10 неща, които ни писна да чуваме през 2019

Има един набор неща в живота, които ни е писнало да чуваме повече от стари “смешки” като “на бали съм” и “есе”. Писнали са ни колкото ни е писнало таксимеровият да ни мърмори “е, ‘ма нямаш ли по-дребни” и ни е писнало, колкото на онлайн магазин му е писнал коментарът… “cena?”.

По-забавните от личните ми фаворити са в днешния текст.

“Понеже много от вас ми писахa”
Има едни думи, които толкова са се протрили от неадекватна употреба, че дори да ги употребяваш по предназначение е тотално безсмислено – така наречените клишета. Има и цели такива изрази и горният е един от тях.

Представи си го като пик-ъп фразичка в бар – не работи не защото непременно е лъжа (някои очи наистина са красиви), а просто защото ние това вече сме го чували от много други.

Ситуацията е, че дори много от “тях” наистина да са ти писали (което никой, дори “тях” не го интересува), по-добре пропусни прелюдията и давай по същество с каквото имаш да си кажеш.

“Е няма ли да раждаш, време ти е?”
Истината е, че ако ще да пилотираш изтребител, тръгнеш ли към 30 единственото, което започва да вълнува родата и гинеколожката ти е “Кога?”. “Кога”, разбира се, почти няма връзка с “кого” и още по-малко с “защо”. “Кога” може да те застигне както в неудобна поза върху медицинска мебел със звучно животинско име, което няма да спомена, ама все едно съм, така и да ти секне хапката по време на семейна вечеря без животни намесени (да се разбира… довечера). “Кога” е въпрос, който ти задават с разширени зеници все едно е за 100 хиляди… и има точно толкова причини да е неуместно да го правят.

“Искам да ти разкажа нещо много интересно, но не е за по телефона”
В 100% от случаите, когато го чуете това – да знаете – капан е. В 99% от тях ще се опитат да ви продадат 10 литра лековит сок от синьо агаве (и не говоря за текила!) след като сте прекарали 3 часа на презентация на мрежови маркетинг, където динамиката между лектора и вас е била като в “Годзила” и вие… не сте Годзила. В останалия 1% от случаите… просто не си заслужава риска.

“А колко сантиметра е стелката?”
Само ако никога не си продавал нищо за крупната сума между 10 и 15 лева онлайн, не ти се е случвало някой да те попита колко сантиметра е стелката или колко пъти можеш да наложиш Бейби Йода от рамото до края на ръкава. Ако си на възраст, която вече предпочиташ да не коментираш, знаеш си номера на обувките (него нямаш проблем да го коментираш) и си мислиш, че това е достатъчно – не! Не е! Колко сантиметра е стелката?

“Здравей, може ли да харесаш страницата ми…”
Фийдът ми във Facebook редува сарма, неуместна смешка за сарма, реклама на перилен препарат за петна от сармата и все още има хора, на които им пука колко “фена” има “фен” страницата им в тая същата социална мрежа. И какъв по-добър начин да “набереш” фенове за страницата на “Тухла и гредоред”, Разлог от това да изпратиш стотици лични съобщения към напълно непознати хора с иначе любезна молба да “лайкнат” въпросната страница. Никакъв.

“Нямам да ти върна”
Неписан закон на таксиметровите услуги у нас е, че ако нямат да ти върнат, то това си е съвършено честно изкаран бакшиш, защото… съдбата така е решила и кой си ти да предявяваш претенции. Не стига, че си се качил от НДК до Народния “по милост”, ами сега и ресто. Ако все пак много държиш – ходи да развалиш на “клекшопа”.

“Торбичка?”
Това е от онези неща, за които си мислиш, че човек трябва да живее под камък, за да не е е разбрал, че е тъпо през 2020 да размята найлонови пликчета за еднократна употреба, но след това отиваш в кварталния магазин за кило мандарини и се оказва, че си на опашка от хора, които явно всички живеят под камък, а човекът на касата тея торбички ги раздава щедро и лекомислено все едно са новогодишни обещания на 31 декември.

Нямаме бюджет, обаче…”
Да, знам, това ще стои страхотно в CV-то, портфолиото ми и най-вече… в списъка ми с неща, за които съм пропиляла време от живота си, което никой никога няма да ми върне обратно. В работните взаимоотношения като няма бюджет – трябва да има поне химия. А като има химия това се усеща и от двете страни и знаеш, че рано или късно – ще станат нещата. Като има химия не се налага никой от замесените да влиза в ролята на Адел с Hello it’s me, която сигурно си е супер жената, но и липсва реална оценка на ситуацията и просто не знае кога да спре да звъни на бившите си.

“Аха, алергична…”
Единственото по-досадно от това да си алергичен към сто неща, които скорострелно могат да те пратят в Пирогов, е това да трябва да го изкомуникираш със сервитьор, на когото грам не му дреме и те гледа с поглед, който ако можеше да се вербализира в балонче над главата му като в анимационен филм, щеше да е нещо в стил “е, к’во се правиш ма…”. И все пак абсолютният връх е колумбийски сервитьор, който ме слуша, слуша и накрая заключи… “В Колумбия няма алергии!”

“Имаш ли билети за партито в Бояна на Нова Година?”
Не съм вярвала, че това някога ще се случи, но ето – имаме въпрос, който безцеремонно детронира дългогодишния декемврийски финалист “Какво ще правиш на Нова година?”. Имаме Волтрона на партитата, способен да обедини всичко живо и всичко живо иска да е там! “Какво ще правиш на Нова година” вече се подразбира и единственото, което има значение е дали ти се намират 2-5-60 излишни билета за партито.

В тази връзка – утре хвърли око на акаунта ми в Instagram.