Точно преди седмица Mastercard Bulgaria ме изпратиха в Белград с предизвикателството да прекарам три дни там без нито стотинка в брой. На първо четене съм свикнала да нямам пари в брой – в Лондон, дори уличните музиканти имат малки ПОС терминали с фиксирана сума (обикновено 2 паунда), която можеш да им дадеш безконтактно. Пак там (така е и в Стокхолм, например) има заведения, които оперират напълно безкешово и с пари в брой не можеш да си платиш сметката, дори и да искаш. На второ четене, обаче, на Балканите не е баш така. Не знаех какво точно да очаквам тъй като това беше първото ми пътуване до Белград, като изключим едно транзитното минаване оттам по време на road trip до Будапеща. Поканих една от най-близките ми приятелки, Мила, да дойде с мен. 

ОТ СОФИЯ ДО БЕЛГРАД
До Белград се стига лесно и с кола (единствено трябва да сте нащрек за магистралните измами), но ние решихме да си спестим време и висене по граници и да летим с Air Serbia. Запазихме в последния момент и в двете посоки ни излезе около 320 лв. на човек (без чекиран багаж) като полетът е около час на малък витлов (респективно шумничък) самолет. С пристигането на летище “Нико̀ла Тѐсла” имахме и първото си предизвикателство – как да се придвижим до Airbnb-то си в центъра без пари в брой. Оказа се, че в Белград има сръбски стартъп (работи на принципа на Uber) и се казва Car:Go като разплащанията стават изцяло в приложението. Взехме си локална SIM карта още от летището (знаете за пословичните цени на MB данни в Сърбия) и свалихме апа. Имайте предвид, че за първо возене има промокод с отстъпка, който не особено логично е поставен в секция “История на пътуванията”. Това, което направи малко сложно, но пък и много по-забавно използването на апа е, че е само на сръбски (Hvala što se vozite sa nama…). Разстоянието от летището до централната част излезе около 20 лв., а с Мила продължихме да използваме приложението и през останалите дни, както и Pink Taxi като препоръчана такси компания, в която също може да се разплащаш с карта. Колкото до Airbnb-то, отседнахме в страхотно такова на централна локация (в Dorćol) и с две спални за под 100 лв. на вечер, оставям линк тук.

ДЕН 1
Обожавам да пътувам с Мила, защото имаме подобен ритъм и още с настаняването сме готови да хвърлим багажа и да излезем навън. Вече беше почти 7 вечерта, затова се спуснахме към брега на Сава, точно под крепостта Калемегдан (нея я обиколихме на следващия ден и имаше изложба, посветена на дипломатическите отношения между България и Сърбия през годините). Целта ни за първата вечер беше една – залез над реката и вечеря в TORO Latin Gastrobar, ресторант, който не знам дали имаше човек, който да не препоръча. Трябваше ми една маргарита с халапеньо чушки, за да забравя стреса от малкото самолетче (никак не ги обичам) и да започна да се наслаждавам на атмосферата в града.

Цялата редичка заведения по тази част от брега (Beton Hala) е пълна с живот и настроение и за краткия си престой успяхме да се върнем още два пъти в следващите дни – в AmBar (сръбска кухня с модерен туист) и Comunale (италиански ресторант). След вечеря открихме Club svetskih putnika, който имаше страхотна градина, в която, уви, нямаше места, а вътре беше твърде запушено. Да, сърбите все още пушат в заведенията си. Тук ще вмъкна една малка препоръка – независимо къде сте, ако търсите барове с добри коктейли във Foursquare City Guide го правете не по ключова дума “cocktail bar”, а по ключова дума “speakeasy” – обичайно това ме е довеждало до драстично по-адекватни предложения. 

ДЕН 2
Денят ни започна със среща със сръбския екип на Mastercard и Бо̀рис (@lutajuci_putnik), който е местният блогър, с който си партнират. Заедно се отбихме до Mercedes-Benz и взехме C-Class за тестово каране и малко разходки из града. Premium картодържателите на Mastercard в Сърбия имат преференциални условия и приоритетно обслужване в централата на Mercedes-Benz в Белград.

Most na Adi (Ada Bridge) е може би най-емблематичното, което да видите, ако разполагате с кола в града. Преди да го построят е имало гигантски дискусии – единият лагер е смятал, че е грозен мегаломански проект, докато други го намирали за красив и важен от свързваща гледна точка. В крайна сметка в момента е един от най-разпознаваемите символи на града. Тест драйвът беше добра възможност да разгледаме и Novi Beograd, където се извисяват гигантски панелни конструкции, артефакти на амбицията на Тито да превърне града в “модерна столица” (така както той го е разбирал това). За финал на тест драйва Борис ни заведе и до местен ресторант на брега на Дунав (Šaran в Zemun), в който да хапнем риба.

Температурите следобедно минаваха 30 градуса и с Мила бяхме на режим “трябва ни сладолед”. В Белград има Moritz Eis, който е бранд за натурален сладолед (и сорбета), на които съм попадала в Букурещ. Започнали са от Сърбия (ако сте били на EXIT фестивала може да сте ги опитвали в Нови Сад), но в момента ги има още в Румъния, Черна гора и дори в Чили. Хайпът около тях е напълно оправдан.

Дотук безкешовият ми експеримент вървеше гладко, но следващата ни точка звучеше рисково –  поне по думите на приятеля, който препоръча мястото – “паркинг, с 360 градуса разнообразни барове един до друг”. С Мила лесно открихме паркинга, за късмет на три минути от апартамента ни. Вайбът беше страхотен и в топлото юлско време масите и столове бяха изкарани навън. Мила, разбира се, се шегуваше с мен, че пак ми е харесала най-голямата хипстърия (заглавната снимка на този текст е именно оттам). Местните разказват, че нощният живот, предпочитан от тях, се е преместил от зоната на реката (известна като splav) към Cetinjska 15, където се намирахме. На това място някога е имало бирена фабрика, която обаче фалира и днес пространството е трансформирано. Съседните сгради също са превърнати в галерии, барове и клубове за различните вкусове – Zaokret, Polet, Ljubimac, Elektropionir… Там е още Yugovinyl, магазин за плочи и кафене. Това, което ме изненада е, че подобни места обикновено се оформят в по-непопулярните частни на градовете, където имотите са по-евтини и няма голям интерес към тях, докато Cetinjska е на хвърлей разстояние от най-туристическата улица Skadarlija. Надявам се, че това местенце няма го застигне съдбата на BIGZ, някогашният център за алтернативна култура в Белград, на чието място в момента е хотел Radison. И като стана дума за нощен живот, място, което да не пропускате в Белград е клуб Drugstore (пак по препоръка на приятел), но уви там събитията са уикендни, докато нашият престой в града беше от понеделник до четвъртък.  

ДЕН 3
Бо̀рис дойде да ни вземе в 10 сутринта и днес ни предстоеше ден на “белградското море”, както сърбите наричат езерото Ада. По пътя леко се отклонихме, за да хапнем uštipci (в Supermarket Deli), което са местните бухтички/мекички – ужасно вкусно и ужасно нездравословно, разбира се.  Като истински класици, след като преядохме с uštipci решихме да си вземем колелета и да направим обиколка на езерото (около 7 километра). Признавам – не беше много умно. Ada Ciganlija е прекрасно място да прекараш половин ден и наистина се усеща сякаш си на море, ама море от едно време – всеки с хладилната си чанта, метнал хавлия някъде на плажа. Понеже езерото е изкуствено създадено на реката, в двата му края има помпи, които от едната страна вкарват пречистена вода, а от другата изпомпват. Така се появява и течение в езерото.

На място може да си наемете колело под наем от Markoni Center и да карате по обособена за целта алея, която минава и през приятна горичка. Ако заплатите с Mastercard получавате 10% отстъпка от цената.

Колелетата с 10% отстъпка при заплащане с Mastercard може да разпознаете по логото на кошницата и под седалката.

Тук използвах Phyre, за който дигитален портфейл подробно съм ви разказвала в един предишен текст (всички техни карти са Mastercard). Отстъпка получавате и на спота за водни ски и wake board, но не събрах достатъчно смелост да се пусна (аз съм извънредно нелеп плувец), а и бях забравила да си взема бански.

Не правете като мен – вземете си бански! Все пак сте на “белградското море”.

По време на обиколката на езерото видяхме, че в Белград си имат Before I Die… стена. Преди години четох за този арт проект, който Candy Chang стартира върху изоставена сграда в Ню Орлиънс и има за цел да накара минаващите покрай стената да се замислят за важните неща в живота и ако решат да ги разпишат на стената. В момента в света има над 5000 Before I Die стени и точно в Белград, когато пътуваме по кампания със слоган #StartSomethingPriceless, ние случайно намираме една от тях!

Тук може да намерите цялата история на проекта. В Instagram акаунта ми (@bibons) пък ви попитах какво бихте написали и получих няколко страхотни отговори, които запазих в Story Highlight-a от пътуването, казва се #priceless.

Обратно към града решихме да се върнем с градски транспорт. В Белград няма метро. Градът е най-големият в Европа без такова и бързо се усеща, че има отчаяна нужда. Местните се оплакват, че първите планове за метрото са от 30-те (преди близо век), които обаче не се осъществяват заради Втората световна. На по-късен етап Съветският съюз е щял да плати за много амбициозен проект на белградското метро, но Словения и Хърватска, тогава част от Югославия, протеститали, което поставило изпълнението в ситуация на изчакване и с промяната на политическата ситуация тази възможност отпадната. През 90-те дори взели, че построили две станции, но дотам. Разговорът се възобновил през 2016 като вече има план за метрото и обещание изпълнението му да започне през 2020 и да приключи за две години, но никой не е особено оптимистичен.

Та, като няма метро, си взехме автобус – билетчето за него струва 98 RSD, което е същата цена като тази в София. Може да се плати на машини в самия автобус, безконтактно и с карта на Mastercard (единствено). Билетът важи за час и половина и може би е най-изгодният начин да циркулирате из града. И все пак имайте предвид, че в момента в Белград се случва сериозна реконструкция на централните улици, което се отразява на транспорта и ако има как да стигнете някъде пеша – не се колебайте да го направите. Личната ми психологическа граница в тази връзка е 40 минути и ако трябва да ходя под 40 минути до дадено място – винаги ще избера да го направя, пред това да взема транспорт.

По-късно същия ден с Мила решихме да сме класически туристи и се разходихме по Skadarlija. Там е и всеизвестният ресторант Tri Šešira, където пращат всички туристи да опитат от сръбската ракия и ястия. В тази връзка, ако решите да опитате традиционна сръбска кухня, препоръчани места да го направите (и по мое мнение в пъти по-удачни от гореспоменатото) са Mala Fabrika Ukusa и Мanufaktura.

Разходката ни премина от сръбската класиката към хип хотела Mama Shelter, където има приятен рууфтоп бар с гледка над централната пешеходна улица. По пътя минахме и през джелатерията Crna ovca, защото неписаното правило на пътуванията ни с Мила гласи – “нито ден без сладолед”. Добър е! За финал на туристическата ни вечер се отбихме и в Walter. Няма друго място с по-известна скара в града, а Мила потвърждава, че има защо.

До много от местата в плана ни не успяхме да стигнем, което пък е чудесна причина да се върнем обратно. Ако препоръките дотук не ви достатъчни, добро място да почерпите още такива е Still in Belgrade. Отделно, cashless предизвикателството ми беше успешно, при това без никакъв стрес. Белград е  страхотна дестинация за дълъг уикенд и ако досега сте го пренебрегвали, защото “ей го къде е” – наваксайте!