Никога не съм била от хората, които имат силна привързаност към места или пък изпитват бясна носталгия към своето “вкъщи” (чисто като физическа локация), когато не са там. Винаги съм тичала след преживявания (признавам, понякога и след хора) като лабрадор след топка за тенис. Вече изпуснах бройката на апартаментите, които съм сменила в последните три години. Да се адаптирам на ново място ми трябват минути. Тази година обаче за пръв път имах моменти, в които бих разменила всяко място на света за дивана (безкрайно грозен, който иначе ненавиждам) в апартамента ни в София. За пръв път се почувствах напълно бездомна и безсилна, когато заради закъснял полет не успях да прибера навреме последния си кашон с вещи от квартира в Лондон и хазяинът ме информира, че тъй като по договор вече нямам достъп до жилището, вещите ми са били “унищожени” (да се разбира “присвоени”, защото никак не бяха за изхвърляне). Ревах ли на стълбите пред сградата? Ревах. Не за вещите си, а от усещане за тотална липса на контрол върху ситуацията.

Хората имаме склонност да се обсебваме от големите неща (ако щеш план за далечно пътуване), които хипотетично ще ни направят много щастливи и напълно да игнорираме малките източници на щастие около нас.

Устроени сме да мислим, че нещата, които са трудни за постигане и непознати, са тези, които ще ни донесат голямото удовлетворение. Подозрителни сме и ни е трудно да оценим лесното, достъпното, обикновеното, евтиното, безплатното, независимо реалната стойност, която ще ни донесе.

Често пътуваме, за да запълним липси, но това, което обикновено получаваме е нова перспектива, нов поглед, нова база за сравнение на това, което всъщност имаме. Понякога започваме да го ценим повече, понякога разбираме как бихме искали да го променим.

В този ред на мисли сме свикнали да подценяваме собствения си град. Но представете си само да не сте себе си за секунда, а чужденец прясно слязъл на летище “Враждебна”. Нашето скучно вкъщи е вълнуващото и очаквано ново за човека до нас на последния полет към София. И ако сме повече “него”, било то за малко, може да се окаже приятно.

Ето и десет идеи как да преоткриеш собствения си град. 

ЗАПАЗИ СИ AIRBNB ЗА УИКЕНДА В СВОЯ СИ ГРАД
Страшна тъпотия, ще си кажете… Защо да давам пари за апартамент под наем в града, в който живея? Защото така “лъжеш” ума, че си… на ваканция (било то в собствения си град). Връзките ни имат нужда от малки романтични бягства от време на време, като това не е задължително да върви в комплект със стреса от планиране на пътуване до другия край на света. По дефиниция не би трябвало да има значение къде се обичаме, но местата имат свойството да пазят спомени – хола, в който беше онзи скандал от 2015та; кухнята, която върви в пакет с мисълта за куп битовизми и дразнещите навици на другия… Вкъщи сме по-малко впечатляваща версия на себе си, прекарала деня в халат с ушички, а новото място, без емоционалния багаж на домашната среда, ще ни даде свобода да бъдем по-приключенска своя версия.

ПИКНИК НА ПОКРИВА
Имаше едно време, в което ходех по срещи и една от най-страхотните срещи, на която мъж някога ме е завел беше вечерен пикник (на одеялце и с вино, както си му е редът) на покрив на сграда до Руски паметник със страхотна гледка. Ако искате да преоткриете града си и да направите нещо романтично за някого, това изпробвано работи. Но все пак – изчакайте топлите месеци.

ДЕН В ГАЛЕРИЯТА?
Първата ни работа, когато пътуваме е да обиколим маратонно музеите и галериите в съответния град. Защо обаче не го правим, когато сме си вкъщи? В София има немалко пространства, които излагат интересно изкуство (били ли сте в @structuragallery, където в момента има страхотна соло изложба на Иван Мудов), а някои от изложбите от последната година са такива, за които в Лондон, например, щеше да е борба да се добереш до билети – Вивиан Майер, хора?

ТУР НА НАРОДНИЯ
След експеримент по време на Нощ на театрите, хората от Народния решават, че ще започнат да правят регулярни турове на театъра в понеделниците, когато той обичайно не работи. Нашият тур води актрисата Гергана Змийчарова, която е страхотна и може да я гледате в “Един безумен ден”, “Майстори” и “Теремин”. Да, театрална постановка също е добър начин да преоткриеш града си. Гергана ни отведе зад кулисите на Голяма сцена и малките такива, разказа ни за двете специални жълти седалки и историята на завесата с феникса, показа ни гримьорните, гардеробите, че дори и едно помещение под земята (пълно с обемни декори и неща като… карети), за което се твърди, че е част от мистериозните тунели, които свързват по-важните сгради в централна София. 

СЪБИТИЯ С ВДЪХНОВЯВАЩИ ХОРА
Едно от нещата, които могат да те накарат да обичаш един град е да намериш вдъхновение в неговите хора. За целта в Instagram вече ви споменах събития, които могат да ви го докарат това удоволствие. Повтарям: дръжте под око @melbainitiatives, както и месечните събития на @creativemornings_sofia (тази сутрин в @generator_sofia имаше такова на тема “тишина” с Йоанна от @mettaspacebg); Metta също са супер с женските си кръгове; за жените в маркетинга следи @see_it_be_it_bulgaria; различна гледна точка към провалите има на @fuckupnights_sofia; @b.quietevents правят срещи с акцент върху споделянето. Още по темата има в този пост.

НАУЧИ СЕ ДА ПРАВИШ НЕЩО С РЪЦЕТЕ СИ
В последните години се появиха доста работилници, по време на които можеш да се научиш да правиш нещо с ръцете си, да се запознаеш с нови хора извън социалния си балон и най-важното – да се забавляваш. Нашият коктейлен клас за ентусиасти @disastertomaster е такова събитие; парфюмните класове на @roseoverdose са супер интересно преживяване за сетивата; @social_crash_events правят както DIY работилници за неща като вази, например, така и детокс такава през януари, а ако искаш да направиш по-дългосрочна инвестиция в здравето си и да научиш повече за това как му се отразява храната, която консумираш, можеш да следиш за класовете “Храна за промяна”. Ако пък просто ти се хапва нещо добро с интересни непознати, можеш да тестваш вечерите на Божана – @supperclubsofia.

НАПРАВИ КОМПЛИМЕНТ НА НЕПОЗНАТ
Да имаш интересен разговор с напълно непознат може да се окаже връхна точка от преживяването ти по време на пътуване. Защо тогава да не сме отворени да го правим по често и тук, без да натоварваме всяка интеракция с предразсъдъци или очаквания. Просто разговор. Когато нещо в някого на улицата ти хареса – колко му е да му направиш комплимент и току-виж му “направиш” и деня. Това ще е точно толкова приятно (и неочаквано) и за теб.

РАЗХОДКИТЕ КАТО НАЙ-КРАТКОТО ПЪТУВАНЕ
Да имаш куче значително засилва връзката ти с града – рязко го преоткриваш с всичките му градинки други тревни площи. Гледай на разходките като на най-краткото ти “пътуване” и с куче или без, опитай да им се наслаждаваш. Можеш да отскочиш за арабски питки до Женския пазар или пък за цветя до пазара Димитър Петков.  Желанието да се разходим идва от същото място, откъдето и това да поемем на дълго пътуване – нуждата да рестартираме ума като излезем от състояние на застой.

ЦВЕТОВЕТЕ НА СОФИЯ
И разхождайки се съзнателно, често можем да видим нещо, което досега сме пропускали. Така това лято започнах да снимам Pantone карти в градска среда. Всичко започна  от сергия с кайсии, а излезе това.

НЯКОЙ ДА ТИ ПОКАЖЕ ГРАДА ОТ ДРУГ ЪГЪЛ
Както @karanikolov го направи с проекта IVAN VAZOV OPEN, например.


Какво още е излязло дотук от серията “10 of 2019”:

10 неща, които опитах за пръв път през 2019 и ми хареса

10 къси документални истории, които харесах през 2019

10 неща, които ни писна да чуваме през 2019

10 модни бранда, които харесах през 2019

Зададох 10 лични въпроса на 10 супержени.