Обичам да се шегувам, че хората имат life goals, а аз от своя страна – animal goals. В този дух лайтмотив на втората ми балийска седмица беше денят в Taro Elephant Sanctuary. Направих сериозно проучване за мястото преди да отида, тъй като се опасявах, че ще попадна някъде, където слоновете са на вериги, отнасят се с тях по жесток начин, или са се отнасяли по такъв докато са ги прекарвали през различни тренировъчни програми. Друго ми притеснение беше, че в Бали, както е и на много места в Тайланд, подобни паркове съществуват само и единствено като туристическа атракция.

Така докато събирах информация попаднах на мнение от Стийв Ъруин (а неговото си тежи на мястото), че паркът в Таро е най-добрият, който е виждал. Тук живеят 31 слона (4 родени в резервата), повечето от които имат нелека история. Извлечени от естествения им хабитат в Суматра, те били използвани от местните в онзи район за пренос на дървен материал и други товари без полагането на необходимите грижи и осигуряването на храна за гигантите.

Много интересен документален филм, Operation Jumbo, проследява мисията на един мъж да спаси 10 такива слона и пътя му през преодоляването както на бюрокрацията, така и на едни 3000 км, за да ги доведе до сигурния им нов дом в Бали.

Този мъж е Nigel Mason, който през 80-те се бори за правата на животните в Бали и заедно със съпругата му са добре познати и уважавани тук. Негова собственост е земята на парка, където в центъра на острова (по-прохладно е и в близост до джунглата) създава среда за слоновете, близка до естествения им хабитат в Суматра. Всеки от екипа на Nigel в момента има един слон, за който се грижи, като от парка уверяват, че слоновете се тренират с повторения и храна (награди), а не с наказания.

На място можеш да общуваш с гигантите в защитена среда – да ги храниш (предпочитат плодове), да ги къпеш, да плуваш с тях. Всичко това с разбирането, че слонът е диво животно и е нужно да подхождаш предпазливо. Това, което видях от средата, през вида на животните и отношение към тях говореше, че се полагат грижи и се полагат с любов. От своя страна заформих цяла спа процедура на бебе слончето Дейзи (имаше шкембенце и беше известна с лакомията си). По основните индикатори (опашка и хобот) мога да кажа, че беше доволна от услугите ми. Изненадах се колко различен всъщност е този вид азиатски слон от африканския, най-вече по формата на главата в предната ѝ част. Също така са значително по-дребни като говорим за размер и казват, че за разлика от африканския слон – рядко са агресивни. Беше симпатично и колко умело си служат с хоботите, използвайки ги като комбинация от ръка и нос.

Единственото, което ми остави тревожно усещане, е че и тук позволяват слоновете да бъдат яздени. Когато попитах кому е нужно и това не вреди ли, ми обясниха, че са разработили специални, много леки седла, които не причиняват дискомфорт и не нараняват слона, а пък самата “езда” помага за раздвижването на гиганта (когато тежестта на гърба е ограничена в норми). Въпреки това предпочетох да пропусна и призовавам към същото. Ето защо.

Ездата на слонове е дълбоко залегнала (особено в тайландската култура) и отдавна е част от туристическите атракции. Има различни методологии за трениране на слоновете, но уви, тези, които се прилагат най-често са жестоки – малките слончета биват отделени от техните майки и пребивани докато не започнат да се подчиняват на човека. Тази процедура се нарича phajaan и лесно можеш да намериш подробности за нея под това име. От друга страна гръбнакът на слона не е толкова “здрав”, колкото изглежда, и тежестта на хората, особено поставени на нещо като “трон” (допълнителна тежест) си казват думата. В съотношение това е като да носиш 15 килограмова раница по няколко часа на ден. Към това прибави, че много от тези самоделно направени седла имат ъгли, които нараняват кожата на слона. Голяма част от местата, които предлагат преходи със слонове като туристическа атракция не подсигуряват достатъчно добра храна, вода и основни грижи за “работниците”. По време на преход малките слончета често са завързани за своите майки, което означава, че са принудени да се движат със същото темпо и нямат възможност да спрат, ако са изморени и имат нужда от почивка.

Затова преди да се качиш на слон като вид романтично преживяване е хубаво да се замислиш дали си струва. Да прекараш време с гиганта в активности, които му доставят удоволствие без да вредят е наистина ценно. Иска ми се тези животни да можеха да бъдат свободни и в безопасност, но предвид че са застрашени (в случая най-вече заради унищожаването на естествения им хабитат) и в голяма степен бъдещето на азиатския слон зависи от човека, по-добре да попаднат на добър такъв. В този ред на мисли места като това в Таро идват с поне малко оптимистичен сценарий.

Паркът следва 5 Freedoms of Animal Welfare, принципи определени в Англия (1965), които са добра отправна точка и поставят стандари за отглеждане на диви животни от човек. Включват неща като постоянен достъп до вода и здравословен хранителен режим; осигуряване на комфортна и максимално близка до естествената среда за живот; ветеринарна грижа 24/7; грижа, която препядства ментални увреждания у животните и др.

По време на проучването си намерих две места в северен Тайланд, известни с добро отношение към слоновете – Elephant Nature Park и Boon Lott’s Elephant Sanctuary.

5 FINDS OF THE WEEK:
 (или петте ми любими места тази седмица)

SURF SCHOOL – Иво от Stereofox препоръча страхотен сърф учител – Piping. Препоръката – потвърдена, така че ако си решил да яхнеш вълните – това е твоят човек.

CRATE – в Чангу има страхотни места за похапване като няма да кажа нищо за Crate, а само небрежно ще оставя Instagram акаунта му тук.

PRETTY POISON – бар и скейт рампа в едно (напомня Nevermind в Барселона) и е едно доста приятно местенце за напитки.

THE SHADY SHACK – в Бали трябва много да се постараеш, за да се храниш нездравословно. The Shady Shack е още едно добро хелти и веган място, което готви с локални продукти.

THE LAWN – голямото откритие в този бийч бар всъщност е коктейлът с киви попсикъл, повтарям – киви попсикъл!