Стаите на Паола ми попаднаха преди няколко месеца, когато изложбата ѝ в IMT в Лондон беше сред препоръчаните в Dojo (най-полезното приложение за събития в Лондон). Работите ѝ ми се видяха страхотни – Паола е като воайор, който наднича в жеските стаи и документира онова, което е извън рамките на селфито. Нейните жени са голи, обградени от най-безумни артефакти на живота – от фламинго пояси, през разхвърлено бельо до плакати на The Powerpuff Girls. Ако влезеш без да чукаш в стаята ми, вероятно няма да ме завариш със селфи стик (като част от героините), но със сигурност ще има достатъчно wtf? предмети. В интимността на собствените си стаи ние сме най себе си.

Когато видях на живо рисунките бях изненадана колко са малки – трудно ми е дори да си представя как ръката ѝ не трепва с всички тези миниатюрни детайли. Говоря си с Паола за естествения ни хабитат и разбирането за себе си в ситуация на дигитален живот.

Как женската идентичност (или феминизмът) влияят на изкуството ти?
Паола: Те са нещо важно, за което обичам да говоря индиректно чрез работата си. Вярвам, че това да обръщаш внимание на теми като самооценката, любовта към себе си, сексуалността и удоволствието с доза хумор, изтрива негативните усещания, свързани понякога с всичко изброено.

Разкажи ми историята на любимата си стая?
П: Трудно ми е да избера една, обичам ги всички. Част от процеса ми е да гостувам на хората в домовете им и да снимам вещите, които притежават. После рисувам на база това, което съм видяла и заснела.

Какъв е твоят хабитат? Кои са трите най-странни предмета в него?
П: Преместих се преди три седмици и мястото е още голо за вкуса ми. Хм, предмети… През годините събрах колекция от лава лампи, имам и една закачалка във формата на ръка, която намерих в магазин с вещи, прихода от които отиват за благотворителност – специална е, защото точно два дни преди да я открия нарисувах същата в една от картините си. Странно е! Представих си я и хоп – тя се появи. Третият е танцуващ сърфист със слънчева батерия, който получих като подарък за рождения си ден, когато отидох в Scarborough (бел. ред. град в Англия) преди няколко седмици.

А има ли нещо странно, скрито в картините, което не се вижда на пръв поглед?
П: Напоследък ми е трудно ми да дефинирам “странен” за себе си. Но имам навика да крия предмети, обикновено като вътрешна шега, която само определен човек може да разбере.

Как сформирането на онлайн идентичност се отразява на реалната ни такава според теб?
П: Дигиталното ни съществуване е доброволно излагане на фрагменти от нас. Хората кюрират онлайн платформите си, така както декорират дома си, средата си в реалния живот, оставяйки гостите да видят това, което те искат да покажат.

Аз със сигурност имам тенденция към oversharing (споделям твърде много), само аз ли съм така?
П: Това е състояние, от което много съвременни човеци страдат. Не мисля, че е непременно вредно, и все пак вярвам, че си струва да удряш паузата от време на време. Всеки ден се отклонявам от нормалния ход за малко само и само да почувствам нещо ново, да му се отдам и да романтизирам момента. Въздържам се да споделям някои от тези моменти и си представям, че това ги прави по-интимни и по-мои.

 

Напоследък се чувствам сякаш имам тайна любовна афера със света.

 

В един момент започнах да поставям под въпрос себе си в Интернет и всяко нещо, което правя и показвам? Задавала съм си въпроси като – “ами ако пък всъщност съм фейк”?
П: Предпочитам да не мисля за това. Вярвам, че красотата е в очите на гледащия, ето защо неща, които едни смятат за изкуствени, други ще намерят за красиви. Нито аз, нито изкуството ми ще бъдат по вкуса на всекиго и това е напълно приемливо.

А виждаш ли работата си като един вид социална критика или нещо подобно?
П: Бих казала, че работата ми е хумористичен коментар на жената на 21 век. Ако се смея, то се смея с нея, а не и се надсмивам.

Като полякиня, която живее в Англия, как се чувстваш в политическата и социалната ситуация в момента?
П: Ситуацията за поляците тук в момента е наистина обезпокоителна. Знам едно, този брак на политиката с църквата трябва да бъде разтрогнат, също както жените трябва да бъдат оставени сами да решават какво да правят с телата си и какво не. Сегашното състояние на нещата наистина ме фрустрира и да чета за всичко, което се случва, ме натоварва. 

Какви са най-големите предизвикателства, които младите артисти срещат в момента и как ти се справяш с тях?
П: Струва ми се, че най-големият проблем е балансът между работата и личния живот. Често се случва да работя без прекъсване много часове наред, понякога дори без да спя. И всъщност дори не ми пречи, защото ми харесва да съм заета, изтощена. Друго, което забелязвам в нашата общност е липсата на креативно време, в което да еволюираш, заради всички работни ангажименти, които си поел, просто за да живееш добре. В началото е трудно да имаш приличен живот, разчитайки на изкуството си. Но все пак – постоянното се отплаща в един момент.

Благодаря ти! Дай ни за финал трима артисти, които да държим под око?
@jadesweeting, @janinasabaliauskaite и @joylabinjo.

Щом си стигнал дотук, по всяка вероятност си харесал Паола (можеш да я последващ в Instagram тук).

Остави ми коментар кои биха били трите най-странни предмета, които щяхме да видим на картината, ако Паола рисуваше твоята стая.

Моите в момента са гумено пате Дарт Вейдър, което се каня да занеса в бар Петък и да го присъединия към тяхната колекция; щеки за ски до леглото и мъжки рицарски костюм (артефакт от Хелоуин преди две години).