Като човек израснал в панелен блок, винаги съм намирала за безкраен лукс факта, че някой има двор. Като дете това да си косиш ливадата пред красива бяла къща (сещате се за онези сцени от американските филми) ми се струваше нещо, което само “богатите” правят. После се събираха на същата тази (вече) окосена ливада с цялото семейство и съседите (задължително!) и мятаха по нещо на грила. В детството ми и във вече споменатия панелен блок, грилът беше преживяване, което някои от “комшиите” си спретваха на балкона и единственият път, по който останалите съседи бяха въвлечени, беше този на обонянието. А пък колко пъти съм прибирала пране “на пожар” заради модата на панелния грил, няма да влизам в детайли. За късмет грилът на балкона вече не е това, което беше в края на 90те и грил картинката започва да изглежда все повече като тази от американските филми.

Преди няколко седмици Момичетата от града и Lidl се свързаха с мен с предизвикателство да покажа какъв би бил грилът, ако аз стоя зад него като домакин. Традиционно при грила частта с приготвянето на храната се пада на мъжете, а тази със създаването на атмосферата – на жените. И това е от редките случаи, в които няма да ме чуете да протестирам да разпределим ролите ей така… по полове. Спомням си едно време как баща ми приготвяше месото, майка ми – зеленчуците, а аз… сгъвах салфетките. Имах си собствен начин –  ставаха като “джобче” за прибори и честно казано, много се гордеех с резултата. Сръчността ми не се разви кой знае колко с годините, но пък чувството ми за естетика понадскочи вида на салфеткитe.

Какъв би бил грилът, на който аз съм домакин?
Неделен, бос, с много одеялца, възглавници, бохо атмосфера, интересни напитки, игри и без пластмаса. Такъв и го направихме с Дани и Филип миналата неделя, а надолу може да прочетете стъпките, за да придадете и вие бохо (бохемски) туист на своя грил.

МЯСТОТО И ДЕКОРАЦИЯТА
Както вече споменах, балконът не е място за грил. Местата за грил са отворени, просторни и най-вече – сред природата. Ако като мен си мечтаете за двор, но нямате – на Витоша има куп достъпни и специално обособени за целта места. Декорацията е в бохо стил – с килимчета, одеялца, естествени материали и в земни тонове. От дървените палети стават чудни масички, а малко възглавници от вкъщи само ще направят къта по-романтичен, пък и по-удобен. Капанът за сънища е любимият ми бохо елемент, а ако планирате да останете до късно навън – грабнете от онези фенери, в които се поставят свещи (или си направете такива от бурканчета) и готово – имате красива и мека светлина.

ДРЕХИТЕ
Бохо! Какво по-хубаво от това да ходиш бос през лятото? Роклите за нашия бохо грил са свободни, пак в земни тонове и романтични. Точно като за август. Точно като за следобеда на годината, както дочух да го наричат.

МИЧЕЛАДА
Първоначалното ми хрумване беше да си направим сангрия – това щеше да е напълно в духа на бохо грила и няма да сгрешите, ако се придържате към тази идея и приготвите именно кани сангрия. Докато събирах продуктите за нея в кварталния Lidl, обаче, видях една бира със сомбреро на етикета си – Argus Camaro. Това за отрицателно време ме върна към една страхотна мичелада, която опитах в мексикански ресторант в Южна Америка и се ентусиазирах да си спретнем нещо такова. Мичеладата е много лесна за приготвяне, пикантна бирена напитка, а лютото отваря апетита – идеално за нашия грил. 

Какво ви трябва за нея?
1 бр. x светла бира (0.33 мл)
15 мл. сок от лайм
няколко капки пикантен сос
сол (за ръба на чашата)

Първата ви работа е да покриете ръба на чашата със сол (или сол + червен пипер). Не забравяйте (като мен) да започнете именно с тази стъпка, тъй като ще е трудно да наваксате с нея, ако вече имате нещо в чашата. Най-лесният начин е да отрежете парченце лайм, с което да овлажните ръба на чашата, за да може солта да залепне добре за него. Уверете се, че няма сол в самата чаша. Следващата ви стъпка е да напълните чашата с лед. Колкото повече – толкова повече. Защото “повече лед” означва, че той ще задържи температурата си за по-дълго, респективно ще се топи (и разводнява напитката) по-бавно. За да разполагате с лед, пък и за да запазите бирите си студени, трябва да се снабдите предварително с добра хладилна чанта. За мой късмет, в пикник кита имаше страхотна такава. След като сте напълнили чашата с лед, изстискайте 15 мл. сок от лайм в нея и допълнете догоре с бира. За финал добавете няколко капки пикантен сос, разбъркайте леко (не с твърде голям ентусиазъм при бъркането, за да не “изкипи” бирата) и воала – имате мичелада. Бирата Argus Camaro, която ползвах е един от продуктите, които се предлагат само в Lidl и покрай разговора за нея се оказа, че всеки от нас си има по някой любим продукт, който винаги си търси там – за Дани това беше Lidl-ското сирене бри.

ИГРИТЕ
Начинът, по който си представям моя бохо грил е с много игри. От такива на асоциации, през настолни игри, които можеш да играеш с часове до всякакви по интересни тестета карти. Неотдавна купих Untranslatable Words, или иначе казано колекция от карти с думи от различни езици, които означават нещо толкова специфично и комплексно, че не могат да бъдат преведени. Една такава е испанската Querencia – място, където се чувстваме в безопасност, “дом”, без нуждата това да е пространството, където живеем, а място, от което черпим сила и вдъхновение.

БЕЗ ПЛАСТМАСА
Това е частта, чиято трудност се увеличава пропорционално с увеличаването на броя на гостите. И все пак, опитайте да направите грила си plastic-free. Това ще е  добър начин да кажете “благодаря” на природата, която е най-големият ни домакин, пък и гарантирано ще ви е по-приятно. Чашките, които взех от вкъщи бяха металните от фестивала Meadows in the Mountains, както и няколко от дебело стъкло (за да минимизирам риска от счупване). Сламката също е стъклена, а в пикник сета, може да видите малката четчица, с която подобни сламки се почистват след употреба. Свещниците направих от стари алкохолни бутилки, а чинийките са ръчно рисувани от Поли.

Това са моите пет начина да превърна обикновения грил в бохо преживяване.

Надявам се да ви допадат, да ги приложите и да ме поканите на грил.

Мичеладата e от мен.


снимки: Даниела Йорданова (@sucks2beyoou)