Наскоро се опитвах да обясня значението на думата “foodie” (признайте, доста е специфичнa) на възрастен човек. Отговорът, който получих беше – “Искаш да кажеш нещо средно между гастроном и чревоугодник?”. Не мисля, че мога да се сетя за по-добро определение. Като дете бях ужасно злояда, можех да избрoя на пръсти нещата, които реално харесваm. С времето (и пътуванията) започнах да развивам по-специално отношение към храната като един от най-добрите начини да опознаеш ново място и култура. Навиците около храненето, типа кухня, предпочитаните продукти, ако щеш нивото на коктейлната култура на едно място, могат да разкрият много за историята, типичните характеристики на хората и дори за това в доколко напреднала икономически точка от света си.

Голямата ирония е, че точно когато започнах да гледам на храната като на нещо, което ми доставя удоволствие, тялото ми “избухна” с десетки алергии, които наложиха рестрикции що по отношение на това какво мога и какво не да консумирам. Да знаете, най-лошото за един алергичен човек е да отиде на бар, да попита какво има в коктейла и да му кажат закачливо – “тайна.”

В днешната селекция ви споделям 10 прелюбими места за храна и коктейли (голяма част с интересни съвременни концепции), които открих през 2018. Повечето не са за всеки ден (най-вече заради цените си), но пък перфектни за специален случай или докато сте на ваканция в един или друг град.

 

A CEVICHERIA, ЛИСАБОН

Напоследък се замислям как минах през 25 години от живота си без да ям риба. Боже, какво съм изпускала! За пръв път опитах перуанско севиче тази година в Лисабон, когато по препоръка на приятели отидохме в A Cevicheria. Понеже, както се шегувам, винаги изваждаме късмет с ресторантите, взехме двете последни централни (и най-хубави) места на бара пред отворената кухня. Беше истинско удоволствие да гледам как приготвят храната, а севичето им (нямах високи очаквания и бях приела, че може и да си остана гладна) се оказа страхотно. Пак там за пръв път опитах писко сауър, който се приготвя по класическия начин (балансираш кисело и сладко в коктейла + белтък), но с традиционния перуански алкохол (един вид перуанска ракия).
TIP: Не правят резервации, най-добре се отбийте за обяд, точно когато отварят (12.00 часа). През останалото време опашките са безкрайни.
АДРЕС: R. Dom Pedro V 129

 

64 DEGREES, БРАЙТЪН (UK)

С Лино решихме да си направим уикенд бягство на юг от Лондон до Брайтън и последното, което очаквахме беше това да се превърне в гурме трип. Оказа се, че Брайтън има куп добри, много “хип”, предимно вегетариански ресторанти. Обяснението е просто. Зад повечето от тях стоят млади, много иновативни в подхода си готвачи, които все още не могат да си позволят да отворят локация в Лондон. Такъв ресторант е 64 Degrees, в който има места за само 20 човека. Настаниха ни на бара, отново точно пред отворената кухня. Оказа се, че от създаването си до днес ресторантът всяка година получава Bib Gourmand на Michelin, което е наградата за ресторант с много високо качество, но все пак достъпна цена на храната. Поръчахме няколко ястия, всяко от които гениално, но карфиолът (аз по начало не обичам карфиол и не съм вярвала, че някога ще кажа добра дума по негов адрес), беше феноменален. Името на ресторанта идва от температурата, в която се приготвя емблематичното им яйце – точно 64 градуса. За финал взехме домашно приготвена желирана мечка с ром, на която не знам какъв човек трябва да си, за да кажеш “не”.
TIP: резервирайте предварително, ние просто извадихме късмет да има две места за нас; обърнете внимание, че работното време е специфично.
АДРЕС: 53 Meeting House Lane

 

SILO, БРАЙТЪН (UK)

Създател на Silo е Douglas McMaster, когото срещнах по време на световното коктейлното състезание Beefeater MIXLDN в Лондон през февруари. Тогава той изнесе на барманите финалисти (бяхме с Маргарита Димова и нейното Соцгрони от българска страна) лекция на тема zero-waste и им даде предизвикателство – да направят zero-waste коктейл. Повече за zero-waste философията му и схващането, че “боклукът е провал на въображението” може да прочетете в тази моя статия (Douglas има и TED talk). Сега за Silo. Първият ни опит да хапнем там беше неуспешен, защото нацелихме ден, в който затварят рано. Вторият, обаче, беше уау. В Silo дори няма кошче, продуктите пристигат в чували и каси за многократна употреба (зареждат само от локални производители), а органичните отпадаци се събират в compost машина. На място правят всичко – от маслото, през бадемовото мляко до ферментиралите напитки. Дори всеки елемент от интериора е вече употребяван такъв и да, сервират напитките в буркани, но в техния случай това не е просто някаква хипстърия, а част от цялостна философия. И не на последно място Silo тази година спечели наградата Britains most innovative restaurant.
TIP: резервирайте предварително
АДРЕС: 39 Upper Gardner

 

NOBU, ЛОНДОН (UK)

Робърт де Ниро може да е най-известен с филмовите си роли, но той е и доста успешен предприемач. Така например, заедно с (chef) Nobuyuki Matsushisa създават веригата ресторанти и хотели Nobu (де Ниро е в ролята на инвеститор) още през 90-те. Твърди се, че де Ниро попаднал случайно в ресторант на Matsushisa и толкова се впечатлил, че му казал – “Ако искаш да отвориш ресторант в Ню Йорк – обади ми се”. Оттогава са отворили заедно 39 ресторанта и 8 хотела по света. В Nobu Shoreditch бях преди месец на тиймбилдинг вечеря с екипа на Source Institute, с който работим по проекти в Лондон. Кухнята е японска с перуанско влияние (Matsushisa е живял и работил в Перу) като ние опитахме едно безкрайно меню от скандално вкусни рибни ястия. От напитките, саке негронито е чудесна интерпретация.
TIP: Уикендният брънч е добра идея – срещу 45 паунда си хапвате до пресищане, а срещу 77 паунда имате и безкрайно просеко или коктейли, които също са страхотни.
АДРЕС: 10-50 Willow St

 

AHORA, СОФИЯ

В последната година Ahora на chef Севда Димитрова измести Cosmos от позицията на любимия ми ресторант (за мааалко по-специални вечери) в София (въпреки че с гурме другарчетата ми Краси и Радостина имахме страхотно прекарване със San Pellegrino в Cosmos). Та, Ahora е ресторант с авторска кухня и всеки сезон с Ипси и Поли се отбиваме поне по веднъж, за да видим какво ново в менюто. Абсолютният ми фаворит тази година е така нареченото шопско (или май беше софийско) гаспачо. Макар и да не съм сигурна за името му, съм сигурна в едно – гениално е. Гаспачото претърпява трансформация на масата пред теб, тъй като на пристигане никак не прилича на супа. Ahora е и едно от малкото места в София, където казваш, че имаш алергия към този и онзи продукт и сервитьорът не те гледа сякаш капризничиш, а подхожда с разбиране и се уверява, че няма да завършиш иначе приятната си вечер в Пирогов.
АДРЕС: бул. Никола Вапцаров 25А

 

CRATE, ЧАНГУ и ALCHEMY, УБУД (БАЛИ)

Ако трябва да избера само едно място на света, където да ям брънч до края на живота си, това ще е Crate. Когато говорим за храна, Бали е истински рай с всички плодове, които предлага и така наречения “young coconut”, който е навсякъде и буквално “за без пари”. Чиа пудингите в Crate са скандални, особено този със синя спирулина и банан. И докато сме на вълна здравословно хранене отбелязвам още едно балийско място, Alchemy, където след толкова години неуспешни опити да ги харесам, смути bowl-овете най-после придобиха смисъл. Alchemy издадоха и книга за “raw” готвене (малко за нея има тук), както и правят класове по темата в Убуд.
АДРЕС:
CRATE, Jl. Canggu Padang Linjong No.49, Canggu
ALCHEMI, Jalan Penestanan Kelod No.75, Ubud

 

COPPER, УБУД (БАЛИ)

В Бали живяхме малко повече от месец в Roam (coliving пространство). Ако ви е интересно какво е coliving може да прочетете статията ми по темата тук. Та, в Roam всяка седмица имахме групова вечеря на всички хора, които обитават пространството в момента. Една от тези вечери беше в Copper от чиято тераса можеш да хванеш невероятен балийски залез. По време на вечерята се появи собственикът на ресторанта, индиец, заселил се в Бали преди години и сменил гражданство, за да има повече опции да развива бизнес. Той ни разказа как е направил собствена малка ферма до Убуд, където отглежда всички плодове и зеленчуци за ресторанта, а рибата идва от Amed (източната част на острова). Това е и едно от много малкото места в Бали, където можеш да изпиеш добър коктейл. И леко лирическо отклонение, за да спомена Locavore (най-доброто в Бали, ако търсиш fine dining), модерна индонезийска кухня. Оказа се, че е нужно да резервираш (поне) месец предварително и ние не успяхме да се класираме за маса до края на престоя си. Room 4 Dessert също е много специален ресторант, който искахме, но не успяхме да посетим. Говори се, че си заслужава за десертите и коктейлите, както и специалното менюто, което комбинира двете.
АДРЕС: Jl. Bisma, Ubud

—

NIGHT JAR, ЛОНДОН (UK)

За мен Night Jar e нещо като “бащата” на всички коктейл барове, а Лондон мястото с най-вълнуваща коктейлна култура от всяка точка на света, където съм била. Имам бележка в телефона си, в която са разписани всички коктейли, които съм опитвала в Night Jar с описания какви са били и колко са ми харесали. Да, точно толкова луд човек съм, когато става дума за коктейли. Веднъж дори отидохме (група от 8-9) човека и поръчката беше – “Донесете коктейлите с най-вълнуващи презентации”. А това там го умеят. Получихме напитки в яйчени черупки, в гигантски рапан и какво ли още не. Коктейлите са нищо като това, което си пил досега, а музиката е джаз банда на живо. Това прави чакането да те настанят (обикновено около час) да си заслужава напълно.
АДРЕС: 129 City Rd

 

EMPLOEES ONLY (EO), СИНГАПУР

Не усетих Сингапур като място, на което бих прекарала повече време, но пък в Emploees Only бих се върнала. Разбира се, “таен” бар (останаха ли “нетайни” вече), което го прави невъзможен за откриване случайно. Мястото тръгва от Ню Йорк където е барът “майка”, след което отварят локация в Сингапур, която има същите ценности. Там опитах първия си мезкал коктейл (това, с което ще запомня мястото) и оттогава навсякъде търся толкова, ама толкова добра напитка с мезкал. Това беше и най-скъпият коктейл, който някога съм опитвала (менюто може да те разплаче) и струваше 29 сингапурски долара, което е близо 40 лв. Ад! В бара има и леко хапване, разбирай стриди, които в сравнение с всичко останало в Сингапур са си направо евтини.
АДРЕС: 112 Amoy St

 

EVANS & PEEL DETECTIVE AGENCY

Тази “детективска агенция” е кварталният ни speakeasy бар в Лондон (в София speakeasy концепция има 5L). На влизане (разбира се по нищо не личи от улицата, че има бар) те вкарват в малък детективски кабинет като от 20-те и те разпитват какъв е случаят, който те е довел в агенцията и искаш да възложиш на детектива. Тук е моментът да се развихриш с история, след което, ако тя им е харесала – получаваш маса. Коктейлите са страхотни и носят имената на гангстери, контрабандисти и агенти от онези години, сред които (поне за мен) единственото познато беше това на Ал Капоне. Добре, че останалите идваха с кратки истории какви са ги надробили. Любимият ми коктейл в Evans & Peel е с малини и писко, кръстен на FBI агент.
Адрес: 310c, London SW5 9BA

Това са моите топ 10 места за храна и коктейли през 2018. Ще се радвам да ми споделиш твоите. Както във всеки от предишните материали – в края те чака Story темплейт за Instagram, който можеш да попълниш и споделиш.

И докато сме на тема храна искам да обърна внимание на две страхотни български блогърки, които пък ни учат как да си я приготвим – Лили от lillyofthevegan.com за веган ястия и Лора от highheelsbaking.com за печива. Хвърлете им око.

Ако пък искате да се научите да правите коктейли, софийските класове Disaster to Master са за вас.

Този текст е част от десетдневното предизвикателство на Girls We Are.

Ето и какво (може би) сте пропуснали дотук