Така нареченият дигитален отпечатък (digital footprint) има много аспекти, но ъгълът, който ни вълнува в контекста на текста, който четеш в момента, е този на информацията онлайн, която се отнася за теб – от такава в собствения ти сайт, през социалните ти мрежи до споменавания на името ти на чужди платформи и въобще всичко, което “те разказва”. За да бъде още по-вълнуващо, дигиталния отпечатък ще разгледаме и в контекста на идеята за личния бранд – как следата ни онлайн може да работи за и против нас.

Всеки от нас има личен бранд (най-често органично сформирал се) и това най-общо казано е как другите ни описват, когато не сме наоколо, един вид – нашата репутация.

В тази връзка бихме могли да бъдем проактивни в изграждането на собствената си репутация, а не да я остави на случайността. И първата стъпка на тази проактивност е да взимаме осъзнати решения, с едно наум как те влияят на картината на света за нас – да се попитаме дали дадено решение ни репрезентира коректно и е 1) в синхрон с ценностната ни система, 2) идеята ни за развитие и 3) дали въобще е нещо, с което искаме светът (a.k.a. интернет) да ни запомни. 

За пръв път терминът личен бранд се появява в литературата много преди сегашното ни дигитално време – книгата е Think and Grow Rich и е от 1937 година, където Napoleon Hill обяснява личния бранд като актив, който е сбор от характеристики, с които другите могат да ни запомнят – от начина, по който изглеждаме, през ценностите и убеждения ни до нещата, които знаем и сферите, в които се открояваме като експерти. В малко по-съвременен контекст Peter Motoya опростява дефиницията на личния бранд до “ясната идея, която идва наум на човек, когато си помисли за теб” и после това го разписва надълго и нашироко в две книги The Brand Called You и The Personal Branding Phenomenon. 

Идеята за личния бранд засегнах и в първия от серията текстове, подкрепени от SUPERHOSTING.BG – Защо да развиваш свой блог във време, в което “никой не чете”. Интересното е, че от първия материал (през февруари) до сегашния момент, събитията недвусмислено отговориха на въпроса дали си заслужава усилието да инвестираме в собствена онлайн платформа. Ако си решил сега да го направиш, давам знак, че още можеш да се възползваш от промокодa ми, BIBONS, който дава -50% отстъпка за нов годишен хостинг и домейни (.com; .net; .org; .biz; .info; .eu), както и -70% отстъпка за платформата Сайт Билдър. Обръщам специално внимание на Сайт Билдър, защото с него като инструмент можеш да вдигнеш сайт за нула време и да си онлайн буквално в рамките на деня. Технически, за да стартираш дигиталното си присъствие, трябва да извървиш три стъпки: 
1) регистрираш се с имейла си в платформата; 
2) даваш име на сайта си;
3) избираш си шаблон… и вече си онлайн за 5 лв. на месец, а с моя код и за по-малко.

А както разбрахме, да се ориентираш бързо и приспособяваш в нова ситуация се оказа извънредно ценно умение, за да успееш да оставиш следи към себе си (или бизнеса си) там, където хората ги търсят – именно онлайн.

КАКВИ ДИГИТАЛНИ СЛЕДИ ВЕЧЕ СИ ОСТАВИЛ?
“Гугълни” се. Ако гледаш на резултатите като на огледало към себе си, смяташ ли, че те отразяват обективно реалността или я изкривяват? Онлайн тези резултати са фрагментите, на база които непознати ни възприемат. А допусканията за това “какви сме” могат да дойдат включително от начина, по който взаимодействаме с други хора в дигитална среда (така например свъхемоционален спор, в който сме били груби с някого във Facebook може да остави негативно усещане за нас у четящия го,  дори ние отдавна да сме забравили случая, че и да сме променили мнението си по темата на конфликта). Върху една част от резултатите ще имаме контрол (и възможност за корекция), върху друга не, но това, което е по-важно е да оценяваме значимостта на следите, които оставяме и да се замисляме, че това, което правим сега онлайн ще “говори” за нас и след време. 

В тази връзка споменавам и нещо, което ме тормози в последните години, а именно следния триъгълник:

ДИГИТАЛНАТА СЛЕДА – ЛИЧНИЯТ БРАНД – ИНФЛУЕНСЪРИТЕ
Основният актив на един инфлуенсър е неговият личен бранд. Личният бранд пък определя доколко инфлуенсърът реално “влияе” на някого, доколко се ползва с нечие доверие.

Традиционно личният бранд е силен, когато поведението е консистентно.

От друга страна личният бранд е флуиден и зависим от историята на съответния инфлуенсър, към която той добавя нови глави ежедневно. Тъй като неговата среда е онлайн, историята му почти напълно се припокрива с дигиталната му следа. Тоест с всеки пост инфлуенсърът се “разказва”, всяко партньорство идва с приравняването на неговите ценности с тези на партньора, като същите тези партньорства прожектират допусканията, които аудиторията има за бранда върху инфлуенсъра, който го репрезентира. (Обратното пък е причината партньорства въобще да съществуват – тогава допусканията за знанията и ценностите на инфлуенсъра се прожектират върху бранда (брандът желае и е избрал да се асоциира със съответния човек, в идеалния случай, разпознаван като експерт по дадена тема).

Та, всяко партньорство, което оставя дигитална следа работи за или в ущърб на личния бранд на съответния инфлуенсър.

Представете си ситуацията с леля Мария, която играеше в рекламите на прах за пране Бонукс едно време – при инфлуенсърите е същото, обаче на квадрат, защото леля Мария играе образ, а не е себе си. Всички помнят дамата като леля Мария, всички и придават качествата на леля Мария от рекламата на Бонукс, шансът леля Мария да се асоциира убедително с друг бранд е малък, защото леля Мария вече има Бонукс етикет. В случая на инфлуенсърите на пръв поглед малки, ежедневни избори дори за спорадични кампании стават част от дигиталната история на човека и добавят или отнемат тежест от личния му бранд.

КЮРИРАНЕ НА ДИГИТАЛНАТА СЛЕДА И СОБСТВЕНИЯТ САЙТ КАТО ПОРТФОЛИО
Нека приемем, че върху някои от дигиталните отпечатъци, които вече сме оставили нямаме контрол (такива в чужди платформи или информация за нас, публикувана от други хора), това, което можем да направим е да се фокусираме върху тези, които сме оставили сами, оставяме в момента и ще оставим в бъдеще.

Няма да се уморя да повтарям как за мен контролът върху платформата е мотиватор номер едно за това да имаш собствен сайт през 2020 (без да се налага да четеш под лупа T&C на чужди платформи).

Припомням, че социалните мрежи започнаха като посредник, но през последните години извзеха ролята на крайна дестинация и това не е непременно устойчиво. 

Много от ранните блогове, дори тези, които вече не се поддържат активно, продължават да съществуват като архив. Защо? Защото като такива те разказват фрагмент от историята на техния автор, пазят артефакти от времето си. Ако имаме съдържание, създадено в миналото в своя платформа (тоест имаме контрол над нея), то трябва единствено да си отговорим на въпроса дали то все още ни служи (а не е в конфликт със сегашното ни аз) – дали асоциациите и допусканията, които поражда са релевантни към сегашните ни цели; дали показва израстване, което е от значение за нас или някого другиго. 

Към сегашния момент собственият сайт все още е най-устойчивият начин да кюрираме сравнително прецизно дигиталната си следа. Можем да го третираме още като контролна кула, която води към всички останали места, където присъстваме онлайн.

Тоест, ако успеем така да оптимизираме личния си сайт, че при евентуално търсене за нас, да излиза сред първите резултати в търсачките – то той може да предостави на търсещия пълноценна картинка за всичко, което правим, било то и в различни платформи (представете си, че сте книга и това е вашата index страница, вашето съдържанието). В професионален контекст това е от значение както в случаи, в които се бориш за позиция (и резултатите за теб онлайн със сигурност ще бъдат прегледани, за да се види дали си “добър фит за културата на компанията”), така и в случай, че си фрийленсър, при когото собственият сайт може да бъде портфолиото, на база което ще се реши дали да ти бъде възложен даден проект или не. 

В тази връзка маркирам няколко от функционалности на Сайт Билдър, които намирам за полезни, ако целта ти е вдигнеш бързо сайт, който да се индексира добре в търсачките, да работи ефективно за личния ти бранд и да те свързва (без сложни стъпки) с аудиторията ти, която в случая на бизнеса и работата на свободна практика, може да бъде и потенциалните ти клиенти.

  • SEO оптимизация – признавам, малко неща са по-досадни от въвеждане на мета данни (все компоненти, които влияят върху класирането в търсачките), но в дългосрочен план ще си благодариш (важните неща за оптимизация в Сайт Билдър са тук);
  • Сайт Билдър има инструмент, с който може да си създадеш лого бързо и директно в работния панел на сайта си (тук е показано как);
  • можеш да интегрираш Facebook Messenger в сайта си за по-лесно свързване (виж тук как ); 
  • можеш да интегрираш Eventbrite в сайта си в случай, че продаваш билети или да вкараш друг елемент – например Soundcloud, в случай, че правиш подкаст и пазиш звуковия си файл там (виж как тук);
  • имаш опция за обратно броене, ако имаш новини или друго важно събитие, което хората ти очакват (ето тук виж как става).

Отбелязвам още, че добър собствен сайт не се създава с егоцентрични цели. Създава се, за да бъде професионален инструмент или поле на някакъв тип изкуство или хоби, което да стигне до аудитория, която да го разпознае като полезно.

Надявам се, че тази серия от три текста е била полезна и е отговорила на въпроса под каква форма, на кого и защо е необходим собствен сайт през 2020. 

Оставям линкове към предишните два текста от поредицита
– Защо да развиваш блог във време, в което “никой не чете”
– Какво могат да научат малките бизнеси от създателите на съдържание в момента (и въобще)
и благодаря на SUPERHOSTING.BG, че подкрепиха серията такава, каквато си я представях.