Обожавам фестивали, но трудно намирам “моите” такива, на които наистина да си прекарам добре. Ако напомня на немски бирфест – не. Ако е твърде тийн (хора, била съм на EXIT) – още по-голямо не. Не си се представям и на Coachella, който някой нарече Олимпийските игри за инфлуенсъри и “о, Боже”, колко е прав. Не съм и от тези (въпреки че тях повече ги разбирам), които отиват някъде само и единствено заради музиката и “изключват” за всички и всичко останало. От многократните ми опити досега, Meadows In The Mountains е това, което като сбор от характеристики, е най-моето. Четете надолу защо.

снимка: Жоро Панчев, IG: @joro_panchev

ПЛАНИНАТА Е ВКЪЩИ
Това важи за всекиго, но в моя случай е особено вярно. Родена съм в Смолян (градът е на 15-20 км от Полковник Серафимово, където се случва фестивалът) и живях там докато родителите ми не решиха да емигрират във Валенсия. Обичам тази планина. И ако като дете съм я приемала за даденост (виждах я всеки ден от балкона си), то сега ми засяда буца в гърлото всеки път щом ми попаднат снимки от Родопите. На Meadows In The Mountains се чувствам вкъщи, чувствам се някак домакин, чувствам се на място.

REDUCE, REUSE, RECYCLE
Спомни си как изглежда холът ти и колко пълна е кофата ти за боклук след парти с 30 човека вкъщи. Сега умножи това стотици пъти. Виждала съм какво остава след фестивали, дори след протести – улиците в Лондон бяха ужасно тъжни и заринати с пластмаса за еднократна употреба след мартенския Brexit протест. Това е последното, което искам да видя в планината ни, защото макар и да не изглежда така – тя е наистина крехка. Нищо (абсолютно нищо) на баровете по време на Meadows In The Mountains не се продава в пластмасови чаши – носиш си на бара чаша или бутилка, които можеш да купиш първия ден и използваш през цялото време, че и следващите години. Приходите от въпросните чаши и бутилки отиват за възстановяване на иглолистни гори в Родопите, които климатичните промени също “не подминават”. Отделно, металните чашки са си хубав артефакт от цялото преживяване и с кеф си ги използвам вкъщи (виждала съм и приятели да го правят, Жоро Панчев на караваната си на Градина, например). Също така, боклукът на фестивала се събира разделно.

#trainNOTplane
Да пътуваш с влак от Лондон до София звучи като доста ексцентрична идея, но както Лино (приятелят ми, за тези от вас, които са тук отскоро) преди две години ми доказа като го направи – възможно е. Истината е, че ако имаш времето и планираш добре, това би могло да бъде доста вълнуващо преживяване. Опитът на Лино показа, че до Виена или Будапеща е лесно (и всъщност доста приятно), чак на Балканите нещата започват да стават малко по-тегави, защото… всички ние знаем защо. Meadows In The Mountains окуражава хората да пътуват с #trainNOTplane и така да намалят въглеродния отпечатък от придвижването си, като миналата седмица в сторитата на фестивала в Instagram видяхме как основателят му премина с влакове по цялото трасе. Първите 10 човека, които пътуват от западна Европа до фестивала по този начин, получават и безплатен билет. Тук пък има супер видео от една група хора, които са го направили миналата година. И замислете се, някой хваща влак от Лондон до Полковник Серафимово (образно, защото баш на финала до селото влак няма), значи има нещо много специално в този фестивал.

NO EGOS, NO SPONSORS, NO STARS
И това “специално” не са (единствено) диджеите и музикантите. Има фестивали, на които отиваш заради имената в line-up-а. Този не е един от тях. На Meadows In The Mountains има 4-5 сцени, между които да циркулираш и танцуваш там, където ти харесва, без да знаеш (поне аз) кой е зад пулта в момента и без да има значение – ако ти е хубаво – хубаво ти е. Нещо, което обожавах миналата година и се надявам да го има отново, е една много малка сцена за акустична музика. Sunrise сцената пък е тази, която е отворена до последно и там се посрещат изгревите.

снимка: Жоро Панчев, IG: @joro_panchev

MEADOWS ПРЕЗ ДЕНЯ
Ако сте чели текста ми “Шест спиритуални практики от Убуд (без да броим йогата)” – e, представете си нещо в този дух. Пълно е с различни спиритуални уъркшопи, йога практики, медитации и други. Ако не е твоето, можеш просто да си лежиш на тревата (и събираш слънце) на върха на планината, което само по себе си е медитация. Храната е предимно местна и доста вкусна, така че няма да останеш гладен. Все пак поне веднъж трябва да се отбиеш за пататник в селото (в Родопите си, за бога). Обожавам фестивала по светло и това е една от причините да искам този път да спим на място – събуждането и организирането на 4 човека да се придвижат от Смолян до фестивала убиваше половината ден.

ХОРАТА
На Meadows ходят предимно англичани, но славата му се е разпространила добре и миналата година имаше хора от къде ли не. За да добиете представа само ще спомена, че докато бяхме в онзи coliving в Убуд (Бали) се запознахме с жена от Южна Африка, която беше планирала да бъде на фестивала и наистина се срещнахме там. Една от влогърките, които следя (@mikafrancis базирана в Чангу в Бали) също беше там с #girl групичката си (@confetticrowd) и ще бие пътя от Индонезия и тази година. Цялото нещо предразполага да си говориш с непознати докато лежите на тревата или на мрежи, опънати между дърветата в гората.

Все едно си в алтернативна Вселена, в която няма социални спирачки и всичко е някак свободно. Иска ми се тази година да има и повече българи.

Беше смешно, че Меридит, приятелката, която ни гостуваше от Лондон, имаше повече познати на фестивала от нас. Meadows е нещо много различно, което се случва у дома, а нали все се оплакваме, че нищо не се случва.

снимка: Жоро Панчев, IG: @joro_panchev

КОСТЮМИТЕ
Като кажа свобода не мога да не си помисля за костюми, защото (за мен), това е един от най-естествените начини да я изразя. В този пост споделям откъде си ги набавям и давам знак, че и на фестивала има супер базар, включително селекцията на FREA. На Meadows, можеш да изглеждаш всякак, и това е ок. ОК е и да не си правиш труда, ако не е твоето. За мен да планирам фестивални аутфити само увеличава вълнението в дните до фестивала и ме кара да се чувствам различно там. Харесва ми, че нищо, никого не шокира. Особено в реалност, в която са ни гонили от Airbnb апартамент, защото в 5 сутринта излязох от банята в апартамента “по цици” и китайката, наела съседната стая (нямам идея защо беше будна и извън стаята си по това време), го прие като лична обида и направи някаква невиждана драма. Meadows In The Mountains е глътка чист въздух (и буквално, и в преносен смисъл) и инклузивна общност в свят, в който всеки е обиден от нещо и все някой на някого пречи.

снимка: Жоро Панчев, IG: @joro_panchev

КАКВО МИСЛЯТ МЕСТНИТЕ?
В тази връзка ми беше много любопитно какво ли мислят родопчаните, които аз познавам като сравнително консервативни хора, за този фестивал от няколко хиляди (странно облечени) чужденци. Миналата година спахме в апартамента на семейството ми в Смолян (грешка, намерете си място на самия фестивал) и отговор на въпросното ми чудене намерих почти моментално, когато излизахме от вкъщи и точно преди да влезем в колата, се появи един съсед, който ме позна, въпреки че може би последно ме беше виждал преди 10-12 години – искрено ми се зарадва.

До мен, стоеше Мери, с розова перука и нещо, с което по родопските стандарти не минава за “облечена”.

Та, той беше много щастлив и ми разказа как в града по това време има супер много живот, как хотелите и къщите са пълни, как извозва “децата” (да се разбира всички чужденци без значение възрастта им) до фестивала. Същото е и с Полковник Серафимово, село, което никак не е на туристическата карта – тези няколко дни на фестивала са голямо перо в приходите за местните. Следих постовете на хора, отседнали в селото, където не е лукс, но домакините се стараят и някак ми стана мило как бабите им правят мекици сутрин и им нареждат нещо на родопски диалект, който съм сигурна – не разбират грам, но пък за да усетиш добротата на някого, не ти трябва да му разбираш езика.

Организаторите даже въвличат пеещите баби от района във фестивала и те се появяват щастливи, с носиите си и родопските си песни и да – има хора, на които им текат сълзи (от хубавите) заради тази гледка и аз съм един от тях.

ТИ СИ ОТ БЪЛГАРИЯ?
Всеки, който живее/е живял извън България или пък пътува, познава онова неловко мълчание, което следва след като кажеш откъде си. Напоследък, обаче, не знам дали заради социалния ми кръг или наистина фестивалът е станал изключително популярен тук, хората се ентусиазират и Meadows In The Mountains е първата им асоциация. Никак не се оплаквам. Винаги се старая да оставям хората, които срещам с позитивна представа за България (ако са нямали никаква) или да опитам да я предефинирам в главите им, ако имат кофти асоциация – имиджът на фестивала само ми помага в тази задача.

ТОЗИ ИЗГРЕВ
Последната причина и сама по себе си достатъчна, за да обичам Meadows In The Mountains, са тези магически сутрини с облаците, които прегръщат слънцето. За това… думи нямам.

Ако искате да знаете още за Meadows In The Mountains, да срещнете хора, които са били или организаторите от българска страна, включете се в пре-партито в София на 18 май във FABRICA 126.

Оттук може да купите комбиниран билет за партито + фестивала, както и само за фестивала.

Под линия добавям няколко неща, на които (от моя опит) гледам като на survival kit.

  • дебело зимно яке – в планината си – не е необичайно да стане студено и със сигурност ще стане; брокатът, да знаете, не топли;
  • гумени ботуши, обувки с грайфер (в никакъв случай плоски подметки), резервни обувки – (пак) в планината си – сутрешната роса прави тревата мокра и хлъзгава, което като комбинираш с денивелацията на терена е нещо, с което трябва да внимаваш; при дъжд пък става много кално (и пак хлъзгаво) и ако нямаш гумени ботуши, то поне вземи резервни обувки;
  • ако имаш проблеми с алергии към треви, полени и други подобни – в планината си – вземи си противоалергични; плюс слънцезащита за всеки;
  • ако спиш в Смолян и не шофираш, проучи такситата и намери шофьор, с който да се разбереш предварително; в противен случай такси от фестивала да града ще ти струва двойно на курса от града до фестивала;
  • вземи си външна батерия, тъй като зареждането на фестивала е трудно, а разговори в стил “А ти на коя сцена си, аз съм на другата” ще я изтощят;
  • вземи си одеалце, малко и по възможност от онези за пикник, които от едната страна са непропускваеми и са супер да си лежиш на тях дори да е мокро.

Още от снимките на Жоро Панчев от миналогодишното издание, можеш да намериш тук.
Ще се видим в планината!