Розалина Буркова срещнах в нощта на Брекзит в Лондон (драматично, а!). Малко след това тя мигрира на юг към повече вдъхновение и витамин D. В момента можеш да я намериш в Барселона, но това никак не означава, че работата ѝ е ограничена там. Нейни илюстрации можеш да видиш и купиш в Print Club в London. Колаборацията с I/TEMS пък, страхотните свещи на три български дами, е вече във втори сезон. Розалина рисува илюстрации по аромат, а представянето на най-новия от тях – NEROLI – е тази сряда от 17.00 часа в Структура (ул. Кузман Шапкарев 9), а в четвъртък галерията ще е отворена от 12.00 до 20.00 часа. Мини да се запознаеш с Розалина, да подушиш NEROLI и да си вземеш за вкъщи я свещ, я илюстрация, най-добре и двете.

Розалина е вторият гост в Talk Over Brunch (рубриката, която описвам като привидно сериозен разговор в присъствие на авокадо), от една страна, защото е очевидно талантлив артист, от друга, защото я намирам за рядка порода. Последвай я за илюстрации тук , както и влез в личното ѝ пространство тук. От второто място ще разбереш, че Розалина има и други редки качества – отношение към устойчивата мода (антиконсумеризъм) и страхотни находки от магазините за втора употреба; котколюбиво същество; социално отговорно съзнание. Иска ми се да я познавах повече, защото знам, че си струва и се надявам пътищата ни да се пресекат на още много меридиани (ей така, както в Мароко през януари), дотогава чети надолу.

Колаборацията ти с I/TEMS е вече във втори сезон. Какво е NEROLI, на какво ухае? Как стигна до точно тази илюстрация за опаковките?
Нероли обещава блажена пролет. Представи се, че излизаш от входната врата, блесва те едно слънце, топло, саундтракът на класическа романтична комедия в слушалките, делничен ден е, а пък ти си свободна, мирише на иланг-иланг във въздуха, най-после не ти трябва шал. Това всичкото е трудно да се илюстрира, но усещането, което носи, не е. То е като да си небрежно разголен, на люлка, рееща се из розови облаци над пейзаж от палми и цитросови дръвчета по изгрев слънце. И затова такава е опаковката. 

В тази илюстрация, пък и в много от другите, героите ти са голи. Защо ги събличаш?


Дрехите са прекалено силен идентификатор – за принадлежност, за професия, за какво ли не и често не виждам смисъл от тях.

 

Героите ми са по-универсални и идеята е всеки да може да се припознае в тях, без да им давам излишен багаж. Освен това моят бакграунд е в модата и когато рисувам дрехи, започвам да мисля за моден дизайн, което пък съвсем обърква нещата. 

Как пресъздаваш женската идентичност в работите си, много обичащи се изглеждат твоите жени?
Хахах обичащи се са, да, радвам се, че е видно. Моят подход е леко на принципа да визуализирам своя “wishful thinking”. Така и започнах да илюстрирам първоначално, представи си, че ме питаш “Как си представяш живота си след 10 години”, но отговорът е илюстрация, която представя визуално не само чисто материалното – море, сърф, голота, слънце, но и пресъздава усещането – свежест, спокойствие, топлина, тишина, свобода. И това си седи като подход и досега, рисувани желания. И затова се обичат жените ми, защото и аз искам да се обичам. Всичко е много лично и същевременно универсално, защото пък кой не иска такива неща. 

Кои са твоите теми, такива, които се повтарят от илюстрация на илюстрация и ще продължат да са там?
Вода, море, вода, река, голота, свобода, удовлетвореност и цветя.

 

Поздравления за анимациите, много ме впечатли как илюстрациите ти оживяха без да се губи нищо от стила ти, страхотно е. Как подхождаш към такива проекти, колко по-различно е от твоята гледна точка (на човека, който ги създава от нулата) от илюстрациите?
Всичко е супер интиутивно, слушам музиката и текста, започват се едни хвърчащи листове с паяжини от мисли и драсканици и постепенно идеите се заформят на принципа – синьо куче, пикаещо върху замък е добра метафора за връзката на лирическия герой; Медуза от гръцката митология е съблазнителна танцьорка-градинар; и много цветно! аз в живота не обичам много цветове, но в анимацията, дай ми розово, дай ми маджента, дай ми кралско синьо.

Анимацията ми е по-лесна от илюстрацията, защото имам звук, движение и време да кажа каквото искам, а с илюстрацията един замръзнал кадър – иска повече прецизност.

Рисуваш по аромат, рисуваш по звук, какво следва?
По емоция. Стартирах един нов личен проект, вдъхновен от емоционалната центрофуга на това да си креативен фрийлансър и това е следващата планирана голяма стъпка. Ще видим.

Спомням се, че едно лято рисуваше от хърватски остров, какво беше Обонян? Струва ли си едно такова бягство?
Обонян беше рай! Две топли августовски седмици на незастроен хърватски остров с фестивална, културна и спиритуална програма, глампинг тента с веранда на ръба на водата и всичко, което се искаше от мен беше да се вдъхновя от мястото и да им оставя, каквото нарисувам. Голям късмет! Те имат резидънси програма всяка година, препоръчвам на четящите артисти да я погледнат, най-готината ваканция, която съм си плащала в рисуване!

Как ти се отразява смяната на Лондон с Барселона, какво те накара да го направиш – витамин D, Брекзит?
Аз все пробвам преди да взема окончателно решение, пробвах София, пробвах Лондон за 6 години, сега Барселона, може би още едно-две места и ще съм готова да реша къде ми се живее за постоянно.

Какви са основните предизвикателства като фрийленс артист и как се справяш с тях. При мен най-големият проблем е отлагането до последния възможен момент? Имаш ли тенденция да го правиш и как се бориш с това?
Аз съм същата! Щракам с пръсти в началото и си скубя косите в края! С рисуването това е голям зор, защото вдъхновение под напрежение – не идва.

Фрийлансърството като цяло е голямо бягане с препятсвия – финансови, данъчни, организационни, но на мен най-много ми е повлияло психически.

Това да седиш и работиш цял ден (и нощ), я от дивана, я от леглото сам с мислите си е като гравитиране около черна дупка, аха-аха и да те засмуче. Това е най-трудно, боря го чрез редовно приемане на здравословни количества социализация и избягване на работата по нощница!

Сподели ни вдъхновение – хора, подкасти, тулове, книги… – какво вълнува деня ти в момента.
Играта с подкастите направо съм я превъртяла, от няколко месеца насам не знам какво да слушам, трябва на мен да ми препоръчват. Топ са ми Reply All, Heavyweight, This Americal Life, More Perfect, S-Town, The Butterfly Effect, Intercepted, Radiolab.
Сега чета – Happy Money (Elizabeth Dunn and Michael I. Norton) и The Kinfolk Entrepreneur (Nathan Williams) и чакам да ми пристигне Play It As It Lays на Joan Didion.
Музика – Dr. Dog и Big Thief.
Възхищавам се на Anna Ginsburg, тя е британски режисьор на анимация и винаги прави супер свежи body possitive, сексуално освободени филми, последният ѝ What Is Beauty?, който излезе на 8ми март е страхотен.
Guilty Pleasure ми е Queer Eye и най-вече Джонатан, който отговаря за прическите! “Yasss, queen!”
Нямам търпение за Pictoplasma тази година, ако някой също ще ходи, да каже “здрасти”.

Още от TALK OVER BRUNCH чети тук.