Този текст е оригинално публикуван в списание AMICA (април, 2019) и актуализиран към днешна дата.

“Лондон е като мистериозна, смущаващо красива жена на парти, която не говори с никого и не се усмихва – кара те да се чувстваш неудобно в стаята, но нещо в теб е привлечено от нея и искаш да я познаваш”, така усеща Биляна Славейкова (@bibons) града, който от няколко месеца нарича “вкъщи” .

В този брой я следваме там.

ОТ ЗАПАД НА ИЗТОК. Лондон не е град, който ще ти създаде комфорт от първата секунда – ще те подложи на тест, ще те остави да помрънкаш и тогава ще ти даде от себе си. За повече от 30 държави и стотици градове, обаче, никога не съм виждала нещо подобно. Ако тръгнеш да опознаваш Лондон, трябва да го направиш ниво по ниво, от запад на изток – от богатите квартали и спретнато наредени бели къщи, през емблематичната синя врата на Notting Hill, цветните фасади на Portabello Road, магнолиите на South Kensington, лудницата на Сохо…, да видиш контраста между банкерите на City-то и предприемачите и рекламистите на Шордич, и чак тогава, когато си готов за истинския ролеркостер, който отсъства от гайда на Lonely Planet – да се качиш в нощното метро през уикенда и да отключиш следващите нива на драг шоута в Долстън, фетиш партита в складовете на Hackney Wick и безкрайни неделни рейвове. 

Лондон е място, където можеш да кюрираш преживяването за всеки вкус, така да наместиш парченцата от пъзела, че да получиш като резултат всяка картина по линията Климт – Гигер.

Затова и този текст е само една посока, в която можеш да тръгнеш. Наскоро с две от любимите ми жени заформихме ултимативния женски уикенд и началото му дадохме с една от най-модерните интерпретации на традиционния следобеден чай в града – тази в sketch. 

The Gallery е залата на sketch с розов плюш и илюстрации на David Shrigley, в която сервират следобеден чай с изобилие от шампанско, хайвер, сладки, традиционни мини (sponge) сандвичи и английски скоун. Като фенка на чая и традициите около него съм тествала поне 10 места, които предлагат следобеден чай (включително The Palm Court на Ritz) и този в sketch и още един – в Diamond Jubilee Tea Salon във Fortnum & Mason – ми остават любими. Самата сграда на sketch пък някога е била ателие на Christian Dior. Следобедният чай изисква резервация близо месец предварително, за сравнение този в Ritz – три месеца. Ако нямаш дисциплината за подобно планиране (Лондон е град, който често го изисква) можеш да го замениш с друго, също толкова уютно място със сезонна декорация – Dalloway Terrace. Там освен следобеден чай, можеш да споделиш и феноменално фондю. 

И като стана дума за храна, забрави за лошия имидж на английската кухня – този град прелива от всичко, което небцето ти може да поиска и миксът от култури и кухни да предложи – брънч класики като The Breakfast Club и Farm Girl и маркети като Brick Lane, Camden, Borough Market, Broadway Market, веган места като Redemtion, страхотен стек за 15 паунда като Flat Iron, ресторанти със звезди Micheline или zero-waste такива като Silo.

Уикендният брънч е религия за лондончани и можеш да го намериш навсякъде и за всяка форма на хранителен режим, който модерната цивилизация или дивата хипстърия са родили. Уморен си от поширани яйца? Няма проблем. На всеки от маркетите (повечето са през уикенда) на място пред теб се приготвят азиатска улична храна, веган бъргъри, етиопски гомен и какво ли не, а зад ъгъла можеш да преровиш кашони с плочи от 70те и да направиш сделката на живота си за винтидж тренч на Burberry. Columbia Road Flower Market също не е за пропускане в неделя, ако обичаш цветя. И всичко това с “горивото” от перфектно приготвен flat white. Лондончани са истински кафе гийкове и именно това е изпратило в космоса нивото на кафе културата тук. Иначе как ти звучи 70 милиона чаши кафе на ден само в Англия? Ако ти попадне кафе списанието Caffeine, не се колебай да го вземеш с теб и да им се довериш при избора си.

И като стана дума за списания, добри места да си намериш такива са Magma, Artwords Bookshop и Magculture. Друга книжарница, която не е за пропускане е тази на The School of Life, в която има както всички книги, които излизад под шапката на платформата, така и различните им игри. Миналата година почти всички коледни подаръци, които купих, бяха оттам.

Ако си за кратко в Лондон и имаш време за точно една галерия/музей, то това трябва да бъде Tate Modern. Архитект на Bankside Power Station, където се помещава Tate Modern в момента, е Giles Gilbert Scott, известен още с дизайна на иконичните червени телефонни кабини. Ако пък решиш да ги направиш две – второто такова пространство трябва да е Design Museum, където доскоро се помещаваше изложбата за Стенли Кубрик, а в момента имат друг хит – Moving to Mars. За себе си никога не пропускам на хвърля око и на програмата в Barbican. Добър уебсайт, в който да следиш какво и къде се случва в културна посока е Culture Whisper, а аз още преживявам закриването на Dojo апа, който беше съвършеният източник на подобна информация.

Notting Hill и Shoreditch са двата ми любими квартала за безцелно шляене. В Notting Hill все ме влече и Electric Cinema, което кино за пръв път отваря врати през 1910-та. Ипси пък я привлече магазина на Sister Jane, от който с Поли едва успяхме да я извадим преди пълно разоряване. При добро време в Shoreditch задължително се оказвам в Dinerama за улична храна и много източнолондонска атмосфера. Ако пък кривнете малко на север си заслужава да минете пред God’s Own Junkyard, което е ултимативният неонов рай или склад, в който са събрани неонови табели от 60-те до днес – такива, които са били на входа на sex shop-ове в Сохо преди 60 години или във филми като Eyes Wide Shut, например.

Ултимативният женски уикенд продължи с мюзикъл, The Book of Mormon в Prince of Wales Theatre – представление, което виждаш и забравяш, че някога преди си бил на театър. Препоръчвам с две ръце на хора с толеранс към по-груб хумор. Извън традиционните театри, любимо място за (immersive) театрални вечери е The Vaults в тунелите под Waterloo. Не всичко, което съм нацелвала е било добро, но ако е добро – е много добро. Женската ни вечер продължи с коктейли и джаз в Nightjar. В Nightjar напитките са толкова комплексни, че е невъзможно да си представиш вкуса, дори и да познаваш съставките, затова просто започни отнякъде. Така например джин базираният Beyond The Sea пристига в черупка от мида, с инфюзия на стрида, куп екзотични битъри и пухкава пяна с непознат вкус. Атмосферата е като в парижки бар от 20-те години, а джазът – и той такъв. Направи резервация и се съобрази с времето, в което свири бандата. Ако нямаш предварителна резервация, опашката пред Nightjar вечер обичайно се точи около час. Алтернативно можеш да опиташ страхотни коктейли и в Gibson, Oriole, Mr. Fogg’s, Evans & Peel Detective Agency, Happiness Forgets и други.

Събития, с които можеш да видиш различен Лондон от онзи от върха на London Eye или пък на Shard (най-високата сграда в града) са Sofar Sound – малки концерти с непрофесионални музиканти в непретенциозна атмосфера, различна локация всеки път и сетъп, в който сядаш на възглавници на земята или пък BYOS (Bring Your Own Story), тайни вечери за непознати, в които всеки разказва своя история. Следя още Re:imagine, които са банда класически музиканти, която редовно прави трибюти на артисти като Frank Ocean, например, и изпълнява техни парчета в класически аранжименти. За женски mental health уъркшопи и различни събития от този тип, следя thy.self, както и календарите на някои локации, в които редовно се провеждат такива (Hoxton Shoreditch и Hoxton Holbor, например). Ако се отбиваш в Лондон набързо, непременно хвърли око дали пък не нацелваш някой добър sample sale – къде да търсиш такива, ще споделя следващата седмица в отделен текст в блога.

За гостуването на Поли и Ипси нямаше как да пропуснем KEW, защото Поли толкова обича растения, колкото Ипси да пазарува. KEW е кралската ботаническа градина, най-голямата и разнообразна откъм растителни видове в света, като най-старато растение там в момента е пристигнало в градината през 1775, донесено от ловеца на растения (да, това е истинска професия) Frances Masson. Тогава имаше фестивал на орхидеите, но в момента се случва Christmas at KEW, което е коледно светлинно шоу в ботаническата градина, на което бях преди две години и определено си заслужава.

Надявам се идеите дотук да са добра отправна точка, ако се чудите откъде да започнете с Лондон, а ето и още няколко съвета, които биха могли да са полезни:

  • Citymapper е най-доброто приложение, с което да навигираш в града. Работи по-добре от Google Maps;
  • концертните билети в Лондон са голяма борба, но почти винаги успявам да си намеря такива в последния момент през TicketSwap;
  • използвай дигитален портфейл (Phyre, Revolut, Monzo или друг, за да плащаш в метрото с телефона си и да няма нужда да ровиш за карти). Пак там избягвай час пик (доколкото е възможно), особено на някои спирки като Oxford Circus, Holborn и др.;
  • почти никога не се нуждаеш от пари в брой, често дори на улични музиканти в метрото можеш да дадеш “дребни” с карта;

ENJOY!