10 инструмента за психологически фитнес

— Психологически фитнес? Моля!?
В тази формулировка се крие разковничето за отношението ми към психичното здраве. Иска ми се аз да я бях въвела в живота ни, но всъщност, Лино го направи. Какво обаче означава “психологически фитнес”?

Да се грижим за физическото си здраве, за телата си, е най-естественото нещо на света. Ако се чувстваш зле, винаги ще се намери някой, който да кажe “Отиди на лекар”, ако ти липсва тонус и не си във форма, ще те посъветват – “Влез в залата, спортувай!”. Отношението към психичното ни здраве (не по-малко важно от това на тялото ни) не се радва на подобно разбиране. Социалният натиск е да се чувстваме добре, или ако пък не се чувстваме така – да го запазим за себе си. А да имаш своите ниски точки, в които си тъжен, разочарован, самотен… е напълно ОК. Пак казвам, напълно ОК. Психологическият фитнес е това, което правим, за да станем по-емоционално интелигентни, да разбираме и оттам да се справяме по-добре с чувствата си. Психологическият фитнес е това, което ни предпазва от превръщането на чувствата в дългосрочни състояния. За съжаление рядко осъзнаваме тази нужда (и хващаме предупредителните сигнали) преди да замигат всички червени лампички по таблото. Е, при мен това се случи през 2015.

В този ред на мисли искам да ви споделя един сегмент от презентация на Меридит Лестън в рамките на програмата, по която работим в Лондон. Меридит говори за психично здраве при основателите на компании.

Всеки психологически проблем (по-задълбочено и дългосрочно състояние) се ражда от напълно нормално, естествено и дори полезно да го изпитваме чувство (или понякога поведение). Това, което ние можем да направим е да имаме такова разбиране и подход към него, че то да се движи в здравословната част от спектъра. Ще дам само два примера и вярвам, че са достатъчни.

FEAR <————-> ANXIETY

SADNESS <————->  DEPRESSION

В днешния текст ще ви споделя кои са инструментите, които използвам и работят добре в моя психологически фитнес.

ЕМОЦИОНАЛЕН БАРОМЕТЪР
Понякога си мисля, че нямаше да преживея 2015-та без The School of Life. Накратко, това е платформа, която работи за развитието на емоционална интелигентност като го прави с видеа, книги, статии и класове в някои по-големи градове. Класовете варират в темите – от това как да намериш удовлетворяваща работа, например, до това как да спориш като Шекспир. Едното нещо, с което The School of Life ме спечелиха (по начало не понасям приложна психология) е, че говорят за всичко с примери от изкуството, литературата, философията, а не с кухи сентенции и съвети. Последното ми откритие е така нареченият Емоционален барометър, който е колело на настроенията. Всяка емоция, начин, по който може да се чувстваме, е обяснена така, че да я разбереш, опознаеш и видиш ползата от нея (дори ползата от традиционно смятаните за негативни такива).

СПОДЕЛЯЙ МЕЧТИТЕ СИ
Не знам дали си спомняте как на рождените дни в детството винаги ни казваха “Пожелай си нещо, но не го казвай”, сякаш ако го кажеш, то това автоматично отменя желанието към Вселената и няма никакъв шанс то да се сбъдне. Ама, никога вече! Никак ме няма в пазенето на тайни и винаги много съм искала да си споделя желанието и съм се чувствала зле, че не ми е позволено (все пак искам да се сбъдне, нали). Не знам дали е заради наслагването на подобни глупави суеверия или друго, но като “големи” също не споделяме мечтите си, а е толкова полезно. Правете го, споделяйте ги с хора, които искат да ви видят като “по-големи” и щастливи човеци.

THE FIVE MINUTE JOURNAL
Не споделям напълно всеобщата обсесия по Тим Ферис, но не мога да игнорирам факта, че неговият 5-минутен журнал е чудесен инструмент, както в посока психично здраве, така и в посока продуктивност. Накратко, това е малък дневник, който попълвате сутрин и вечер всеки ден и наистина не отнема повече от 5 минути. Изисква дисциплина, за да развиете навик да го правите, в моя случай няколко пъти започвах и го зарязвах, но свикнете ли веднъж – дава добър резултат. Сутрин трябва да разпишете за какво сте благодарни, какво би направило днешния ден страхотен и да си кажете нещо хубаво за себе си (да се самопотупате по рамото). Вечер добавяте хубавите неща, които са се случили през деня и какво би могло да направи този ден още по-добър. Журналът съществува и като приложение, но при мен това никак не работи, защото хвана ли телефона си, отнема части от секундата да започна да се разсейвам, а попълването иска фокус. Журналът може да поръчате оттък.  Уверена съм, че ако решите, може да направите и собствен формат с подобни въпроси, които работят най-добре за вас.

ДИГИТАЛЕН ДЕТОКС
За проблема много се говори и всеки има собствен подход към него. Това, което аз правя е “detox hour” – в момента, в който се почувствам уморена, усетя се, че от 3 часа съм на компютъра или въобще искам да разтоваря правя, “detox hour” и не докосвам (без значение колко нотификации получа междувременно) телефона си за час. Истината е, че телефоните ни правят все по-малко способни да стоим в една стая със собствените си мисли и да правим “нищо”. Докато “цъкаме”, най-добре се разсейваме от и избягваме себе си. Естествено може да опитате да направите седмичен или друг тип дигитален детокс (най-малкото, за да усетите реално колко привързани съм към устройствата си), но преди всичко вярвам, че е важно да го интегрираме като навик в ежедневието си.

ПСИХОЛОГ
Всеобщото схващане е, че за да ходиш на психолог трябва да ти има нещо. Пълна глупост. Психологът е треньорът, когато става дума за психологическия фитнес. Също като треньора в залата, той не е способен да тренира вместо теб (да ги извае тези плочки на твоето тяло), но те води в процеса. Психологът е външен елемент, за разлика от приятелите ти, които (хипотетично) винаги ще са на твоя страна. И ако при проблем с мъж, например, приятелите ти биха казали “Той е тъпак, зарежи го”, то психологът ти би могъл да ти помогне да погледнеш ситуацията от друга точка и всъщност да видиш, че част от проблема е в нещо, което ти правиш. Накратко, да си намериш “своя си” психолог не е лесно, но си заслужава усилията и вярвам е взаимотношение, от което многократно си възвръщаш вложените усилия (в случая и средства).

МЕДИТАЦИЯ
По отношение на медитацията вярвам, че това е всяка дейност (и бездейстие), което разтоварва ума. Медитация не е непременно приложение за медитиране, което си свалил и което оставяш да те води, медитация може да е тичане, готвене, всичко. Години наред се опитвах да медитирам с апове напълно неуспешно (при все, че почти при всички около мен това работи). Преди няколко месеца, обаче, открих така наречената “shaking meditation”. “Шейкингът”, както започнахме да го наричаме впоследствие е специфично движение от хашна (отсечено напред и назад) и вибрационно (напълно хаотично, както ти идва отвътре) поклащане на цялото тяло под звуците на определен тип музика. Един вид танц. “Шейкингът” е безкрайно нелеп, ако го гледаш отстрани, което може би е причината да се “практикува” със затворени очи. Детайли за него и други спиритуални практики от Убуд, има в материала ми тук.

ФЛОТАЦИЯ
Още нещо, което дойде от Лино като идея. В Metta в София има флотационна капсула (прилича на гигантско яйце), пълна с вода, наситена с магнезиев сулфат. Идеята е да влезеш вътре, да се потопиш във водата и да флотираш на нейната повърхност (не можеш да потънеш). В началото е светло, можеш да избереш и звуци, които ти създават комфорт (аз избрах горски такива), като постепенно става по-тъмно и тихо. Стимулите от външния свят са напълно блокирани като не бих могла да се сетя за друга ситуация, в която това е възможно. По този начин умът е оставен на автопилот. Първоначалната ми мисъл, когато Лино разказа за флотацията беше “О, няма да издържа час затворена в нещо солариум-подобно”. Не просто издържах, а разтоварих ума и се чувствах страхотно в последствие. На следващото прибиране в София със сигурност ще го направя отново. И лека добавка: ако се отбивате в metta, отделете си време и за солните стаи.

ИГРИ
Без значение на колко години сме, най-добрия начин да учим за себе си, другите и света е чрез игри. Примери за такива има много, но искам отново да обърна внимание на игрите, които The School of Life са разработили като дам за пример една от тях – The Confession Game. Купих я от книжарницата с леки резерви, че е много вероятно, ако я играем заедно с Лино, да се изпокараме. Все пак реших да си направя експеримент (и друг път сме се карали, не е толкова страшно). Играта представялва карти с въпроси, разделени в пет категории – семейство, връзки, секс, пари, кариера. Всеки от участниците хвърля зарче, пада му се категория и тегли въпрос от съответната. Така например в семейната категория има въпроси като “Какво позитивно смяташ си научил от семейството си”, но има и такива – “Какви недостатъци си наследил от родителите си”. В категорията на връзките има много взривоопасни теми като “Кой от приятелите на партньора си намираш за сексуално привлекателен ” и др. С Лино прекарахме 4 часа да играем на тази игра (предполагам с повече хора ще е още по-интересно) и не просто не се скарахме, но имахме страхотни разговори, провокирани от въпросите, включително научихме нови неща един за друг след 4 години връзка.

ДАВАНЕТО БЕЗ ОЧАКВАНЕ ДА ПОЛУЧИШ
Има нещо във философията на Burning Man, което извънредно харесвам. На фестивала не можеш да купиш нищо, не се разменят пари, това което обаче намирам за по-интересно е, че принципът на функциониране не е и бартер (размяна), а така нареченият “gifting” – даване, без очакване да получим. Това е мислене, което ако интегрирате в живота си, ще ви направи много щастливи. Подводния камък тук е да не го оставите да се превърне в егоистичен подход да се правите щастливи, без всъщност да мислите задълбочено за другия човек.

ВРЕМЕ ЗА МЕН
За да се чувства в синхрон със себе си, всеки от нас има нужда от време сам, ей така, за да калибрира какво се случва в главата му. Някои имат този навик развит отрано, но аз определено не бях измежду тях. Години наред категоризирах времето сама като скучно такова и имах непрекъсната нужда да съм с някого. Концепция за лично пространство (физическо и психическо такова) нямах никаква и всеки беше добре дошъл в балона ми (не знам дали сте чували за тази концепция, че всеки от нас има, представете си, въображаем балон около тялото си, който определя границите на необходимото му физическо лично пространство при общуване с другите). Може би най-крайното изражение на това беше, че ако няма с кого да вечерям, например, няма да вечерям въобще. За мен всичко беше социално занимание. 2015 (вече я споменах) ме научи, че за да успявам да се справя с емоциите си, трябва да си давам време да рефлектирам. Сама.
Тук искам да спомена, че темплейтите, които ви каня да попълвате в последните дни, са добър начин да рефлектирате сами върху това, което ви се е случило в последната година.

Това са моите инструменти за психологически фитнес. Някои обичайни, други не толкова. Вярвам, че всеки от нас е различен и затова различни са инструментите, които му помагат. Ето защо ще се радвам да споделите своите. В края на материала отново оставям Story темплейт за целта.


Ако това, което правя ви допада, последвайте ме в Instagram (@bibons) за още. 

Този текст е част от десетдневното предизвикателство на Girls We Are.

Ето и какво (може би) сте пропуснали дотук:

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  1. Страхотен пост! Благодаря Ви, Биляна! ПОКАЗВАте, че има и други интересни теми, различни от мода и козметика, и давате храна за размисъл!
    П.с. повече харесвам тези Ви ПУБЛИКАЦИи 🙂
    Успешна 2019. Година!

    1. Много благодаря, Ju! Идват още много от тези ми публикации, надявам се и следващите теми да се харесат. Поздравииии <3

  2. Много полезна статия, Бибс! Със сигурност ще пробвам някои от твоите предложения, защото смятам, че няма по-ценно нещо за ума и тялото от грижата, дошла от теб самия.
    Благодаря и за наистина стойностното съдържание, което създаваш!

    1. Благодаря, Звезди <3 Много се радвам, че ме четете и този тип съдържание се харесва. Мотивирам се да има повече! Целувки :*