Кой би предположил, че през 2021 ще стигнем до момент, в който традиционното блогване и микроблогване (както някои наричат писането в социалните мрежи), ще поотстъпят на нещо … още по-старо, а именно на имейла. Как и защо се получи така; акселерила ли последната година процеса; как няколко технологични компании отвориха нови възможности за формата; означава ли това дигитален живот, независим от алгоритми – чети надолу.

Този текст е продължение на серията, която със SUPERHOSTING.BG стартирахме миналата година и в която коментирам различни интернет явления и трендове, по начина, по който ги разбирам и имплементирам в дигиталния си живот. Говорим си за личния блог/сайт като контролна кула за всичко, което правим в интернет, за дигиталните следи, които оставяме и други. Ако решиш сега да стартираш онлайн присъствие върху свое “парче” интернет, можеш да го направиш като вдигнеш сайт за нула време с платформата Сайт билдър (идва и с включен хостинг). В момента тече кампания с 80% отстъпка до края на август на всички абонаментни планове за платформата, а с моя код – BIBONS5 – взимаш плановете с най-много включени екстри –СайтБизнес и СайтПро – с 85% отстъпка, за да си онлайн за 3.99 лв. (вместо 25.75 лв.) или 6.99 лв. (вместо 47.75 лв.) на месец.💥 Имаш и 7 дни за безплатен тест на платформата.

КАК АВТОРСКИТЕ БЮЛЕТИНИ УСПЯХА ДА СЕ ОТКРОЯТ?
Открай време се абонираме за бюлетини, къде волно (сами сме си ги поискали), къде са ни ги натрапили покрай някоя покупка. Заради второто и абсолютно безпардонната борба за внимание на маркетинг екипите, доскоро почти автоматично приемахме бюлетините за спам. Как тогава писателските нюзлетъри успяха да се откроят в същия поток от имейли и да изживяват подобен ренесанс като трансформират нюзлетър формата от подчертано маркетингов в процъфтяващ канал за самопубликуване и споделяне на мисли, идеи, открития?

Авторският бюлетин печели от добрите страни на имейл средата си – среда, която е контролирана, ако щеш стопанисвана във вида си от всеки един от нас индивидуално – алтернатива на пренаселените с визуални стимули среда на онлайн изданията или социалните мрежи, където всеки пиксел се бори да ни разсее от реалната причина, поради която сме се оказали там. В имейл средата съдържанието на един отворен имейл не се бие с десетки разсейващи елементи, което ни позволява да се фокусираме и да възприемем и оценим прочетенето в пъти повече, отколкото ако четем същото съдържание в социалните мрежи.

Авторският бюлетин печели и от “лошите” страни на средата си. Съдържание, което сами сме курирали спрямо интереса си към тема или автор се появява като глътка “въздух” между сметки и работни имейли, той е поискан time out в среда на “сериозности” – усеща се малко като да четеш съобщение от приятел, но дори това идва в “улекотена” форма – без ангажимент, без това съобщение да изисква нещо от теб, без очакване за отговор. А колко рядко ни се случва да не се изисква действие от нас, да няма call to action? От отсрещната страна (авторската) също се усеща различно да пристигнеш в нечия поща в сравнение с това просто да бъдеш някъде в интернет. Интимно е, лично е, с предпоставка изказът да е нефилтриран, сякаш пишеш до един близък човек, без усещане, че този “един” понякога са хиляди. Донякъде нюзлетърите пазят чара на ранните блогърски дни.

ЗАЩО СЕГА?
Нюзлетър идеята е антична, но процесът на по-широкото припознаване на независимите автори в нея се акселерира рязко в последните години и за това виждам няколко причини.

От страна на пишещите – през последните 18 месеца много журналисти 1) загубиха работни места (по данни за Щатите заетите в новинарски платформи са намаляли с ¼) и търсят алтернативно пространство за публикуване или 2) се уморяват от непрекъснатото надлъгване с  алгоритми и онлайн кликбейт състезанието между медиите. Много са примерите за журналисти, които вече са натрупали репутация в традиционни медии и напускат, за да стартират нюзлетър в Substack, например (именно технологичните платформи, които позволиха монетизация от този вид са една от причините за забързването на процеса, но за това след малко).

В най-добрия си вид нюзлетърът се отнася към традиционните онлайн медии така както се отнася зинът към типичното списание – малка, независима публикация, която се откроява с лично отношение и най-често се фокусира задълбочено върху сравнително тесен обхват от теми.

Пак типично –  нишовото съдържание трудно достигат широка популярност, но пък припокриването на интересите на пишещия и четящия може да е точно и силно като велкро лепенка.

В градината на блогърите/инфлуенсърите пък, непрекъснатият напън за задоволяване на алгоритми води до отдалечаване от това, което е доставяло удоволствие от публикуването по начало. Тоест, за да вирее така коментираната автентичност, може би е добре да се върнем назад към по-отворени, децентрализирани и независими формати, които са по-добра почва за такава. Накратко, перфектната буря за промяна, която отново стъпва върху възможността “сам да си си медия” (за устойчивата стратегия социални мрежи към собствени канали съм говорила много тук). Ако светът на социалните мрежи приоритизира обема/количеството, то този на нюзлетърите дава силата на тези, който доставят нещо, което реално “служи” на отсрещната страна – тази динамика винаги ще е универсално печеливша за всички страни.

От страна на четящите (в случай, че те не са от Google Reader поколението, свикнало открай време да консумира онлайн съдържание именно по такъв модел) няколко фактора забързаха процеса по приучаване – 1) нуждата от курирано съдържание – курацията какво да получи времето и вниманието ни е времеемък процес и е приятно някой да го направи за нас, особено когато сме идентифицирали този някого като близък по интереси и/или светоглед – затова и нюзлетъри от типа на моя, които са микс от кураторско съдържание и авторски текст са толкова популярни. Отделно режимът, в който консумираме съдържание в социалните мрежи е такъв на постоянна “проверка” дали въпросното съдържание е истина. Тоест, ако по отношение на консумацията си на новини, например, идентифицираме някого, чиято филтрация оценяваме като добра, то процесът би бил по-малко времеемък, по-ефективен и идващ със значително по-малко фрустрация. Към това добавяме факта, че сякаш сме си взели обратно кредита на доверие, който доскоро давахме на платформи, институции и традиционни медии и към момента сме по-склонни да гравитираме около индивиди, които сме идентифицирали “от своите” и да гласуваме доверие си именно на тях.

НЮЗЛЕТЪРЪТ (ПОЧТИ) ЖИВЕЕ В СВЯТ БЕЗ АЛГОРИТЪМ
Ако има нещо универсално нехаресвано в социалните мрежи, то това са алгоритмите – веднъж недолюбвани от стана на този, който консумира съдържанието (още ми липсва хронологичният фийд и да виждам постовете на хора, които съм последвала, а не промотираното съдържание на такива, които не съм); недолюбвани и от страна на създателите на съдържание, които не успяват да достигнат дори до хората, чийто интерес са провокирали достатъчно, че да са последвани от тях.

Нюзлетърът е почти независим от алгоритми. Почти! И тук влиза Google със своя Gmail, за да пропука мечтата за медийна екосистема без посредник.

Дефолтният алгоритъм на Gmail (от значение е като един от най-популярните имейл клиенти) действа много подобно на алгоритмите в социалните мрежи като филтрира много от нюзлетърите към така наречената Promotions папка, която (поправете ме, ако греша) никой никога не отваря – тоест независимо кой инструмент използваш за изпращане на своя бюлетин, то на база Gmail алгоритъм при някои потребители той ще отиде в основната Inbox папка, докато при други ще попадне в Promotions. Тоест, ако сте се абонирали за бюлетин и “не го получавате” – търсете го там.

Gmail позволява да се деактивира този алгоритъм за сортиране, но е активен по подразбиране и е основният препъникамък пред наистина директна връзка между автор и негов събскайбър. И ако при други имейл клиенти територията се дели на Inbox и Spam, то про Google ничията земя е именно Promotions папката. Тоест, по всичко личи, че за Google засега не отчитат тренда, в който нюзлетърите като парче информация мигрира от нещо близко до спама към пожелано авторско съдържание. Това е и причина някои автори да отиват още по-далеч (и по назад), когато говорим за децентрализирани формати и да използват RSS, но за това друг път.

ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПОЩА
Ако искаш да изпращаш нюзлетър и вече имаш свой сайт (със Сайт билдър се вдига за отрицателно време) или дори само запазени домейн + хостинг можеш да си направиш и професионална поща, за да изглеждат нещата наистина… ами професионално. Така имейл адресът за целта (например newsletter@girslweare.com) се асоциира със собствения ти сайт, а не с google, yahoo или други чужди услуги. В тази ситуация и самите отговори на изпратените ти нюзлетъри ще се събират в кутия за целта. Със Сайт билдър имаш и защити, които да те предпазят от СПАМ и нежелани рекламни съобщения. Ако решиш да използваш Mailchimp за бюлетина си (аз в момента го правя като използвам безплатния Mailchimp с ограничение до 2000 контакта), то Сайт билдър има и интеграция с Mailchimp – така лесно може да направиш поле за абонамент в сайта си, което е директно свързано с Mailchimp акаунта ти, но визуално и функционално е съвсем естествена част от страницата ти.

НОВИ ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ЗА МОНЕТИЗАЦИЯ
Далеч съм от идеята, че нюзлетърите ще спасят журналистиката или блогърството, но вярвам, че възможността на индивидуални автори да правят съдържание в така наречената икономика на създателите (creators economy или passion economy), в която всеки е независим “доставчик” на съдържание и има възможност да монетизира това си съдържание директно чрез своите читатели ултимативно развързва ръце за повече качество (и дава необходимата валидация на авторите , че умението им всъщност има стойност след последните години на рязко обезценяване на труда от този тип). Част от големите медии също опитаха да направят пивот в бизнес модела си и да минат от издръжката на рекламодателите към модел на абонамент, но малко са тези платформи, в които имаше инвестирано достатъчно доверие, за да се случи това успешно. При индивидуалния шифт кредита на доверие към личност (а не към платформа) е по-голям, респективно и  подобен завой по-лесен. Икономиката на създателите (като цяло) е много динамична и интересна тема в последните години и заслужава да ѝ бъде отделено специално внимание, затова нека се вгледаме само в този фрагмент от нея, който засяга нюзлетърите и спомага за по-бурното развитие на формата напоследък.

Платформите чрез които можеш да изпратиш бюлетин са много, но тази, която създава вълни в средата на бюлетините (особено в последните 18 месеца) е Substack (представи си микс между Mailchimp и Patreon/Ko-Fi) – дава ти възможност да монетизираш нюзлетър като в Щатите Substack е достигнал 250 000 абоната на платено съдържание като през 2020 пък само от март до юни създателите на нюзлетъри са се удовили (пак… пандемията акселерира трендовете). Интересното при Substack e, че монетизацията отива директно към автора (- 10% комисионна и 3% за обработка на плащането), който запазва авторското право върху съдържанието си, архива, както и това върху мейлинг листа си (тоест, всеки автор може да мигрира към друга платформа във всеки момент, заедно със своите абонати). Други подобни технологични решения за монетизация са Revue (наскоро придобита от Twitter), Buttondown и Ghost (най-децентрализираната към момента). Интересен феномен е също, че отделни автори на платени нюзлетъри могат да се обединят и да сформират нещо като… хм, списание с общ пакетен абонамент. Ако абонаментните платформи (Spotify, Tidal) се отразяват позитивно на музикалната индустрия, то може би това ще сработи и при създателите на съдържание онлайн.  

Тенденцията да излезем от ерата, в която платформите използват авторите и да мигрираме към ера, в която авторите използват платформите е дълго чакана и вярвам ще доведе след себе си много позитивни промени в средата, както за нас като консуматори на съдържание, така и за нас като автори на такова.

Друг интересен продукт (без връзка с монетизацията) около нюзлетър бума, който ми хвана око е Letterloop, или нюзлетър за семейство и приятели.

Любопитна съм какво предстои да се случва при нюзлетъра като формат (на едно с любопитството ми около аудио съдържанието), дали ще се развива устойчиво и дали развитието му у нас ще последва с малко закъснение световните трендове. Към момента гледам (за себе си) на него като на най-автентичната форма за споделяне и това ми носи адреналиновия ръш на ранните ми дигитални дни. Хубаво е!

Моят нюзлетър е напълно безплатен (любопитна съм около тенденциите за монетизация, защото развиват формата, но не търся такава) и е тук.

Ако ти е любопитно пък кои нюзлетъри чета, имам два списъка тук и тук.