Едно от малкото неща, които мога да кажа за себе си с абсолютна увереност е, че не съм спортна натура. Желанието да спортувам не ми идва отвътре. Спорт гледам само по Netflix. И ако допреди няколко години това не ми беше проблем на дневен ред тъй като нямаше кой знае какви здравословни и физически отражения, то вече не е така. Още миналата година собственото ми тяло започна да ме разочарова с невъзможността си да наваксва като преди не особено здравословния ми начин на живот (здравейте, 30!) и дойде моментът, в който си казах “ще трябва някакъв спорт”.

Изолацията от тази пролет пък изключи естествената ми активност (ходене пеша по поне 10 км на ден) за сметка на хобитата ми, които процъфтяваха, но включват предимно коктейли и въглехидрати.

Ситуацията стана “ще трябва някакъв спорт, ама наистина…”. В текста надолу споделям кои са онези неща, които ми помогнаха да бягам с постоянство през последните три месеца (като аматьор и човек, който никога не е бягал), както и съветите, които получих и се оказаха ценни за мен. Материалът ще ви е полезен, ако се припознавате в ситуацията ми, като винаги третирайте казаното като идеи, които да адаптирате към собствените си нужди, слушайки тялото си.

Защо бягане?
Бягането се оказа очевидната пресечна точка на няколко неща, които са ми важни – да е спорт независим от локация, треньор, група, конкретен момент, да не изисква супер специфични метеорологични условия или скъпа и трудна за пренасяне екипировка. Трябваше ми спорт, който мога да тренирам целогодишно, такъв, който не ме свързва с конкретен град, фитнес, човек или друго. Разбирам огромното предимство на това да се привържеш към конкретна зала и да тренираш с професионалист, който си разбира от работата + разбира целите ти и ти дава инструментите да ги постигнеш, но по начина, по който живея живота си – това не е устойчива опция към момента. Коментар, който получих съвсем в началото и излезе съвършено верен, е че ако бягам с едната идея да отслабна, няма да бягам дълго – трябва да ми хареса наистина. Тук бих добавила, че не очаквай да ти хареса (и още по-малко да ти е лесно) от първия път. В пристъп на отчаяние след едно от първите си бягания бях пуснала стори с питане кога ще започне да е приятно. От хората, които бяха минали отвъд момента на отказването отговорите бяха супер разнообразни – от конкретни тип “след 5 поредни дни”, “след 3 седмици”, “след 3-6 месеца”, “след десетия път“ до “След първия маратон – тичала съм най-много 10 км, но чувствах, че летя с всички”, “когато започнеш да виждаш реални резултати”, “когато осъзнаеш всичките му ползи” и така нататък. Та, бягането по всичко личи е супер индивидуално и това колко бързо ще напредваш зависи до голяма степен от отправното ти физическо състояние и дали спортуваш друго. Това работи и в обратната посока – ако подобряваш физическото си състояние и издържливост с бягане – това ще ти помага и в други спортове. Иначе, бягането е напълно самостоятелно занимание (да не кажа медитативно от една точка нататък), което лесно можеш да наместваш в “програма”, която никак не е стабилен график, а всеки ден е сам за себе си. Ще намериш къде да бягаш и в София, и в Лондон, и в Меделин, ако имаш мотивация.

Как да намериш мотивация обаче?
Има хора, които се жегват от статистики за българина – ето ти една, ако това ще помогне – но генерално мотивацията е нещо на индивидуално ниво. При мен съм забелязала да работят три неща:

  • Couch to 5k – мобилно приложение тип програма, което за девет последователни седмици ще те докара (постепенно – в началото редуваш интервали на ходене с такива на бягане, като съотношението на двете се променя с напредването на тренировките) до точка, в която бягаш 5 километра или бягаш без прекъсване (ходене) 30 минути. Имаш и виртуален маскот, който да те води, пък и надъхва по време на тренировката  – аз съм си харесала Runicorn. При мен това с програмата работи, защото мотивацията ми идваше от две места – веднъж да я завърша и втори път – да се чувствам по-добре (или “по-малко зле”) и да ми е по-лесно сравнено с предишното бягане (така усещам, че имам прогрес). Самото приложение във Великобритания е свалено от 858,000 човека от март до юни, което е 92% повече спрямо същия период през миналата година. Освен това даряват средства на NHS.
  • приятел, който също бяга – не е нужно да си създавате сложност и да бягате заедно, нито пък е нужно да сте в един град – в моя случай, случайно разбрах, че приятел в Русе е започнал да бяха по същата програма и съответно започнахме да се проверяваме кой докъде е и колко му е тегаво. Така, когато някой го примързяваше или изоставаше, другият го ръчкаше да навакса.  Един вид – морална подкрепа в началото, когато е най-вероятно да се откажеш.
  • цел – програмата е така направена, че да бягаш три пъти в седмицата (един ден бягаш, на следващия почиваш и така). Целта ми беше да не изоставам по седмици. Друг начин да не губиш мотивация е да намериш състезание, за което да се подготвяш и да се запишеш възможно най-рано за него. Така знаеш, че ще трябва да ги избягаш тези 3/5/10 километра и по-добре да си подготвен (Momma raised no quitter все пак). През юли се разписах с първото си състезание на скромните три километра и разбрах, че общата енергията на всички бягащи заедно е супер надъхваща и спокойно можех да избягам и пет километра, ако такава беше дистанцията. Сега вече съм се записала за пет километрово бягане през октомври – Morning Run на клуб Бегач в София (има опция и за 10 и за 20 километра). Ако искаш да се включиш в отбора ми и да се надъхваме взаимно (казва се “Трюфел и бурата” – все неща, които с останалите хора обичаме) – пиши ми. Далечната ми цел е догодина да бягам маратона в Лондон, като идеята тялото ми да може да го избяга това, заедно със супер атлети, които също го правят, ми харесва. 

Дрехи и аксесоари, които ти правят живота лесен.
Спортен сутиен и клин/шорти са напълно достатъчната “екипировка” като в моя случай ползвам такива, които вече имах (въобще сравнено с други спортове, инвестицията за бягане е много малка). Изключение правят чифт шорти, които си купих само защото в описанието им пишеше, че са с джоб. Изненада – джобът не е с цип и е напълно безполезен – не побира карта или телефон, не е подходящ за ключ. Затова се наложи да търся допълнителен аксесоар за всички изброени. Първоначалната ми идея беше да си взема от аксесоарите, които закачаш на едната си ръка и в тях прибираш телефона. Отказа ме това, че повечето са силиконовo-пластмасови, както и фактът, че тенът ми през лятото ще е доста екзотичен, ако изгоря на нещо подобно. В крайна сметка затърсих колани и взех в София този за 19 лв. – за разлика от повечето подобни побира телефон с размера на моя Samsung Galaxy S20+. Преродих се след като в началото бягах с мини чантичка (със същата ходех по партита като имаше такива), която се мяташе напред-назад, или пък бягах с телефона си в ръка. Това, което направи гигантска разлика по отношение на това колко приятно ми е да бягам са обувките. Има изобилие от модели за бягане като всеки би свършил работа на начинаещ, който още не знае към кои специфики на обувките има претенции, но аз взех Solarboost 19 на Adidas – бяха супер изгоден намален модел в UK сайта на марката, тъй като тази година е излязъл Solarboost 20. Ако все пак искаш някой да те консултира, добро място в София са магазините на Running Zone .

Метрики.
За да следиш прогреса си трябва да следиш метрики – за тази работа ти трябват устройства. Аз съм със Samsung Galaxy S20+ (там ми е и приложението за бягане) и третирам часовника, Samsung Galaxy Watch3, като “екстеншън” за телефона. Подозирам, че не съм достатъчно напреднала, за да се възползвам от пълните му възможности, но го намирам за суперудобен, защото лесно мога да видя моментно темпо (нещо, което мога да видя и на телефона си, но той обичайно е в колана на кръста ми, в джоб затворен с цип и не е особено удобно), както и да видя пулса си (това вече телефонът не може да го предложи). Часовникът на снимката е с Bluetooth, но има и LTE  вариант на модела, какъвто ти трябва, ако генерално не искаш да вземеш телефон си навън като излизаш да бягаш (на някои хора им е важно). Лично аз си изключвам нотификациите докато тичам, тъй като последното, което искам в този момент е да се разсейвам с Instagram. Новият модел е с кожени каишки, което (за мен) го прави малко по-подходящ и за извънспортен контекст (за разлика от другите със силиконовите такива). Ако задълбаеш в това да се “тракваш” и го носиш постоянно (а не само за спорт), включително докато спиш – твърди се, че алгоритмите с данни за съня са много по-софистицирани от преди и това е нещо, към което имам интерес и бих тествала. 

Със или без музика.
По отношение на музиката – в началото бягах без такава (само с инструкциите от приложението), тъй като според някои бегачи трябва да слушаш стъпките и дишането си и е проблем, че музиката задава неестествен ритъм. Вероятно е така, но за себе си разбрах, че ако ми е забавно да бягам – бягам повече, а ми е забавно, когато слушам нещо – музика или подкаст. Все пак, ако бягаш на натоварени места, гледай звукът да не е търде висок и да чуваш средата – чисто от гледна точка на безопасност. Подбери си безжични слушалки – в началото бягах с такива с кабел и кабелът много ми пречеше. Притесняваше ме, че ако бягам с безжични, ще изпаднат и ще ги загубя. Не изпадат. На снимката са Gаlaxy Buds Live, които са слушалки на Samsung като най-коментираното около тях е формата, която е нова (и третия бронзов цвят (освен черно и бяло), но да не кифлея твърде много). Първото слагане е малко странно, защото не си пробвал други такива, но всъщност новата форма е супер смислена, защо пасва и запълва идеално и затова може и да шумоизолира, ако искаш. Управляват се като предишните с докосвания, като има и интеграция със Spotify – докосваш и задържаш за секунда. Друго готино от моя начин на употреба е, че ако батерията на слушалките ти падне в момент, в който ти трябват, можеш да ги заредиш и от самия телефон.

Бягането е от спортовете, които можеш да започнеш веднага щом се надъхаш и се надявам този материал да ти е бил от ползва по частта с  вдъхновението и реалните стъпки за съвършено начинаещите. Останалото опира до твоето постоянство. Ако през юни двуминутните интервали в Couch to 5k ми се струваха цяла вечност (което е нормално и не е срамно), то сега имам издържливостта да бягам 20-30 минути (без прекъсване) – да, темпото ми все още не е каквото ми се иска, но се подобрява всяка седмица и това ме мотивира още повече. 

Материалът е реализиран като част от годишно партньорство със Samsung Bulgaria, а снимките са на Даниела Йорданова.