Точно преди месец влязох в любимата си книжарница (Artwords в Шордич) за опаковъчна хартия за подарък. Излязох с книга и без опаковъчна хартия. Бях си купила нещо за японската култура без въобще някога да съм била в Япония, да планирам пътуване дотам или пък да съм се интересувала по-задълбочено от страната. Корицата ми хвана окото (в behance намерих и проекта на илюстратора, който я е правил). Japonisme на Erin Longhurst Niimi накратко обяснява традиции, разбирания и ритуали при японците, въобще – подходът им към живота. Подход, който ако имаше как с простичък copy-paste да вземем и приложим и при останалата част от човечеството – щеше да е супер. Книгата включва някои чисто практични съвети как да се абсорбираме и да се държим адекватно за културата, ако попаднем в Япония. Така например най-после осмислих ролята на джинджифила при сушито, а именно да се консумира между различните видове риба.

Също така намерих правилния термин за финансовото си състояние –  kuidaore – а именно да ядеш до точката на пълен банкрут, да даваш всичките си пари за храна. Да, такъв човек съм.

Хареса ми как японците имат думи, които за да обясним, ни трябват пет изречения и пак не е точно. И все пак, това, което в най-голяма степен “ще ми остане” от книгата е kintsugi. Чисто буквално това е изкуството да поправяш счупени съдове със златно “лепило”. Така например купички използвани за чаени церемонии стават много по-ценени, когато са счупени веднъж и поправени (добиват уникалност). Това разбира се е и метафора, която е валидна не само при предметите. Тя е концепция как “пукнатините”, белезите трябва да се празнуват, защото именно те са тези, които ни дефинират.

Тоест, моментът, в който “се чупим” под напрежение е пивотен за процеса и част от процеса, а не края му.

В западната цивилизация често приемаме момента на “счупването” като края и рядко поправяме (във всяко отношение) – именно това е, което се надявам да променя занапред, сещайки се за kintsugi.

Наред с тази книга, реших да се пробвам и за пръв път с аудиокниги. Нямам такъв навик, но пък знаете, обичам подкасти (тук са любимите ми за 2018). Свалих Storytel (има двуседмичен free период за тест на апа, който стига да разбереш би ли платил 12 лева за него или не) и бързо сглобих “библиотека”, в която първата книга беше Becoming на Мишел Обама (общо около 19 часа, което за човек, който прекарва по час под душа с колонка в банята, никак не е много). Добавила съм още и The Prison Letters of Nelson Mandela, но не съм стигнала до нея. И ако подкастите добре те подготвят да слушаш аудиокниги на английски, то нищо не е толкова странно като това да ги слушаш на български.

Честно, първите минути са като много неловка първа среща, но ако успееш да преминеш нататък, всъщност е доста готино да чуеш разказите на Шпатов за София в метрото, например.

Намерих и Milk and Honey на Rupi Kaur, която сама чете поезията си и този факт прави цялото нещо особено лично и приятно за слушане.

СОФИЯ.
Април беше и почти пълният ми месец в София. Започнах го с коктейлен клас (от летището в бара) и го завърших с такъв (от бара в летището). Disaster to Master е любимият ми хоби проект, който порасна от Facebook статус до събитие, което се случва по два пъти в месеца (винаги е sold out) и през което са минали стотици коктейлни ентусиасти. Disaster to Master си заслужава собствен пост, но ако не знаете за него, а сте любопитни – кликайте тук. За пореден път си припомних колко обичам София – като ѝ дам шанс да ми залипсва дори лилавите мотриси започват да ми се струват красиви (и уесандерсънски).

Месецът ми в София е и този, в който имах пауза от обичайните си проекти и както ми харесваше да казвам бях “full-time блогърка”. Като такава първата ми работа в понеделник сутрин беше да изгледам новия епизод на Game of Thrones. Знам, не е леко, но блогърският живот ме избра, а не аз него? Пак като full-time блогърка написах точно 1 статия в блога за периода, което е точно толкова, колкото пиша и като неfull-time блогърка. Това, което се случи за пръв път в моите (първи) седем години в Instagram е grid-ът ми да се нареди по начин и в цветове, който наистина харесвам. Уви, не беше задълго. Както знаем от други full-time блогърки – най-важни са пътуванията. Тук вече бих могла да се похваля със сериозна градация по отношение на дестинациите. Месецът започнах с еднодневна “екскурзия” до старозагорските села Розово и Ягода, където маркирахме пенсионерския клуб с графит, толкова як, че влезе в Ads of The World (част от видео за Beefeater Pink, което може да видите тук и в IG TV профила ми) и завърши с феноменални два дни с Idun Minerals в Стокхолм, за които може да прочетете разказа ми тук.

В обобщение мога да кажа, че full-time блогърският ми живот от Розово до Стокхолм се оказа супер.

Пак искам.

Какво още…

  • попаднах на тези 4 доста кратки интервюта с жени, които работят в Instagram и разказват какво е да работиш за платформата, буквално;

  • докато сме на японска вълна – Jiro Dreams of Sushi (2011) е документален филм за 93-годишния (към момента) суши майстор. Като изключим кадрите от рибния пазар, които ми дойдоха малко шокиращи, историята е страхотен пример за това колко страст може да влага човек в работата си. Филмът е в Netflix. И понеже имам тенденция като задълбая на една тема да се вманиачавам – отново бяхме в NOBU, японския ресторант, за който ви разказвам и тук.

  • За пръв път успях да хвана и изложба на любимата ми илюстраторка, Розалина Буркова, Mess as in Message в comos coworking camp. Ако сте я пропуснали, последвайте @thedrawingdoor в Instagram, за да сте в течение с работата на Розалина занапред.

И тъй като получих обратна връзка, че освен разбор на месеца е добре да спомена и нещо, което тепърва предстои и вие може да добавите в календарите си, ето четири неща, които планирам в моя и препоръчвам за предстоящия месец:

  • Пре-партито на Meadows in the Mountains на 18 май във FABRICA 126 (всички детайли са тук). Ако сте с мен в  Instagram от повече от година, то може би помните цялото ми вълнение около фестивала миналото лято. Тази година отново сме в Родопите от 6 до 9 юни, но загряваме в София още в края на май;

  • На 18 и 19 май в PUBLIC пък ще има два котейлни класа за ентусиасти Disaster to Master. Ще се учим да правим коктейла на всички коктейли, а именно – негрони. Детайли и линк към билетите има тук;

  • В Лондон планирам да се включа в Surviving vs. Thriving, което е панелно събитие в рамките на mental health week в Hoxton. Детайли и билети има тук. Споменавам и панелното събитие за мъже, на което също ще дискутират теми, свързани със здравето на ума – I’m Fine: A Men’s Mental Health Panel.Припомням още моите “10 инструмента за психологически фитнес”, които да прочетете в блога;
  • Пак в Лондон си грабнах и билет за голямата изложба, посветена на работата на Стенли Кубрик в Design Museum (ще я видя на 9 май). Местата свършват бързо, така че, ако имате шанс да я хванете през май, book-вайте тук. Иначе ще бъде в музея до 15 септември.

Отворена съм и към още идеи как да обогатим рубриката и да я направим полезна както за мен като ретроспекция на месеца, така и за вас по начин, който ви допада. Оставете ми коментар към статията или под поста за нея в Instagram, ако имате идеи в тази посока.

*основният кадър е част от серия, която заснехме със @sucks2beyoou. Бижутата са Ti Sento Milano (от магазина им в Paradise Center), а ризата They Are, които дръжте под око, защото новата колекция е уау. Цитатът е от Closer (2004).