Един от моментите, в които умът ми просто не можеше да смели това, което се случва наоколо е първият път, в който се оказах с колелото си на Open Playa, или там, където са всички по-мащабни арт проекти. Карах и не можеш да взема решение къде да се спра първо. 

Беше като във видео игра, ама истинско. 

Зад тези проекти стоят екипи от приятели, работили с месеци, за да ги реализират. Всеки от тези проекти не съществува самоцелно просто като нещо красиво, по което да се катерят разни хипита, а коментира проблем, комуникира идея или философия. Изкуството открай време е един от най-добрите начини да “коментираш”, а за седмица в края на август, Black Rock City се превръща в мащабна арт галерия, която дава тази възможност. И ако с гигантски флуоресцентен слон ще успееш да привлечеш вниманието към каузата си – защо пък да не го създадеш този гигантски флуоресцентен слон. Артистите сами събират средставата, нужни за реализацията на проекта си, както и намират доброволци за сглобяването и разгобяването му на Playa (вече съм ви разказвала за десетте принципа на Burning Man и по-специално “Leave No Trace”, или ангажимента да не оставяш следа след себе си в пустинята). По време на първата вечеря в кемпа ни (за Salute Your Jorts също съм ви споделяла тук) всеки трябваше да сподели намерението си (intention) за Бърна – какво ще приоритизира, какво повече от всичко друго иска да направи, види или преживее. Тогава казах, че искам да видя колкото е възможно повече арт проекти и да се запозная с хората зад тях.

Успях да видя много, но и разбрах, че е невъзможно да видиш всички. Събирам любимите си в този текст.

SLONIK
е надуваем флуоресцентен слон, висок 23 метра, който беше невъзможно да пропуснеш. Michael Tsaturyan стои зад проекта като идеята му е да привлече вниманието към драстичното намаляване на броя на слоновете през последните години (наполовина) в Африка и Азия и да комуникира как всеки от нас може да предприеме стъпки и да не стимулира бизнеси, които експлоатират животни. След Burning Man въпросният слон продължил пътя си към Сан Франциско и после Venice Beach в Лос Анджелис.

1UP
Christina Anthony беше направила 8 битово трасе от дърво и LED светлинки, по което можеш да минеш като в ретро Super Mario, само че с човешки размери. Най-високата част беше човекоядното растение, а цялата инсталация играеше по носталгичните нотки с пискливия звук от монети, които си скочил и взел с глава. На първата снимка сме аз и Джаки в ролите на Марио и Луиджи, а на втората – Супер Лино.

HEAD MAZE
Единственото парче изкуство, от което откровено ме беше страх. Обикновено нямам проблем да скачам от неща и да се катеря по такива, но Head Maze беше откачено място, което идея си нямам как е минало регулациите за безопасност (да има и такива). Както я гледате тази глава, в нея има 4-етажен лабиринт – според автора – лабиринтът на подсъзнанието и сънищата ни. Минаваш през различни нива (18 стаи), прескачаш препятствия, ходиш в тъмното и накрая излизаш от “главата си” през гардероб. Head Maze носи идеята за постоянния дисбаланс на тялото и ума и това през какво минаваме в опита си да приемем себе си и да се разберем. Дизайнът на този проект отнел две години, реализацията му една, а екипът успява да го сглоби на Playa за 16 дни.

BEE OR NOT TO BEE
Имаше не един арт проект, който да напомни важността на пчелите за екосистемата ни и да насочи внимание към риска, на който ги поставят климатичните промени и пестицидите, които се използват в земеделието. Избрах тази пчела, защото беше с размери, далеч надхвърлящи човешките (както и в реалността нейният принос като животински вид надхвърля нашия), и е изработена от материали, в които обикновено искаме да се сгушим (около главата ѝ всичко е мек изкуствен косъм). Тоест, пчелата се предефинира от нещо, около което носим специални дрехи, за да се предпазим в нещо, което е близко, достъпно и приятно на допир.

Дори самата ѝ поза с глава като за погалване не комуникира атака, а близост.

Проектът е на Mr. and Mrs. Ferguson, които се срещат на Burning Man през 2008 и малко след това се женят един за друг.  

MARIPOSITA
Основната тема на Burning Man 2019 беше Метаморфози, а тази инсталация е на нюйоркския артист Chris Carnabuci, който е искал да направи разработка на темата с гигантска фигура на жена, която се “ражда” от яйце и символизира трансформацията, разчупването на социалните норми и новото начало, което не винаги е лесно и изисква сила, любопитство, често и подкрепа. Името в превод означава и малка пеперуда. Скулптурата или поне оригиналните хоризонтални плоскости за нея (вгледайте се във фигурата на Афродита) Chris кара сам през Щатите до Невада, сглобява като налага плоскост върху плоскост и подсигурява на място с помощта на доброволци. 

I.L.Y.
Много от проектите изискваха интеракция с тях, за да развият пълния си потенциал. В случая тази девет метрова ръка, направена изцяло от метални отпадъци имаше управление и отвътре можеше да движиш отделните ѝ пръсти. 

WHY PEOPLE CAN’T FLY
Тази скулптура беше Playa ориентирът ми към нашия кемп и всеки път щом се загубех (а това се случва често там) се оглеждах за нея. В единият от дните се запознах с авторите ѝ, които ми обясниха идеята си, че метафорично хората не можем да летим заради емоционалния си багаж, тревогите и проблемите, които ни дърпат надолу. Цялата скулптура пък направили с парченца от пластмасовия отпадък на хора от десетки държави (с тях напълнили “балоните”), а преди да стигне до Burning Man проектът е бил на Venice Biennale.

PARALUNA
Нощният пейзаж на Burning Man може да бъде доста хаотичен с хилядите хора, колелета, мигащи лампички и различна музика на всеки два метра. Paraluna беше като някаква форма на оазис – гигантски въртящ се диск от LED светлини, които преливат от една формичка в друга, докато звучи класическа музика. За по драматично и самият диск се движи във всички посоки докато ти просто си лежиш под него. Тук има кратко видео с артиста, който се определя като “grumpy old burner” и прекарва по седмица в Black Rock City всяка година от 98-ма насам. Миналата година (2018) проектът му е станал жертва на вандализъм още след първата нощ (някой решава да се катери по него, а той очевидно не е поставен с тази цел), но това не го отказва и тази година Кристофър го подобрява и връща отново на Playa.

AWFUL’S GAS & SNACK
Един от най-отдалечените проекти, до който се изискаваше доста мотивация и дълго каране, за да стигнеш. Идеята на тази инсталация беше да те пренесе в 2120, когато вече няма да имаме нужда от бензиностанции и за тогавашите хора, това ще е странен артефакт от миналито. Вътре е музей на сегашното ни време. 

THE TEMPLE OF DIRECTIONS
Всяка година има мащабен конкурс за архитектурата на храма, който е най-емоционалното и заредено място на Playa. Ако питате мен, The Tampe е дори по-голям символ и от по-голямо значение за цялостното преживяване от самия The Man (горящата скулптура на човек). Идеята на храма е, че много хора прекарват време там, за да преживеят някаква скръб, която носят в себе си. По стените на храма са окачени всякакви писма, снимки и други артефакти на човешки взаимоотношения. И честно, трябва да си тотално безсърдечен, за да не те докосне цялата тази енергия. В храма оставяш още неща, които искаш буквално да оставиш миналото или въобще нещо лично, което искаш да излееш на хартия. Burning Man никога не е толкова тих, колкото когато гори храмът в последната неделя. Тази година той се казваше Temple of Direction, повлиян архитектурно от няколко японски идеи и създаден от Geordie Van Der Bosch. Тук е страницата на проекта, ако ви е любопитно да разберете повече за него.

Толкова за изкуството на тазгодишния Бърн, темата за следващия (2020) е Multiverse и нямам търпение да видя какво ще разработят артистите по нея. 

Какво още е излязло дотук от серията “10 of 2019”:

10 начина да преоткриеш собствения си град.

10 неща, които опитах за пръв път през 2019 и ми хареса

10 къси документални истории, които харесах през 2019

10 неща, които ни писна да чуваме през 2019

10 модни бранда, които харесах през 2019

Зададох 10 лични въпроса на 10 супержени.