Така нареченият дигитален отпечатък (digital footprint) има много аспекти, но ъгълът, който ни вълнува в контекста на текста, който четеш в момента, е този на информацията онлайн, която се отнася за теб – от такава в собствения ти сайт, през социалните ти мрежи до споменавания на името ти на чужди платформи и въобще всичко, което “те разказва”. За да бъде още по-вълнуващо, дигиталния ...
Има един набор от неща, малки удоволствия, които си доставяме и с времето се превръщат в някаква форма на лични ритуали. Същите тези ритуали оформят нещо, което ми харесва да наричам скеле на деня. Така например, обичам да започвам деня си у дома с чаша от един точно определен чай, който купувам насипно от едно точно определено магазинче. За други ритуалът е да минат през една определена ...
2007ма е. В Ректората на Софийски университет съм и чакам за трети етап от изпитите, с които тогава се кандидатстваше журналистика – устния (преди него се минаваше през литература и есе). Влизам и ме питат за политика и за драмата с Вальо Топлото. Говорим си известно време и единият изпитващ казва “А какво е блог?”. Да, с добра дефиниция на “блог” през 2007 се влизаше ...
Един от моментите, в които умът ми просто не можеше да смели това, което се случва наоколо е първият път, в който се оказах с колелото си на Open Playa, или там, където са всички по-мащабни арт проекти. Карах и не можеш да взема решение къде да се спра първо. Беше като във видео игра, ама истинско. Зад тези проекти стоят екипи от приятели, работили с месеци, за да ги реализират. Всеки ...
Никога не съм била от хората, които имат силна привързаност към места или пък изпитват бясна носталгия към своето “вкъщи” (чисто като физическа локация), когато не са там. Винаги съм тичала след преживявания (признавам, понякога и след хора) като лабрадор след топка за тенис. Вече изпуснах бройката на апартаментите, които съм сменила в последните три години. Да се адаптирам на ново място ми ...
И тази година реших да повторя темата за нещата, които направих за пръв път, защото сякаш тя е тази, която извлича на повърхността най-много позитивни емоции. Първосигнално всеки от нас си мисли “какво пък толкова съм направил” и нищо не изниква на секундата. Спокойно! Ако се замислим повечко и върнем лентата назад, ще си дадем сметка, че не са едно и две нещата, на които сме дали ...
Днешният текст е по-малко за четене и повече за съпреживяване. Последната година даде много храна за размисъл с документални поредици като Rotten по Netflix, например, и много вдъхновение с такива като Chef’s Table (сигурно поне пет пъти съм изгледала епизода за Will Goldfarb и ресторанта му за десерти в Убуд). Истината е обаче, че зад една добре разказана история дори не е нужно да стои ...
Има един набор неща в живота, които ни е писнало да чуваме повече от стари “смешки” като “на бали съм” и “есе”. Писнали са ни колкото ни е писнало таксимеровият да ни мърмори “е, ‘ма нямаш ли по-дребни” и ни е писнало, колкото на онлайн магазин му е писнал коментарът… “cena?”. По-забавните от личните ми фаворити са в днешния текст. “Понеже много от вас ми писахa”Има едни думи, които ...
Когато говорим за дрехи, вкусът ми се простира от полуголи фестивални костюми до саката на приятеля ми, които не мога да спра да нося напоследък. По линията между двете могат да се намерят много марки, като за част от тях вече съм разказала в миналогодишната селекция. “Да”, все още обожавам и нося KNAPP, They Are и by Far и “да” все така поне 50% от дрехите ми идват от магазини втора ...
Преди година в Убуд попаднах на нещо, което наричат authentic-relating уъркшоп. Най-общо въпросният уъркшоп трябваше да научи всеки от нас да общува и въобще да се свързва по-пълноценно с хората около себе си. В някаква вила, насред оризови полета сме, близо 30 души от цял свят, напълно непознати. В едно от упражненията фасилитаторът ни раздели по двойки като аз се паднах с момче от Ню Йорк. ...