Преди година в Убуд попаднах на нещо, което наричат authentic-relating уъркшоп. Най-общо въпросният уъркшоп трябваше да научи всеки от нас да общува и въобще да се свързва по-пълноценно с хората около себе си. В някаква вила, насред оризови полета сме, близо 30 души от цял свят, напълно непознати. В едно от упражненията фасилитаторът ни раздели по двойки като аз се паднах с момче от Ню Йорк. Трябваше да седнем един срещу друг и да си зададем по три въпроса, които наистина ни интересуват един за друг, неща като “какво работиш” и “откъде си” щяха да са пропиляна възможност да попиташ нещо вълнуващо. Няма да влизам в детайли колко много разбрах за това момче само с три директни въпроса и колко много разбра той за мен от толкова. Дали хората сме позагубили кураж в нормална среда да питаме това, което наистина ни интересува или small talk-ът толкова се е нормирал като възпитания модел, че трудно се излиза от него, е дълга тема, но едно е сигурно – трябва ни нещо, което да скъси пътя до разговорите, които са наистина вълнуващи.

Един такъв инструмент за скъсяване на дистанцията създаде наскоро Ипси.

По “жанр” са карти за разговори, по характер – любопитни котки.

Kitty Talks е нещо, което можеш да играеш със семейството, гаджето, проекто гаджето и приятелите си. Абе с всеки, който има желанието да прескочи глупостите и да се гмурне по-надълбоко. За старт на тазгодишния маратон от 10 текста в последните 10 дни от годината, реших да направя нещо специално за някого, за Ипси. Потърсих любимите ѝ жени в живота (и интернета) и им зададох по един въпрос, подбран от стоте Kitty Talks карти.

Десет жени ще ни кажат неща за себе си, които и интернет няма да ни каже за тях. 


РОЗАЛИНА БУРКОВА
Макар да не смея да кажа, че разбирам точно какво е в главата му, първо две прилики – нито единият от нас не е money-driven, поне това не е от първостепенна, второ-или-третостепенна важност. Второ – и двамата идентифицираме успеха с качеството, стойността и дълбочината на креативната ни работа.

После малко контекст – аз съм по професия илюстратор, по страст визуален артист, Пов е по професия готвач, по страст писател.

Разликата е, че аз се чувствам успяла, само когато постигна нещо, което едновременно задоволява жаждата ми да се пушвам и развивам креативно постоянно, но и носи стойност на други хора, които се припознават в естетиката, посланието или и двете на нещото, което съм създала.

Докато Пов е абсолютно саможив и самодостатъчен си артист, той не създава за хората или за признание, а за себе си – той се усеща успял в момента, в който под пръстите му се роди история или книга даже и никой никога да не я хареса, публикува или дори прочете. За него самият факт, че знае страстта си и има възможност да я практикува е вече успех, всяко нещо, което напише, ако е бил true to himself при създаването, му е вече успех.

А и любимите му писатели, Буковски и Булгаков, аха-аха даже да не бъдат оценени приживе, така че и не бърза – честно казано ми се иска да бях повече като него, аз по принцип си бързам да изпреваря себе си.

IG: @rozalinaburkova & @thedrawingdoor


ИВЕТ ЛАЛОВА
Имам щастието най-близкият ми човек, съпругът ми, да има точно това умение. Той не само промени представата ми за това, какво е готов да направи един мъж, когато го срещнах, но промени усещането ми към света и особено към спорта. Показва ми, как щастието ти не трябва да зависи от другите, а от теб самия и твоето личностно развитие и цели. Само той си знае, колко е трудно да ми бъде и съпруг, и приятел, и треньор, и критик дори, когато е необходимо.

Но за да извадиш най-доброто от някого трябва да имаш безкрайна обич, респект и вяра в неговите възможности.

IG: @ivet_lalova


снимка: Диляна Флорентин

МИЛА МИХОВА
Най-странният ми сън, освен онзи, в който се омъжвах за Недялко Йорданов (🤷🏻‍♀️), е един повтарящ се сюжет. Самата история не е важна, важно е мястото. Някакъв архипелаг от миниатюрни острови, като фьорди в чисто бяло море, като мляко. Небето е тъмночервено, хора плуват във въздуха, а по островите има кентаври, но не само полу-човек, полу-кон, а и полу-зебри и жирафи, сини лъвове, розова айфелова кула, невиждани дървета, по които растат странни цветя и плодове, тотален Дисниленд, в който постоянно се губя и тичам и плувам във въздуха и е страхотно.
IG: @millamihova


снимка: Red Panda Studio

ОЛЯ АНТОНОВА (още известна като Малинова Оля)
Не само, че отворените връзки имат бъдеще, те съществуват много успешно извън нашия балон и за някои хора са доказано по-добър вариант. Например в Бразилия, където съм живяла 4 години, нямат дума за “гаджета”. Младите хора там предпочитат нещо, което дори не е “отворена връзка”, а по-скоро свободен избор на партньор без задължения към последния партньор.

Там интимните отношения между хората не са в пакет с чувство за принадлежност или собственост върху даден човек.

Там също така нямат израз за “курва”- ще ме прощавате за думата, но това е дума, измислена от общества, където необвързаната жена няма право на свободен избор на партньори. В Бразилия тази концепция е непонятна. Всички са свободни да имат колкото и каквито си искат партньори.

Всичко това, разбира се, продължава до брака. И според мен това е причината семействата им да са здрави, тъй като, когато решат да се оженят, те вече са направили своя избор в условия на свобода. Интересен е фактът, че живеещите на семейни начала в Бразилия са се увеличили от 6% през 60те години до 37% през 2010.

Наблюдавайки това общество забелязах, че отворените връзки и свободният избор, който младите имат преди да се оженят им дава друг поглед върху взаимоотношенията между хората така, че когато се “вземат”, те са заедно завинаги със или без брак. Наблюденията ми върху традиционните консервативни общества, където жените е добре да нямат много партньори преди брака и въобще да са едни “сериозни” жени, са по-различни. Повечето се развеждат, ако могат, разбира се. Тези, които остават заедно имат проблеми в секса или той съвсем започва да липсва с напредването на годините, както и в много случаи има изневери, афери и търсене на нещо, което на човек му липсва в брака- дали това е поради грешно направен избор или поради липса на свободен такъв- не се наемам да определя, но е факт, че в едно общество, където младите могат да бъдат с когото си поискат и да не се чувстват обвързани с него, им дава възможност да направят по-добър избор с кого да прекарат остатъка от живота си. И създават здрави и трайни семейства.


ДЕСИ БАЕВА
Този непознат трябва да има добър вкус за музика. В перфектния сценарий ще ме заведе на готин гиг на група, която по някаква “неслучайност” и аз харесвам доста. Той е чаровник и не се срамува да се развихри на дансинга, което прави вечерта още по-забавна. След това ще прекараме часове да си говорим за какво ли не и задължително трябва да спрем в накоя пицария в края на вечерта.
IG: @dessybaeva


снимка: @asiakaisia

БИЛЯНА СЛАВЕЙКОВА (един вид аз)
Веднъж видях Джъд Лоу в заведение, но не съм сигурна, че “столкването” се брои за среща. Затова ви разказвам за едно друго познанство от последните няколко месеца. Името ѝ е Нови, индонезийка, при която се записах на клас, в който да се науча да направя кокосово олио от нулата, като под “нула” имам предвид от отсичането на самия кокос нататък. Детайлите по класа ще ви спестя (и запазя за отделен пост в блога), но ще ви разкажа за фрагмент от разговора ни с Нови, който много ме впечатли. Нови е индонезийска мюсюлманка, с която се случи да се срещнем по време на тяхното гладуване около празник. Беше ни приготвила купички с драконов плод и манго и обясни, че няма как да хапне с нас, защото не консумира нито храна, нито вода през целия ден, но това е ок и го прави с удоволствие. В семейството ѝ децата започват да “фастват” още на 5.

Попитах я как обясняваш на петгодишно дете, без концепция за религия, че видиш ли, сега не може да яде, и “не”, не може да пие вода. Тогава Нови ми обясни, че в нейното семейство не спират да приготвя храна през деня, а просто я дава на хора в нужда.

Обясняват на децата си, че имат късмета да се радват на изобилие през цялото година, но в този период е нужно да помислят за другите и да дадат от себе си. Учат децата, че това е и добър момент да направят добро и дори да се отърсят от гнева си и да са смирени.

Не знам дали ще запомня стъпките за направа на кокосово олио, но виж, този разговор ми направи огромно впечатление.
IG: @bibons


ПОЛЯ ВЕЛИКОВА
Този философски въпрос изисква задълбочен и сериозен отговор.
Щастлива съм с тялото, в което временно пребивава прекрасната ми душа (бел. ред. казва го с усмивка), пропътувала милиони светлинни години и галактики, за да се приземи в Плевен през есента на 89та. Генерално харесвам тялото си и не мисля да го сменям… засега.
Окей съм измененията му с възрастта, това са си естествени процеси (за тази планета) – все пак трябва да има разнообразие. Нямам забележки и по отношение на здравето на тялото и физическите му параметри.

Много е издръжливо, дори мен самата ме изненадва понякога.

Но има нещо, което усещам като лека несправедливост спрямо моето телце. Ако приемем, че в други мои проявления и животи или на други планети съм била една енергия, светлина, вибрация, ако щеш – без реално тяло и образ – мисля, че щеше да е редно в този ми живот да беше по-щедро положението с дължината на краката. Знам, има токчета и други такива неща, но просто искам да съм натурално висока, ей така, да имам видимост като вляза някъде. Но това е – пълно щастие не съществувам, но май и по-добре.
IG: @pollykiller


ПОЛЯ НИКОЛОВА
Всички по-ярки спомени от детството ми са свързани с летата, прекарани при баба. С децата от улицата се събирахме и по цял ден приключенствахме из горите наоколо (как са ме пускали спокойно, не знам). Понякога се прибирахме по тъмно и отдалеч чувах виковете на баба –

“Полина, идвай си! Нищо не си яла!”

Съответно в съзнанието ми винаги се появява една асоциация с филии, намазани с масло и мармалад или пък току-що разрязана сочна диня, директно от градината. Но ако трябва да определя аромата на моето детство, то той е на букет от полски цветя. Дивите поляни, обсипани с цветя ме потапят мигновено обратно в онзи свят, в който препусках на свобода, чувах жуженето на различни насекоми и берях малки букетчета – ту за мама, ту за баба.
IG: @pollynikolova


ИРИНА ДЕНЕВА
Като дете майка ми се опитваше да ме научи, че човек трябва да се срамува, само ако лъже. Май съм усвоила нещо от този урок. Истината е, че нон-стоп се замесвам в ситуации с леке или дупка на дрехата, неуместна шега и други подобни, от които хората обичайно се изчервяват.
Спомням си как в началото на гимназията паднах по стълбите пред момчето, което харесвах, и си скъсах кожената пола. Не се засрамих. Случвало се е учител, който харесвам, да намери в мен бележка на тази тема – пак останах спокойна.

Дори по телевизията съм правила комични лапсуси с привидно хладнокръвие.


Все пак си имам граница и се засрамвам, ако срещна неодобрение в погледа на човека срещу себе си.


ОДРИ ИВАНОВА
Най-милото нещо което някой е правил за мен определно е от Краличката а.к.а. градско коте Ипси. И не, не е това, че ме спаси от под капака на един пловдивски мерцедес (там си ми беше добре, с брат ми тъкмо измислихме как да го запалим и да отпрашим към Гърция), най-милото беше, когато ми организира парти за първия ми рожден ден. Не беше на точната дата, защото може и да съм се изкарала по-млада на котешкия паспорт, но пък партито беше грандиозно. В котешкия свят още се носят легенди за размера на сьомгата която ми подари, само котките на шефа на FIFA (онея с апартамента в Манхатан) са яли по-голяма. Но това не беше всичко, имаше още подаръци. Страхотно плюшено одеалце, което и до днес ми е любимо и го мачкам всеки ден, от папа Х. имах лазерче, на което буквално му стопих батериите от бягане плюс коледно шалче, което мразя, но моля ви не казвайте на Краличката.

П.П. Ипси определено прави най-хубавите РД партита в целия котешки свят и всички, които не бяха на 30-тия ѝ рожден ден… да знаете – изтървахте много.


Ако искате още, в кутията на Kitty Talks има 100 карти с въпроси. Поръчват се тук (първият тираж е SOLD OUT), а кога ще се появят отново може да следите тук.

И тази година в серията 10 of 2019 ще има темплейти и първият въпрос е от картите на Ипси. Сваляйте и се забавлявайте.