В последните месеци не съм “пълна луна”, ако си спомняте онази метафора за начина, по който се чувстваме от Surviving vs. Thriving текста ми. Обикновено в подобни ситуации – пътувам.

Напоследък, обаче, разбрах едно – когато дори пътуванията не помагат – помага да си отидеш вкъщи. 

Това моето със София е връзка от разстояние по учебник.

Виждам я веднъж на два месеца и ми се иска да запечатам всяка нейна трапчинка – да ѝ подпъхна лист индиго, за да си я имам в два екземпляра; да я допра до прозореца на слънчево време и да ѝ прекопитам извивките с молив.

Седмици ми трябват, за да започна да примрънквам – за олющените фасади, за надрасканите стени, за шахтата, която най-после сложиха пред блока…, ама накриво. Дотогава лилавото на мотрисите ми е “много Уес (Андерсън)”, прането по терасите ми е романтично по италиански, снимам уличните котки по первазите, а аз дори не обичам котките.  Чувствам се като турист в собствения си град!

Прибирането ми този месец в София сложи точката на триседмичния ми непожелан дигитален детокс. Ако сте с мен в Instagram (@bibons), то може би сте ме засякли да се оплаквам, че след колумбийското си пътуване се върнах в Лондон минус два телефона (единият, от които чисто новият ми Samsung Galaxy S10) и една камера. Последваха три седмици без телефон и с Instagram акаунт,  логнат в телефона на приятеля ми. Изкарах три седмици без нито една направена снимка и по-страшното – без нито един скрийншот за общия чат с момичетата – да знаете – не е лесно. И така до момента, в който се прибрах в София и Samsung България бяха така готини да сложат точка на милениалската ми агония и да ме зарадват със Samsung Galaxy S10+. По груб спомен последният път, в който съм се радвала така на джаджа е било, когато получих розов телефон с капаче в осми клас.

И понеже сега снимам като невидяла, от снимка на снимка ми хрумна тази серия, която кръстих #pantonesofia и искам да ви покажа в днешния пост. Преди време бях попаднала на #pantoneproject в Instagram и си поръчах онлайн (от Amazon) тези Pantone карти (всъщност са картички, които можеш да изпращаш по пощата).

Ако ме познавате добре, знаете, че цветовете са ми важни и да попитам “Какъв според теб би бил готин цвят за небе, ако не беше синьо?” е въпрос съвсем в реда на нещата. По тази тема с Л. веднъж водихме едночасов разговор в колата и за протокола – моята перфектна алтернатива е цвят “сьомга”.

София на свой ред все е набедена за “сива”, затова в последните няколко дни докато обикалях наоколо се вглеждах за другите ѝ цветове.  Всички снимки в поста са направени със Samsung Galaxy S10+ като трите му режима, които използвах са Pro (дава най-голям контрол и можете да настройвате ISO, WB и други), Live focus (позволява да се регулира колко “блъри” да е фонът) и стандартния Photo режим. Напомням, че в Pro може да снимате и .RAW (препоръчвам, ако ще правите по-сериозна обработка на кадрите си), но всички снимки в този пост са обикновени .JPG, тъй като нямаха нужда от кой знае какъв edit и не исках файловете да са твърде големи. Запазила съм кадрите в пропорция 9:16, което ги прави идеални за Instagram story и wallpaper.  

Какъв е цветът на София според вас (оставете ми коментар)?

И не казвайте сива.

Трамвай пред Света Неделя.
Касетки за зеленчуци на пряката на Янко Сакъзов и Асен Златаров.

Porsche Boxster
София може да е сива, но е “cool”
ул. Екзарх Йосиф
София понякога е “Оп”, но това е ОК.
Жигулѝ до парк Заимов
ул. Бенковски
Залезите над PUZL

И един (behind the scene) кадър, който @darostinta ми направи.