И тази година реших да повторя темата за нещата, които направих за пръв път, защото сякаш тя е тази, която извлича на повърхността най-много позитивни емоции. Първосигнално всеки от нас си мисли “какво пък толкова съм направил” и нищо не изниква на секундата. Спокойно! Ако се замислим повечко и върнем лентата назад, ще си дадем сметка, че не са едно и две нещата, на които сме дали шанс, които сме направили и опитът от които ни е помогнал да научим още нещо за себе си.

Миналата година към моя списък добавихте и своите “първи”, които бяха значими и отговорни като “станах майка на син!“, приключенски като “изкачих вулкан” и забавни като “отидох в Tiffani & Co. на шега и изпробвах всички годежни пръстени“.

Сигурна съм, че и тази година сте направили неща, за които дори не сте предполагали, че ще ви стигнат силите, времето, емоциите, че понякога и смелостта.

В следващите редове споделям своите “първи” за 2019, а в края на поста ви оставям темплейт, който може да свалите, споделите на Story в Instagram и попълните със своите опити.

ПЛУВАХ СЪС СКАТОВЕ (MANTA-RAYA) НА КАРИБИТЕ
Ако ме познаваш добре, знаеш, че “плувам” е доста силно описание на това, което представлява моето движение във вода. Затова и ми трябваше доста смелост, за да скоча от лодка в зона от океана пълна със скатове (от безопасните видове, все пак не съм самоубиец). Но го направих и беше велико! Плувах с тях, дори успях да ги докосна на няколко пъти. Това е едничкият момент от годината, от който искам да имах снимка на нахилената си до уши физиономия, но нямам. Защо? Защото беше точно след като загубих два телефона и удавих една камера в рамките на 48 часа. Да, и този технологичен апокалипсис ми беше за пръв път.

НАПРАВИХ КОКОСОВО ОЛИО ОТ НУЛАТА
Ако някой, някога ми беше казал, че ще успея буквално да “нацепя” (с брадва и без злополуки) кокос и след няколко часа ще имам натурално кокосово олио, което сама съм си направила – нямаше да повярвам. Генерално процесът не е като да изстрелваш космически совалки, но пък удоволствието да мина през всички стъпки и да вникна в културата и занаята на някого (в случая на индонeзийската мюсюлманка Нови), ми остави прекрасен спомен. 

БЯХ НА ШОУ НА CRAZY HORSE PARIS
И друг път съм казвала, че никога не чакам някого да организира нещо вълнуващо за рождения ми ден, а си го организирам сама, при това (обикновено) месеци предварително. В крайна сметка 1) щастието на всекиго си е негова лична отговорност и 2) колкото по-рано спрем да очакваме от мъжете около себе си “да се сещат” – в толкова по-малко стрес ще живеем. Ако пък вземат, “че се сетят” – бонус! През януари купих билети за кабаре в Париж и по-специално за шоу на Crazy Horse. Оказа се най-красивото нещо, което някога съм гледала на сцена, а пълният разказ и разни специфични притеснения, което имах, са в този текст – Антифеминистко ли е да прекарам рождения си ден в парижко кабаре с голи жени? 

БЯХ НА ПЪРВИЯ СИ BURNING MAN
С нищо не мога да сравня седмицата си в тази паралелна вселена и още по-малко да опиша как се чувствах. Сякаш лицето ми на горната снимка казва всичко. Ако Burning Man е и във твоя списък – тук е текстът ми, който (може би) ще помогне да се подготвиш за цялото приключение. 

СПЕЧЕЛИХ В КАЗИНО
Хазартът е кофти нещо, обаче това беше единичен и особено комичен случай. На прибиране от Burning Man бях шофирала с часове в отчаян опит да се доберем до Сан Франциско и… да се наспим. В един момент (около 10 вечерта) си дадохме сметка, че това няма как да се случи и ще трябва да преспим някъде по пътя. Спряхме да хапнем в Reno – покрити от глава до пети с прах, некъпани и много уморени. Reno обаче е “казино град” (нещо като Лас Вегас, но не толкова лъскаво) и единствената храна, която открихме по това време беше именно в казино. Така на шега след вечеря седнахме на маса за Blackjack (нямах идея дори какви са правилата) и с бюджет от 20 долара, изкарах 400 за нула време. Дори крупието и останалите на масата се забавляваха с късмета ми (със сигурност късмет на начинаещия) и историите ни от Бърна. С “изкараното” си запазихме страхотна къща при езерото Тахо на 50 мили от нас, а благодарение на адреналина и смеха от случката успяхме да се закараме дотам будни.

БЯХ НА 3842 МЕТРА ВИСОЧИНА В АЛПИТЕ
Когато си прекарал детството си на хвърлей разстояние от планински курорт има два вариана – или обожаваш планината, снега и зимата, или си на мнение, че вече си взел достатъчно и от трите. През февруари с приятели наехме страхотно шале в Шамони и дори не подозирах колко много може да ми хареса планината там и всичко, което може да предложи (дори за човек с пукнато ребро като мен по онова време). На снимката е Aiguille du Midi, или най-високата точка на която някога съм била.

БЯХ НА МНОГО НОВИ МЕСТА ЗА ПРЪВ ПЪТ
Колумбия, Бразилия, Тайланд и Малайзия ми се случиха за пръв път. Франция, Холандия, Италия, Швеция, Индонезия и Щатите повторих. Пътувах толкова, че ми се прииска да си остана у дома задълго, а къде е вкъщи след десетки местения в последните три години – кой знае…

НАПРАВИХ ПРИЛИЧНО НЕГРОНИ И МИ ХАРЕСА
От Драго (любим човек, когото можете да намерите зад бара в Black Flamingo) знам, че ако искаш да въведеш някого в коктейлите започваш от базата – сауър, или коктейл в който балансът е между сладко и кисело. Друг баланс може да се търси между сладко и горчиво, но това е следващото ниво. Учим рецепторите си на концепция “за горчиво” и моите чак сега (след три години @disastertomaster) успяха да харесат този баланс. А пък уменията ми стигнаха дотолкова да успея да направя прилично негрони у дома.

ВКЛЮЧИХ СЕ В MENTAL HEALTH AWARENESS WEEK
… и по-специално събитие, което дискутираше разликата между това да оцеляваш в живота и това да процъфтяваш, и въобще как да навигираш между двете състояния. В този текст съм отворила част от темите, които коментирахме по време на дискусията и си мисля, че това е от по-смислените ми материали тази година – За какво говорихме в Surviving vs. Thriving .

ВИДЯХ ИЗГРЕВА ОТ ХЪЛМА НА TWIN PEAKS
Може би се броят на пръсти случаите в живота ми, в които съм виждала изгрев и това не е било, защото съм изкарала на парти до сутринта. Заглавният кадър е от деня, в която се събудих в 5 (perks of jetlag) и отидох да гледам как се ражда слънцето над Сан Франциско.

През 2019 направих и много грешки за пръв път, много стари такива повторих, но всичко е част от процеса и както Нийл Геймън е казал:

I hope that in this year to come, you make mistakes. Because if you are making mistakes, then you are making new things, trying new things, learning, living, pushing yourself, changing yourself, changing your world.

Какво още е излязло дотук от серията “10 of 2019”:

10 къси документални истории, които харесах през 2019

10 неща, които ни писна да чуваме през 2019

10 модни бранда, които харесах през 2019

Зададох 10 лични въпроса на 10 супержени.

А тук е темплейтът, който можеш да свалиш и попълниш със своите “първи”.