Когато става дума за кожа – знаете – минала съм през много. Атопичният ми дерматит се появи с леки петънца по сгъвките на ръцете и клепачите в ранните ми тийнейджърски години и се отключи с пълна сила (в резултат от краен стрес), когато бях на 24. Това не е типично, защото обичайно се появява при бебета и малки деца като с годините се овладява и е възможно дори да затихне. Периодите на раздразнение на атопичния дерматит са били и продължават да бъдат основен източник на несигурност при мен, когато говорим за външен вид. Въпреки това, правя най-доброто, което мога към момента и се образовах достатъчно, за да мога да си помагам на ежедневна база. В крайна сметка искам да живея комфортно в кожата си (ама не като в онзи филм на Алмодовар) и добре знам какво е да не е така.

Със абсолютна сигурност знам също, че за всяко кожно състояние от този тип, най-важно е да го опознаеш, да идентифицираш тригърите и правиш адекватна превенция в периодите на затишие, за да не опираш до кортикостероиди в последствие. Тук говори лошият опит.

С умиление се сещам за времето в училище, когато имаше две неща, от които се срамувах (и за които ми се подиграваха) – разстоянието между предните зъби (в последствие се събра, а сега ми се иска да не беше се събирало) и луничките. За първото тогава не успявах да измисля решение, въпреки че имах някои меко казано ексцентрични идеи, но по отношение на луничките бях взела нещата в свои ръце – купих от аптеката най-евтиния крем, който обещава “избелване” и започнах да мажа промишлени количества по носа и бузите. Толкова, че в един момент майка ми забеляза, че имам нов и подозрително бял участък върху горната половина от лицето си. И толкова с “разкрасяването” ми.

С времето спрях да обръщам внимание на луничките и дори започнах да ги намирам симпатични (наричат ги още skin stars). В последната година дори станаха “тренди” и се появиха продукти, с които можеш да си нарисуваш такива (наскоро попаднах на това). Истината е, че да ги нарисуваш е добра алтернатива, сравнено с това да ги “придобиеш” естествено, което недвусмислено не е здравословно. Причина да задълбая в темата за пигментацията, обаче, не са те (имам малко по деколтето и лицето си и ще се притесня, само ако започнат да завладяват повече територия), а неравен тен и оцветяване, които получих в резултат от комбинацията слънце +  (преминало) възпаление (в моя случай на атопичния дерматит).

Многократно в блога и Instagram дискусии се връщам към резултатите от ДНК теста, който направих преди няколко месеца по простата причина, че той се превърна в абсолютната ми отправна точка, когато става дума за състоянието на кожата ми. С право го наричат кожен паспорт. Там, без да бъде особена изненада за мен, имах най-лоши резултати именно в категорията “Щети от слънцето и пигментация” и попадам във високо рисковата група (със резултат значително по-лош от средния за тази категория в световен мащаб). В теста ми бяха препоръчани кожик киселина и екстракт от лакрица (корен от женско биле), които са инхибитори на меланина, но така и не ги открих и започнах. След консултацията с д-р Денкова стана ясно, че към момента нямам нужда от сериозни професионални процедури (такава е лазерна терапия за премахване на пигментация, например), но ми препоръча по-леки терапии, както и по-популярни съставки, които да търся в продуктите, които използвам като например комбинация от витамини C + E.

В същината си хиперпигментацията е свръхпроизводство на меланин (тъмния пигмент). По начало меланинът не е лошо нещо, той придава на кожата нейния цвят и естествена защита от слънчевите лъчи, проблем е, когато неговото производство в клетките е неправилно. Пигментацията е известна още като старчески или слънчеви петна, но някак предпочитам да се придържаме към второто наименование.

Основните причини за пигментация са безотговорното излагане на слънце (тук имам години опит, за който вече съм ви разказвала) и стареенето, но състоянието може да се предизвика още от:
– промени в хормоналните нива (случва се често при бременните (мелазмата), но и при 10-15% от жените, които са на противозачатъчни, защото женските хормони стимулират свръхпроизводството на меланин при излагане на слънце;
– наранявания по кожата и възпаления (акне, атопичен дерматит или друго) също могат да бъдат причина за пигментация. В процеса на заздравяване кожата произвежда твърде много меланин.

Последващо излагане на слънце обичайно влошава картината като прави вече появилите се петна по-тъмни, независимо коя от описаните причини е в основата.

Ще се спра по-специално на слънчевите петна и постинфламаторната пигментация, защото с тях имам опит. Докато първата категория говори достатъчно за себе си то постинфламаторната пигментация се появява след преминало възпаление, в моя случай на атопичния дерматит (но още по-обичайно е да се появи след акне) именно на мястото, където е бил проблемът. Такова петно в момента третирам на сгъвката на лявата си ръка и друго малко на лицето си (леко грапаво на повърхността). Хубавото е, че постинфламаторната хиперпигментация не причинява появата на белези и винаги избледнява с времето като това колко време ще отнеме (може да варира от 3 месеца до 2 години) зависи от разликата между петната и обичайния цвят на кожата. Ние от своя страна може да забързаме процеса като помагаме (грижим се вътрешно и външно) или да го забавим като пречим (с допълнително излагане на слънце).

Хиперигментация може да се третира с химичен пилинг, но той е рисков за хората с атопичен дерматит, понеже може да причини активирането му и поне за мен това е достатъчна причина да не се замислям за него. Както и при дерматита най-добрата защита срещу хиперпигментация е превенцията, а именно защита от слънцето не само на плажа. Един вид, слънцето не е най-големият приятел на кожата в много отношения и колкото по-рано го разберем, толкова по-добре.

Отне ми години да проумея, че защита е нужна и в града, че дори и в облачно време. И двете не са безкрайно нелогични, но идеята да слагам още един продукт сутрин (чийто ефект не виждам моментално) ми идваше в повече, пък и имах проблем с аромата на повечето слънцезащитни продукти (твърде силен и “плажен” за града). Едва от година изграждам този навик. Обръщам внимание и че не всички слънцезащитни продукти са еднакви и освен подходящ SPF е важно да го подберете и според вида кожа (суха, мазна, чувствителна, атопична…), за да ви върши добра работа и да не ви отвори нови проблеми.

Eucerin Anti-Pigment е серия идеална за превенция и третиране на пигментация, както и за поддържане на резултатите от дерматологичните терапии при хора с по-сериозни проблеми в тази посока. Получих всички продукти от серията за тест точно преди 2 седмици и като първо впечатление мога да споделя, че усещам тена си една идея по-бистър и равномерен. Бъдете подготвени, че процесът по изчистване на пигментация е дълъг и изисква постоянство. Серията съдържа 4 продукта – дневен, нощен крем, серум и спот-коректор – като общото между тях е активната съставка Thiamidol, която спомага намаляването на производството на меланин, била е в разработка 10 години и е патент на Eucerin. Продукти с Thiamidol могат да се нанасят до 4 пъти дневно, ето защо аз комбинирах по следния начин, който сметнах като оптимален при мен:

  • сутрин: почистване с измиващо олио (за хора с атопична кожа преминаването от традиционните измиващи гелове и сапуни към измиващо олио за лицето и тялото е game-changer; използвам натурално такова с жожоба) -> нанасяне на серума с двойно действие от  Anti-Pigment серията -> нанасяне на дневния крем от Anti-Pigment серията -> нанасяне на слънцезащита (SPF 50). Върху ръцете и деколтето нанасям само крема и слънцезащитата;
  • дисциплината по отношение на атопичния дерматит често изисква нанасяне на емолиенти по ръцете (в моя случай), когато усетя изсушаване, но не съм забелязала продуктите да си пречат;
  • вечер: почистване на грима с дегримиращо мляко (отново заради атопичния дерматит избягвам други начини за сваляне на грим и за себе си открих този като най-малко вероятен да предизвика раздразнение) -> измиване с почистващо олио -> спот-коректор от Anti-Pigment  серията -> нанасяне на нощния крем от Anti-Pigment серията.

Стана ясно кой е общият елемент между продуктите в серията, но ето и по какво се различават?

Дневният крем е със съдържание на UVA и UVB филтри (SPF 30) и с това работи за превенция като намалява още шанса да се появят нови петна. Все пак слънцезащитата не е основният му фокус така че ако търсите много висок SPF 50 (като мен) трябва да нанесете слънцезащита отделно (първо крема, след това слънцезащитата). Добра комбинация е  Eucerin Sun Fluid Pigment Control SPF 50+ съдържа Licochalcone A, антиоксидант, който се извлича от корена на лакрица, ако сте чели внимателно – това беше препоръчана съставка и от ДНК теста ми. Растението, известно още като женско биле се използва и за лечение на кожни състояния като дерматит, псориазис и др. Ако си имате друг любим продукт за слънцезащите, разбира се, може да използвате него – аз лично харесвам и слънцезащитата за чувствителна кожа на Eucerin, която използвах миналата година – има същият Licochalcone A в състава си и е доказано добро комбо с моята особена кожа.

Нощният крем логично няма SPF, но има добавен декспантенол (доста популярна съставка), който се получава от витамин B5 и има овлажняващо действие като хидратира във външните слоеве и генерално подобрява регенерация на кожата, нещо с което организмът ни се занимава по-активно именно през нощта. Въобще, хидратацията, както обикновено, има много важна роля при третиране на проблема.

И стигаме до продукта, който най-добре инкорпорирах в рутината си – серумът с двойно действие, който освен основната съставка за серията съдържа и хуалуронова киселина, която е ключов хидратант. Преди месец взех чиста хуалуронова киселина 2% + B5 (на The Ordinary) и определено виждам резултат от използването ѝ, но проблемът, който имах с продукта беше лепкавата му текстура и “филмът”, който образува, респективно не можех да нанеса фон-дьо-тен отгоре му, защото не стоеше добре. Ето защо се зарадвах да открия хуалуронова киселина в серума от серията, с чиято текстура нямам проблем. Именно този е продуктът, който ще се задържи при мен като превантивна мярка в последствие и комбинация с обичайните емолиентите, които използвам в периодите на затишие на атопичния дерматит. Спот-коректорът от серията е за тези от вас, чиито петна са единични, тъмни и така да ги определим – лесни за таргетиране. Петънцата ми по деколтето и ръцете (луничките) са твърде светли, много на брой и малки, съответно минаването през всички внимателно със спот-коректора е доста голямо предизвикателство. Това, което успешно успях да таргетирам е петно, постинфламаторната пигментация, в сгъвката на ръката, където традиционно се случва атопично изостряне и друго такова петно на лицето. Именно при тях ми е лесно да забележа изсветляване от началото на третирането, в случая на грапавото петно на лицето и заглаждане на повърхността му.

Макар и да не изчерпва темата за пигментацията, казаното до тук е моят опит с нея. При поява на пигментни петна е важно да идентифицирате причината, третирате правилно и правите последвала превенция. Появата на петънца (дори симпатични лунички) възприемайте и като предупредителна червена лампичка що се отнася до отношението ви към слънцезащитата.

Надявам се материалът да е полезен и сте добре дошли да споделите своя опит и подход към проблема в коментарите.

Продуктите са предоставени от Eucerin Bulgaria за тест. Подборът им е направен от мен, съобразено с нуждите на моята кожа.

снимки: Радина Ганчева