Започвам третия Montly Update с Вахнинген, една от най-необичайните дестинации, на които съм била въобще. Не защото е “екзотичнa”, а защото е място, на което просто не би ми хрумнало да отида. Защо Вахнинген (или както казват холандците Ваааааахнинген)? Не отдавна Лино беше в Холандия по работа, където случайно се запознава със собственика на Hotel de Wereld (във Вахнинген) и приказката им тръгва така добре, че Вибе (собственикът) успява да го убеди, че трябва да прекараме няколко дни там в началото на май. Причината е, че Hotel de Wereld е историческо място, където се подписва капитулацията на Германия в Холандия в края на Втората световна война. Нещо, с което Вибе много се гордее и именно там отсядат ветераните (близо столетници), обсипани с ордени, заедно със семействата си по време на празненствата по повод годишнината от подписването. Беше интересно да ги засичам с изгладените им униформи на закуска и да мажем филии с конфитюр заедно. Ресторантът на хотела пък, O Mundo, допреди няколко години е имал Мichelin звезда, с която е привличал туристи, но я губи при смяна на собствеността на хотела, с което спира и притокът на хора. Сега Вибе и семейството му се опитват да си я върнат обратно, както и някогашната слава на мястото. Храната беше “уау” и с много разработки на холандските бели аспержи – оказа се, че началото на май е тяхното време, а аз никога не ги бях опитвала. Самият град празнува 5 май със запалване на огън, който групи бегачи носят до всяка точка на Холандия, внушителен военен парад (включително с военни машини) и нещо като гигантско парти (ала панаир) с няколко сцени и захарен памук, разбира се.

За няколко дни успяхме да обиколим района на Вахнинген на колелета и да разбера какво е да караш срещу холандския вятър (о, боже!). В деня след парада решихме да си направим и малък road trip до Lisse, или една от областите, където има от безкрайните полета с лалета, които сте виждали, ако не на фермерски календар от 90-те, то със сигурност в Instagram.

Единственият начин да не сте ги виждали, е да нямате Instagram.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ЗА ПОЛЕТАТА С ЛАЛЕТА В ХОЛАНДИЯ?
Сезонът на лалетата започва в средата на април и приключва в първите няколко дни на май, тоест бяхме позакъсняли. Място, където със сигурност щяхме да ги намерим е De Keukenhof, една от най-големите градини в Европа, отворена за 8 седмици през пролетта, като достъпът е с билети и разнообразието от цветя (освен лалета) – огромно. Причината да не се отбием там е фактът, че за тези 8 седмици “активен сезон” през De Keukenhof минават над милион туристи. След безкрайно спокойните ни три дни във Вахнинген – не бях готова за нещо подобно. Алтернативно открих Flower Radar, карта, която показва къде точно са разцъфналите градини към момента. На картата ще видите още надпис Enjoy the flowers, respect our pride, което генерално отразява отношението на холандците към нашия интерес към градините им. Всяко поле с лалета (или други цветя) е частна собственост на фермерите и не всяко от тях е гостоприемно за посетители. Ако пък е гостоприемно, от вас се очаква именно горното – да се радвате на цветята, но да се отнасяте с уважение към тях и труда на фермерите. Тоест, ако решите да снимате в полето, уверете се, че стъпвате само в пътечката между отделните редове, за да избегнете риска да настъпите лале, както и не влизайте твърде навътре в полето, пак по същата причина.

В полетата категорично не се лежи и всички снимки на девойки, полегнали върху цветя без значение от вида им, са си чист вандализъм.

Друго, което е важно да имате предвид, е че в Холандия не е позволено да снимате с дрон над фермерската земя без да имате разрешение от фермерите. Ако районът на Lisse ви е интересен, препоръчвам да наемете колелета и да го разгледате по този начин. Докато обикаляхме се запознахме и с много разговорлив местен фермер, който ни разказа какво ли не за растенията, които видяхме (включително ни обясни, че лилавите от заглавната снимка са алиуми, от семейството на лука). От дума на дума се оказа, че той е бил фермерът, който холандското посолство е довело в София да засади лалетата (38 000 на брой), които Холандия подарява на България по повод Българското председателство на ЕС миналата година. Посмяхме се доста с него, като дори каза, че кметицата ни била много привлекателна жена – беше му хванала око. Самият той точно се беше пенсионирал, но ако го питаш – пенсиониране на него не му трябва, добре си е при цветята. Като пенсионер се грижеше за собствена градина, от която настоя да ни откъсне няколко букета, което беше много мило и ни постави в ситуация, че искаме или не – трябваше да ги  пренесем у дома в Лондон. Никак не беше лесно, да знаете. Но пък бяха специални.

КУБРИК.
И докато още ме държеше вълнението от това пътуване, за което нямах никакви очаквания (най-добрата отправна точка), беше станало време за нещо, което пък от седмици очаквах с нетърпението на лабрадор на прага на Южния парк – изложбата на Стенли Кубрик в Design Museum. Ако ще бъдете в Лондон в момент преди 15 септември и сте фенове на Кубрик или киното въобще – трябва да я видите. Билети купете онлайн тук (срещу 14.50 паунда), за да избегнете разочарование, защото слотовете в някои от дните са вече пълни.  

Jan Harlan обяснява какво ще видите в Stanley Kubrick: The Exhibition.

Очаквайте да научите много, и все детайли. В търсене на автентичност Кубрик е прекарвал години в рисърч на една тема, преди да пристъпи към снимки. Бил е обсебен от шаха от дете и много ми хареса негов цитат по темата: “Шахът те учи да контролираш внезапното вълнение, когато видиш нещо, което изглежда добре. Да мислиш дори за 30 секунди, изисква повече дисциплина отколкото можеш да си представиш, когато си в шумната, объркваща и наситена с напрежение атмосфера на филмовия сет. Ето защо това замисляне, може да предотврати сериозна грешка с нещо, което е изглеждало добре на пръв поглед.” Изложени са артефакти от снимачните площадки на различните му филми, включително режисьорският му стол, техника, личен диктофон, филмови ленти и специалните кутии за тях, които поръчва на производител, защото не открива такива, които да харесва достатъчно. Показва се много от подготвителната му работа по Наполеон, личност, която изследва през целия си живот, но проектът никога не става реалност. Одри Хепбърн е трябвало също да участва в него като съпругата на Наполеон. Интересно при Кубрик е, че от американския пасторал на “Лолита”, до Ню Йорк от “Eyes Wide Shut”, всички тези градове той всъщност “строи” без да напуска Лондон. В името на автентичността обаче, изпраща своя асистент да направи снимки на всяка сграда, пейзаж, машина или интериор от реалната локация. Едно от съпътстващите изложбата събития, за което за съжаление не бях града, беше именно тур из неговите локации.

Пословичен със своята педантичност, Кубрик, например, кара Том Круз да влезе през една и съща врата (в “Eyes Wide Shut”) докато влезе както трябва. В изложбата има още писма от Sue Lyon, актрисата, изиграла Лолита, години след ролята, както и кореспонденция между Кубрик и Нaбоков. Там е и костюмът на Алекс от A Clockwork Orange, маските от Eyes Wide Shut, както и малките сини рокли (които още ужасяват) на близначките от The Shining. Към момента минавам отново през цялата му филмография (или попълвам пропуските) и осъзнавам колко много не съм “видяла” и разбрала, гледайки тези филми по-рано в живота си.

Кликни тук за кампанията на “В като Вагина”

В КАТО ВАГИНА.
След темата за Кубрик се подгответе за остър завой и нова тема – вагина. Вчера Светла Баева и Рая Раева (Fine Acts), заедно с илюстраторите Борислава и Михаела Караджови пуснаха краудфъндинг кампания за “В като Вагина” (още Vagina Matters), първата книга с илюстрации на тема сексуално здраве, насочена към момичетата в България (с план дори да се разшири обхватът ѝ). Защо подобна книжка е нужна? Оказва се, че България (наред с Румъния) държи челните места в Европа, когато говорим за бременност в тийнейджърските години. Отделно теми като менструация (има хора, на които им става неудобно само от споменаването на думата, затова ще я кажа още веднъж, за да се свиква – менструация) и женско здраве продължават да са табу в училище. Отделно само 10% от училищата имат класове, които обръщат внимание на сексулната култура на учениците си. Кампанията цели да финансира създаването, издаването и разпространението на книжката, която да е достъпна безплатно както онлайн, така и като физическо копие. В кампанията може да видите различните начини да подкрепите проекта. И моля, направете го дори с 1 долар.

И за финал ви споделям поп-ъп събитие, на което да се отбиете тази неделя в София – Sunday Festival, или пресечна точка на различни форми на съвременно изкуство с любовта към края на седмицата и зърнените закуски. Като чуя зърнени закуски – там съм.