимулите, но пък оставят вратичка за задълбочаване (подкастите). Формите, които попадат в средната земя между двете сякаш постепенно губят позиции. Отделно, ако пък самите подкасти се делят на късоформатни и дългоформатни, то дори късоформатното аудио съдържанието (1-15 мин.) се класира като много “по-изискващо” към аудиторията от 15-секундните TikTok видеа, например.

Това прави “прага” да започнеш да слушаш подкасти много по-висок от пътя до това да започнеш да гледаш TikTok видеа.

Ясно е в коя посока завиват личните ми пристрастия, но това ни най-малко не омаловажава креативната работа, която се върши за едно наистина добро видео в TikTok. Тук отново идва темата за оценката на личните умения, на които стъпваме, когато се насочваме към една или друга платформа – къде тези лични умения биха били най-добре оползотворени. Невъзможно е да сме еднакво добри навсякъде.

Типично подкастът е аудио съдържание, колкото и модерно да е в момента да се прикачва като дума къде с право, къде не дотам коректно към YouTube дискусии. 

Ако към подкаста има видео, то то е от второстепенно значение, а чисто като потребител бих казала, че по-скоро отнема от стойността, защото извзема основното предимство на аудио формата – възможността да правиш още нещо (да спортуваш, да пътуваш, да готвиш…) докато слушаш и научаваш без екран, който да е част от процеса. Любопитна съм как двата подхода ще се разграничат или пък ще се размие границата между тях занапред.

ХОСТВАНЕ И ДИСТРИБУЦИЯ НА АУДИОТО
В обичайния си вид подкастът е аудио, което може да се “стриймва” онлайн или да се свали на собствено устройство. Малко като при темата с нюзлетърите и тук форматът съществува и се използва още от ранните години след 2000-та, но в момента се радва на нов интерес, следствие от явления, които в голяма степен се припокриват с тези, които доведоха бума на бюлетините (чети тук, ако си пропуснал). Ако трябва да опростя нещата, в ядрото си всеки подкаст е един съвсем обикновен RSS фийд (може би си спомняш и си използвал RSS в Google Reader или някой от другите RSS клиенти за новини?). Това означава, че веднъж създаден от теб, този фийд се обновява, за да подава автоматично нова информация (тоест епизодите, които добавяш) към хората, абонирани за него (тоест абонирани за подкаста ти) във всяка една платформа за дистрибуция. Цък тук за видео за RSS, ако горното не ти говори нищо.

Една от първите стъпки към това да публикуваш подкаст е да създадеш RSS фийда му. За целта трябва да настаниш своите аудио файлове някъде (можеш да го разиграеш с тестов аудио файл дори още преди да си записал пилотен епизод). Тук подчертавам, че хостингът и дистрибуцията на подкаст са две коренно различни неща. Хостингът е къде “живее” аудито ти, къде е настанено (едно единствено място), дистрибуцията е до кои платформи за слушане може да стигне това аудио и оттам до слушателите. Дистрибуцията се случва чрез еднократно подаване на RSS фийда ти към съответните платформи, които след това автоматично следят за обновявани на фийда (тоест не качваш всеки епизод всеки път в Google Podcast, Apple Podcast, Spotify и така нататък). 

Но да се върнем на хостинга. Един вариант за дом на съдържанието ти е  да използваш готова подкаст платформа тип Anchor (прекият път), което ще ти спести усилия и направи първите стъпки по-лесни,

… но ако ме познаваш добре знаеш, че аз обичам да концентрирам съдържанието си доколкото е възможно в собствени платформи, над които имам контрол и да използвам чуждите такива предимно като канали за дистрибуция.

Затова съм избрала да направя друго – а именно да държа аудио файловете си на същия хостинг, на който стои и този блог (както обичам да казвам – контролната ми кула). Хостингът на блога ми от ден едно преди доста години е от SUPERHOSTING.BG. В случая на хостването на аудио файлове е важно да се уверите, че хостингът ви може да “издържи” множеството “заявки” на хора, които едновременно ще слушат даден епизод и няма да падне. При мен за година от старта на подкаста насам е нямало инциденти.

Моят сайт е построен на WordPress и по съвет на екипа на Говори Интернет (хората, които ме менторстват и ми помагат от самото начало да се ориентирам) добавих плъгина Seriously Simple Podcasting – оттук нататък попълвайки данни като автор, име и други в полето на настройките ще генерирате собствен фийд, нещо като моя – https://girlsweare.com/feed/podcast. Добавете и Seriously Simple Stats плъгин, който после също ще ви трябва. Щом го направите може да публикувате тестово аудио или направо епизод на същия принцип, на който публикувате нова статия в блога. Ще се визуализира точно като нов пост плюс лента за слушане и сваляне на закачения аудио файл.

Веднъж създаден фийда, той е това, което трябва еднократно да подадете към по-големите платформи – тук за Apple Podcasts, тук за Google Podcast и тук към Spotify, за да се появи подкастът ви при тях. Отделно, добра практика е да споделите RSS фийда си на слушателите си, в случай, че някой от тях предпочита по-непопулярно приложение (горните три не са всички приложения, с които могат да се слушат подкасти)- съответно човекът ще може да добави ръчно фийда и да получава новите епизоди, там където ги иска. Обръщам внимание, че тук ще ви трябва малко търпение, защото първоначалното одобрението и публикуването на подкаста ви може да отнеме време (в случая на Apple най-дълго – до няколко дни). В последствие, когато добавяте нови епизоди пак ще трябва време за опресняване на информацията, идваща от фийда (различно е за различните платформи) като от моя опит мога да кажа, че ще се появи навсякъде за около час, ако няма някакъв проблем. Толкова за първоначалните настройки, които трябва да направите, за да публикувате пълноценно аудиото си онлайн.

ТЕХНИКА И КАК ДА НЕ ЗВУЧИ ВСЕ ЕДНО Е ЗАПИСВАНО В БАНЯТА

За да не звучи като записвано в банята е най-важно да не… записвате в банята. По отношение на пространството – изберете такова, в което няма ехо – тоест не твърде големи стаи или твърде високи тавани, или пък помещения с твърде много прозорци. Хубаво е да не говорите срещу стена. Също не е добре да сте твърде близо до друг участник в разговора – опитайте с поне три коргита разстояние.

За запис на живо (както са записани всички мои епизоди без първия) използвам рекордер Zoom H8. Преди да си взема H8, използвах H6, който Говори Интернет ми даваха на заем и не бих казала, че усещам разлика между двата рекордера при запис на разговор между 2-3 души (H8 има изходи за повече микрофони – тоест повече на брой участници в разговора). Ако не планирате разговори с повече от четирима участници може да не се хвърляте на най-новия Zoom –  и предишният ще ви свърши перфектна работа. Звукът се записва на SD карта. Микрофоните ми са Audio-Technica AT2020, ще ви трябват и стандартни кабели (имам един къс за себе си, защото обичам да съм близо до рекордера и да следя дали всичко е наред и няколко по-дълги за гости), а стойките ми са тези. Слушалките ми са стари Sennheiser, които имах отпреди това – всякакви затворени слушалки (за предпочитане е да не са тапички) биха били ОК стига да не излиза звук от тях и респективно този звук да влиза в микрофоните. Докато записвате е важно да сте със слушалки, за да чувате какво се записва и да коригирате от рекордера, ако звукът на някой от участниците е твърде нисък, висок или друго.

Използвам същите слушалки и микрофони и за отдалечен запис + стара звукова карта Scarlett, която наследих от приятел, който спря да записва подкасти. Алтернативно, на първо време може да си вземете и просто USB микрофон, който директно да свържете към компютъра си. Ако записвате отдалечено ви трябва  web базиран софтуер, като такива са SquadCast, Zencast, Cast и други, но не бих могла да ви насоча, защото нямам много опит с този тип запис. Представете си този онлайн базиран софтуер като “апаратната” на вашия запис. Третирате го като рекордер – отново може да коригирате нивата на звука и после сваляте звуковите си файлове от браузъра си (тези неща типично работят по-добре с Chrome отколкото със Safari, например). Редактирам в Audacity, винаги върху .wav файл. Audacity е софтуер с доста old-school интерфейс, но е безплатен, изключително интуитивен и най-важното – върши работа. В моя случай след редакция файлът ми минава през Антон Велев, който е звуков инженер – полира целия епизод и ми го подава копресиран и готов за качване – в .mp3, няма смисъл да качвате .wav  – компресираният от вас файл звучи добре и не “тежи” на хостинга.

Самото съдържание е нещо, което няма да коментирам, защото там имате пълната свобода и рядката възможност (онлайн) да задълбочите или дори да направите “сериал” само по една тема. Ако пък решите да се насочите към формата на интервю, чуйте поредицата на Gimlet (продуцират едни от най-слушаните подкасти в света) – Gimlet Academy – един вид подкаст как се прави подкаст, който да следва основните принципи на създаване на журналистическо съдържание, но и да се съобразява с особеностите на онлайн аудиото. 

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ФОРМАТА
По дефиниция RSS-ът не е проследим, затова и пред подкастърите все още стои предизвикателство да разберат колко слушатели всъщност имат. Донякъде проблемът започва да се решава от основните приложения, които подават (някаква) статистика. Spotify и Google Podcast подават както брои последователи и слушания, така и детайли за общата им интеракция с епизода (кога са отпаднали слушатели, например, което може да се използва като ценна обратна връзка). Apple Podcasts подават информация за  брой слушания на епизод и интеракции с него, без такава за последователи.

Приблизителна информация за това колко души слушат подкаста ви (не за броя негови абонати), ако хоствате при себе си, може да вземете чрез плъгина Seriously Simple Stats – тя идва на база колко пъти е достъпен хостнатият файл и от кои платформи (по-малките такива се групират като Други). Някои платформи обаче (Spotify, например) веднъж достъпват епизода и го “кешират” при тях, което в Seriously Simple Stats изглежда като 1 слушане и за да разберете повече, трябва да разгледате  отделната статистика на Spotify.

Тоест, независимостта на подкаста, дистрибутиран навсякъде е най-голямото му предимство, просто приемете, че няма да знаете всичко, по начина, по който са ни “научили” социалните мрежи.


Заради липсата на стандартната изчерпателна “отчетност” форматът не  е и най-привлекателният за рекламодателите, но пък е сред основните, върху които се развива “икономиката на създателите”, където създаването на съдържанието е обезпечено от слушателите. В материала за нюзлетърите коментирах Substack, като специализирана платформа за изпращане и монетизация на нюзлетъри, а тук монетизация се случва с по-обхватни и неспециализирани във формат такива като Patreon и Ko-fi.


Ако след всичко дотук са останали въпроси, които не съм покрила – задавайте ги в коментарите – надявам се, че ще мога да отговоря. Успех! Повече подкасти означава повече хора, които ще слушат подкасти и това е чудно.


Благодаря на SUPERHOSTING.BG, че подкрепиха тази серия (ползвайте си кода BIBONS5 и ми изпращайте да разглеждам вашите “местенца” онлайн), а ето и линкове към останалите материали от поредицата в хронологичен ред: 

Защо да развиваш свой блог във време, в което “никой не чете”, където коментирам собствения сайт като контролна кула и как да взимаме всички предимства на социалните мрежи без да ставаме твърде зависими от тях и да се оказваме в ситуация, в която сме сложили “всички яйца в една кошница”,  25 февруари 2020
*кодът в материала не е актуален – моля, използвайте актуалния код
– BIBONS5

Какво могат да научат малките бизнеси от създателите на съдържание в момента (а и въобще) – коментирам добрите практики и принципи, които малките бизнеси могат да използват, за да им е по-лесно и по-резултатно онлайн, 02 април 2020
*кодът в материала не е актуален – моля, използвайте актуалния код – BIBONS5

Какви истории “разказва” за теб интернет и защо това трябва да ти е важно – основната тема е дигиталната ни следа онлайн, 19 май 2020 
*кодът в материала не е актуален – моля, използвайте актуалния код – BIBONS5

Бумът на авторските нюзлетъри – как стана така, че в момента нюзлетърите избухват и защо толкова вярвам във формата, 04 август 2021 (кои нюзлетъри следя пък съм описала тук и тук)
*кодът в материала е актуален


Благодаря за основната снимка на Стан Петрунов