2007ма е. В Ректората на Софийски университет съм и чакам за трети етап от изпитите, с които тогава се кандидатстваше журналистика – устния (преди него се минаваше през литература и есе). Влизам и ме питат за политика и за драмата с Вальо Топлото. 

Говорим си известно време и единият изпитващ казва “А какво е блог?”. Да, с добра дефиниция на “блог” през 2007 се влизаше журналистика. 

Крайно абсурдно от сегашна гледна точка, но за тогава блогът беше сравнително непопулярна идея (у нас) и не бяха много тези, които вече имаха такъв. Стандартно, на хората, които искахме да създаваме съдържание, ни се налагаше първо да се докажем пред някоя медия, която евентуално да ни даде платформа и така да ни свърже с тези, които да го консумират това съдържание. И аз това правех. До един момент.

САМ СЪМ СИ МЕДИЯ
После знаете как се завъртяха нещата. Блогове (традиционно текст и/или снимки), влогове, подкасти – формати, в които създателите на съдържание можеха свободно да го създават и куп платформи, чрез които да го дистрибутират, без да им трябва благословията на традиционните медии (социалните мрежи извзеха посредничеството). И колкото и цялата работа да е различна, то форматите са същите (във факултета по журналистика ни разделяха на преса, телевизия и радио) и успехът в “новите формати” изисква същия набор от основни умения (“core skills”) като в “старите”. Постепенно събрахме и повече смелост и не беше нужна валидацията на това да видиш нещо отпечатано в списание, по телевизията или пък да го чуеш по радиото, за да го измериш в стойност. Валидацията спря да идва от мнението на конкретен редактор и започна да идва от това на тези, за които в крайна сметка създаваш. Имахме поле за изява, което търпи да експериментираш и платформа, на която да рафинираш гласа си.

Вече беше технологично възможно и “one man” да е “show”. Домейн, хостинг… и си ти. 

Покрай казаното дотук реших в следващите няколко месеца да публикувам поредица от статии, чиито теми се въртят около собствения сайт в контекста на 2020 – под каква форма (и дали въобще) блог концепцията е релевантна към сегашния момент и защо; целта на собственото пространство в интернет; дигиталната следа и други. За да максимизирам полезността, серията подготвям със SUPERHOSTING.BG. А това, в което те са силни, е да ти решат проблемите от-до, ако искаш да създадеш собствен сайт и да го развиваш.

Girls We Are се подвизава в SUPERHOSTING.BG от самото си начало, време е да го отбележим. Жестът им към нас е промокод BIBONS, който дава -50% отстъпка за нов годишен хостинг и домейни (.com; .net; .org; .biz; .info; .eu) и -70% отстъпка за платформата Сайт Билдър. Използвайте ги смело.

КЪДЕ ТИ Е СИЛАТА?
С появата на блогове, влогове, подкасти за нула време се разви огледална индустрия на традиционната съществуващата такава и пак така огледално достави пълния спектър на качество на съдържанието, консумиран от пълния спектър от типове читатели, зрители, слушатели. И това е напълно ОК. 

Когато избираме формат, в който да пакетираме това, което имаме да кажем, има две променливи, с които да се съобразим – кой е форматът, който ни е комфортен (и ни се отдава) и кой е форматът, който е комфортен на типа аудиторията, на която говорим. Втората част изисква известно проучване. Ако има match, всичко е точно, ако не – търсиш пресечната точка с най-малък компромис.

Причината да сменяш формати, в зависимост от това кой е “най-горещ” в момента е да си мултидисциплинарен талант и да си еднакво добър с текст/снимки, глас, видео. Джакпот. Възможно е…, но е рядко. За съжаление не всеки, който рулира с видео може да пише и не задължително този, който пише добре – може да говори добре. Не е и нужно. Началото и без това е трудно, тръгни оттам, където се чувстваш уверен и постепенно развивай в посока на по-предизвикателното и това, което може да ти отвори нов (желан) сегмент аудитория.

Все пак, ако първостепенната цел е да предадеш някакво послание възможно най-пълноценно, то съобрази се с инструментариума, който владееш най-добре. Тоест, ако си добър с текст, а посредствен във видео, имаш недвусмислен отговор коя е добра точка, от която да започнеш да градиш. Оттам можеш само да разширяваш уменията си. И спокойно, хората още четат. Но когато го правят – очакват повече. Ако през 2007 беше достатъчно блогът ти просто да го има, за предизвика интерес (любопитство към новото), то сега сме любопитни към други формати, с които да експериментираме, а от този очакваме зрялост.

Новото ми работно място у дома.

КОНТРОЛ НАД ПЛАТФОРМАТА
Основно предимство на текста е, че е форматът, който ти дава възможност да го “стопанисваш” най-безпроблемно и сравнително ефективно (за разлика от видео, например) върху платформа, върху която имаш реален контрол – собствена такава. Това е вярно още за аудиото, при което също е добре да имаш собствен сайт (база) като му добавиш съответните необходими приставки, за да работи коректно с платформите, където хората слушат подкастите си. 

Контролът върху платформата е мотиватор номер едно, когато говорим за причините да имаш собствен сайт/блог през 2020. 

Защо е нужно да си вземем обратно (поне частично) този контрол от всички места, на които така лекомислено сме го раздали в последните години?

Колко разумно е да сложим “всички яйца в една кошница” и тази кошница да се казва  Instagram, например? Периодично се налага да съобразяваш подхода си с промени на алгоритмите; пада Instagram за часове и си с вързани ръце; потребители губят профилите си по различни причини; нагласите към платформата се променят; може да се случи всичко… И какво можем да направим без да имаме контрол над уж личното си пространство там – нищо.

Ние сме ползватели на услуга.

За всяко съдържание, което държим в платформи, които не са наша собственост се налага да сме като полицейско куче, което души за промени в дребния шрифт на T&C, за да не се окаже, че уж “нашето” съдържание е собственост на китайска или американска корпорация, която има права да го използва както ѝ изнася в момента. 

Безспорно е, че създателите на съдържание извличаме много от Instagram (и компания), но това, което Instagram (и компания) ни дава… не винаги е обективно наше. 

Социалните мрежи започнаха като посредник, но през последните години извзеха ролята на крайна дестинация и това не е непременно устойчиво. Каква е тогава устойчивата стратегия. За мен това е няколко платформи +  една собствена такава. 

Първата част третираме като временно явление с възможост за бърз растеж, но ниска сигурност; втората част е контролната ни кула – мястото, което добавя пласт устойчивост, води от и към платформите ни; мястото, което пази дигиталната ни следа, такава, каквато сами сме я създали и кюрирали. Погледнато краткосрочно поддържането на собствен сайт може да изглежда като излишно усилие и не особено благодарно начинание, но в дългосрочен план е силно вероятно да е това, което в най-голяма степен е помогнало да развиете…

СОБСТВЕН БРАНД
Защо? Собственият сайт дава инструменти, ако щеш дори най-повърхностните такива (опция за лого, различен дизайн), с които градиш цялостна картина за себе си. Рамката е под твой контрол и дори сама по себе си говори за теб. Не си зависими от промените в плана или пък дизайна на платформата, която използваш, които автоматично променят и твоето пространство в нея, без значение дали го искаш. 

Платформи за текст като Medium, например, предлагат на блогърите скъсен път до аудиторията, но авторът остава сравнително анонимен за нея. Тоест, много по вероятно е да чуеш “Четох в Medium, че..”, отколкото “Четох един текст на Бибонс, в който…”. Като потребител на такъв тип платформа би било невероятно да изградиш бранд, който е по-силен от нейния. Затова и много автори се опитват да извличат позитивите на Medium като го използват като вторична платформа за съдържанието и един вид канал за дистрибуция. Тоест публикуват съдържанието първо в личния си блог и след известно време (от гледна точка на SEO достатъчно, за да се идентифицира първоизточника) републикуват с Import tool-a на Medium (това е важно, защото автоматично поставя canonical URL към първоизточника). Паралелно се стараят от Medium да препращат читатели към личния си блог.

За финал обощавам основните причини да инвестирате допълнително време и усилие в собствен сайт/блог през 2020, ако сте създател на съдържание. 

  • силата ви са написаните (или изговорените) думи;
  • искате да имате собствена платформа, върху която имате реален контрол и оттам да допълвате микса си с платформи, върху които нямате такъв, но са ви полезни;
  • искате да градите личен бранд дългосрочно и с пълен набор от инструменти;
  • дигиталната ви следа е от значение за вас.

Можеш лесно да започнеш като регистрираш домейн и вземеш хостинг от SUPERHOSTING.BG с моя код за отстъпка BIBONS (-50% отстъпка за нов годишен хостинг и домейни (.com; .net; .org; .biz; .info; .eu), а същият код ти дава -70% отстъпка за платформата Сайт Билдър.

Хвърли око и на Сайт Билдър, който SUPERHOSTING.BG са разработили за улеснение при сглобяването на сайт и дори го предлагат с безплатен хостинг. С него можеш за нула време да си построиш страница (на drag & drop принцип) като, за да разбереш дали е правилният инструмент за теб можеш да вземеш 7 дни на безплатен тест. Успех!