Едва ли някога ще спра да се удивявам как можеш да стигнеш до всяка точка на света (в която има летище) за под денонощие. В последния месец имаше едни две денонощия, за които успяхме да се придвижим от къщата на баба Сийка и дядо Манол в Полковник Серафимово до Лондон, където пък да си съберем живота в кашони и да се изнесем от апартамент номер 14 (да, толкова пъти съм се местила дотук). Веднага след това продължихме прехода към Медежин през Щатите. Избрахме да летим през Маями (ами-ами, както би казал Уил Смит и тази песен не ми излизаше от главата през целия път), защото някак звучеше обещаващо, но в ретроспекция летището се оказа най-скучното и неприятно такова, на което някога съм попадала. За да добиете представа – в сравнение с него, нашият Терминал 1 е направо парти център. 

МЕДЕЖИН (така го произнасят местните)
Причината да сме в Колумбия беше ангажимент по програмата Leaders in Innovation Fellowships, която работи с учени и техните иновации, с цел да развие предприемаческо мислене у тях и да им даде “инструменти” да комерсиализират проектите си. Откъм иновации, Медежин се е заформил като важен хъб в Латинска Америка като места като Ruta N се появяват, за да подкрепят намерението на Колумбия да се обособи трайно като такъв. Гостувахме и на местния Inpact Hub Medellin, най-приятното coworking пространство, което съм виждала въобще (много индустриално с shipping контейнери, внедрени в интериора). Себастиан, един от кофаундърите, живял 10 години в Барселона и няколко години в Аржентина и Бразилия, ми разказа как е събрал ноу-хау по света и все пак е решил да се върне у дома, тъй като идентифицира най-голям потенциал да развива бизнеса си и помага на развиващата се екосистемата именно в Медежин. Уви, графикът на програмата не позволи да видим достатъчно от града като туристи, но пък участниците така ни въвлякоха в живота си, че викахме с цяло гърло за Колумбия в мачове от Купа Америка и играхме дженга в нощен клуб (тук играта е мега, мега популярна и се играе буквално навсякъде).

Латино културата не е моето нещо (усещам я твърде близка до това, което не харесвам на Балканите), но пък хората се оказаха стра-хот-ни – не спряха да настояват да пробваме местния алкохол – aguardiente и гледаха всякак да ни забавляват . Храната от друга страна беше предизвикателство при мен основно поради факта, че съм алергична към какво ли не (а латиносите не “признават” алергии) в комбинация с това, че не съм особен фен на месото – ето защо се придържах към семплите и гениални неща като авокадо с размера на драконово яйце, например, купено от човек с количка и мегафон на улицата.

КОМУНА 13
Това, което решихме, че няма как да пропуснем беше Комуна 13. Колибите, накацали по хълма са построени с каквото се намери, разбира се нелегално. Някои от тях дори до днес нямат покриви. Държавата дълго не гледала на Комуна 13 като на официална част от Медежин (още една причина картелите да се насочат натам и да оперират необезпокоявани с години докато правителството дреме до твърде късен етап). Hе се плащали данъци, нямало абсолютно никаква статистика за хората, които живеят на хълма… Държавата периодично разрушавала постройките им, но местните всеки път успявали да препостроят “комуната” още по-голяма и по-силна.

През 80-те Комуна 13 става територия на Medellín Cartel като напрежението с другите картелите, както и постоянния конфликта с полицията, я превръща в един от най-опасните квартали в света (на база статистика за броя на убийствата).

С достъпа си до пътя San Juan, Комуна 13 се оказва идеална точка за транспортиране на наркотици, оръжия и пари. Към това добави факта, че хората там живели в мизерия, страх и почти пълна изолация от града като всички тези фактори взети заедно, ги превръщат в особено лесен таргет на пропаганда и влияние от картела на Пабло Ескобар. 

За повратна точка в историята на квартала се смята акция от 2002, в която полицията прави свирепа чистка на престъпниците в Комуна 13, която обаче взима и много невинни жертви. Помни се от местните като гигантска трагедия. Чух за история за баба, чието невръстно внуче е простреляно в ръката докато се крие вкъщи по време на акцията и в ужаса си бабата излиза с бял парцал измежду коршумите, което е нейният начин да каже, че толкова насилие стига.

Мястото постепенно започва да се “култивира”, а младите хора да канализират енергията си в графити и музика. Почти всеки графит разказва история – за горната, например, са нарисувани слонове, които развяват с хоботите си бели флагове. Стените на Комуна 13 са като жив организъм и графитите се променят постоянно като продължават да “коменират” по своя начин наболелите теми (днес основно политически). В последни десетина години се полагат усилия да се улесни живота в квартала и въобще започва да се гледа на него като на много важен такъв.  Начин да се направи по-достъпен са ескалаторите, които те качват до хълма, построени през 2012. Това раздвижва и туризма като в светлата част от деня има много местни (най-често такива, които са били деца в най-опасните времена), които водят турове и разказват историите на квартала. Ние не успяхме да се включим в такъв тур, който ми се струва щеше да обогати преживяването, но все пак сами разгледахме района по светло и без да се отклоняваме прекалено от основния маршрут и да навлизаме твърде дълбоко в квартала (така ни посъветваха местните ни приятели). Ако се окажеш в Колумбия, избягвай да споменаваш Пабло Ескобар (колкото и голям фен на “Наркос” да си), тъй като темата е чувствителна за колумбийците. Моменталната асоциация на държавата с Пабло не им допада и предпочитат да гледат конструктивно и с позитивизъм напред като печелят света с друго. Макар и да се усеща безопасно, имай едно наум, че пълната трансформация на Комуна 13 и Медежин, въобще, ще отнеме още време. Комуната можеш да видиш и от птичи поглед от внушителен лифт, който пък свързва постройките от северната страна на хълма с града.

Благодаря, @denitsads, за една от малкото снимки, които видяха бял свят предвид технологичния ми Апокалипсис този месец (минус два телефона и една камера).

Престостоят ни в Медежин приключи преди да успеем наистина да го опознаем, но в свободните си дни решихме да избягаме от задуха на 5 милионния град и да отскочим до един от колумбийските (карибски) острови – Сан Андрес. За него скоро ще има отделен пост и информация как, ако се отправите натам, да организирате престоя си по-добре от нас (нашият не се получи съвсем гладко).

Какво още…

  • В The Vaults в Лондон този месец гледах Dinner is coming, което се оказа доста смешен имърсив театър – вечеря, базиран на Game of Thrones. Генерално The Vaults е интересно пространство, в което се случват подобни театрални експерименти, които не винаги са сполучливи (поне от моя опит), но пък си заслужава да хвърлиш око на програмата, ако си в Лондон;
  • хвърли око и на два инстаграм акаунта, които обожавам напоследък: @theawkwardfrogs, който е най-смешният възможен коментар на живота на милениалите, както и @thingtesting – супер естетски и независим (без реклами) акаунт за тестване на продукти. Доскоро Jenny беше “VC by day Thingtester by night”, но от този месец се занимава full-time с @thingtesting;
  • Междувременно “В като Вагина”, проектът за книга за сексуалното здраве на момичетата в България, е събрал вече 77% от необходимите средстава за реализация. Ако искаш да помогнеш в последните метри (което ще е много, много яко!), можеш да го направиш тук;
  • предлятно направих и интерпретация на класическа коктейлна рецепта, която в моя случай нарекох #watermelon75 и можеш да видиш тук (описана е стъпка по стъпка) и да си приготвиш наппитката вкъщи;
  • Още нещо, което се случи този месец и в което много исках да взема участие, но пътуванията ми попречиха, беше #RunForTheOceans. Все пак ми беше любопитно и проследих как се разви инициативата на Adidas, в която хора от цял свят бягаха, за да дадат още по-голяма гласност на темата за пластмасовите отпадъци в океаните. Отделно за всеки избяган километър (засечен с апа Runtastic) Adidas даряваха по долар на Parley Ocean School. Максимумът от 1.5 милиона за споменатата програмата, която дава достъп до образование и възможности на децата от най-засегнатите райони, е достигнат за отрицателно време, защото са се включили 1,534,723 бегачи! Обещавам си догодина да съм един от тях като дотогава да станала по-сериозен и издържлив бегач. Ако темата за океанското замръсяване ви е интересна и искате да знаете какви са реалните стъпки, които може да предприемете в ежедневието си, в материала ми “10 книги, които да чуеш докато пътуваш това лято” има аудио книга по темата, написана от Will McCallum (Head of Oceans в Greenpeace в Англия). Пак там има и код за безплатно слушане на книги в Storytel, от който още може да се възползвате. 

Толкова за юни – на моменти ми беше твърде турболентен, но юли го чакам по-добър.

До скоро!