10 места, до които пътувах и едно, където заживях

В любим епизод на The Heart of It, подкаста на Ести Лалонд (още подкасти, които слушам, има тук) тя говори за пътувания. Нещо, което формулира много добре е, че пътуванията са като да взимаш витамини – всеки град ти дава нещо различно, от всяко ново място има нова полза за светогледа ти и теб като човешко същество въобще. Някои ти помагат да се преоткриеш духовно, други те мотивират да работиш, трети ти напомням кои са малките неща в живота, които трябва да оценяваш на ежедневна база. Всеки град има енергията си, която попиваш без усилия, просто бъдейки там. В този ред на мисли днес правя селекция от десетте града, в които бях през 2018. За да не ви засипвам с travel идеи, които може да намерите навсякъде, всяко от местата ще идва със следната информация – кое е едното нещо, които ме впечатли най-много; какво по-добре да бях пропуснала; кое е това, което остана за следващия път (вярвам, че трябва да си оставяме по нещо недовършено, за да се връщаме на местата, които харесваме); и какво ми даде, на какво ме научи или какво промени в мен това място.

Надявам се написаното да ви провокира да се замислите с какво вашите пътувания са ви обогатили през последната година.

 

МАРАКЕШ (МАРОКО)

  • Като човек, който обожава симетрия, меки тонове, мозайки, ислямска архитектура, Маракеш е най-естетически резониращото ми място от всички, посетени до този момент. Това, което смятам за особено важно там и може да бъде ключово за прекарването ви, е да отседнете в наистина добър риад (с две ръце препоръчвам Riad Jaaneman, изумително красив и сутрин се будиш от песента на птици във вътрешния двор).
  • Нещо, което бих пропуснала е така наречения belly dance и клуба, в който отидохме, за да видим такъв.
  • За следващия път си оставихме (ако има такъв, защото Лино никак не хареса Мароко и не иска и да чуе) пътуването до пустинята като съм хвърлила око и на този “глемпинг” (по-луксозен къмпинг).
  • Мароко ми даде представа за арабския свят (и отправна точка да започна да го изследвам) и ми показа в една картинка, колко голяма може да бъде пропастта между богатство и бедност на едно място.

БЕРЛИН (ГЕРМАНИЯ)

  • Била съм в Берлин десетки пъти и вече трудно го виждам по нов начин. Затова пък тази година за пръв път направихме женски уикенд там (7 жени), моминско парти за Ирина от When You Wonder What to Wear.
  • Една от вечерите прекарахме в “кинки” клуба KitKat, което обаче не беше по вкуса на част от момичетата.
  • И без да оставяш нещо за следващия път, Берлин винаги намира с какво да те изненада.
  • Разбрах, че мога да приемам хората с техните различия и странности (дори фетиши, които не разбирам) без да ги съдя и всъщност се гордея с това.

ДОХА (КАТАР)

  • Доха не е място, където човек обикновено планира да отиде, но като транзитна точка от България за Азия си заслужава да се разгледа. Ние решихме така да планираме полетите си до Индонезия, че да останем за денонощие в Доха. За краткото ни време там, това което наистина харесах беше Музеят на ислямското изкуство (затвърдих, че наистина много ми допадат архитектурата и елементите от него).
  • Не правете като нас, пропуснете разходките пеша – дори и да не е 45 градуса (ние се разходихме рано сутрин, когато не беше твърде топло) по улиците е пусто, защото за катарците не е обичайно да излизат през деня и да се движат без кола. Генерално оставаш с чувството, че си в изоставен град.
  • За следващия път остана да опитаме saloona, традиционното им пикантно ястие.
  • В икономическо отношение Катар е като Сингапур на Арабския полуостров, а чисто политически е едно от най-демократичните места в района. Допреди 50-60 години не е привличал особено внимание, но впоследстие играе много добре картите си в международните отношения със само един коз, природния си газ. Един вид добър урок по дипломация.

БАЛИ (ИНДОНЕЗИЯ)

  • Бали е всичко онова, за което няма “туристическа” оферта. Най-важно е да се научите да карате скутер (от “грешната” страна на пътя) и така да имате свободата да обиколите острова на него. Ако трябва да избера едно преживяване, това е какао церемонията, на която попаднахме (за нея и други спиритуални практики може да прочетете тук), а още текстове от Бали има тук и тук.
  • Искам ми се да бяхме пропуснали Семиняк, където попаднахме за ден и е всичко, което е Слънчев бряг, но за австралийските туристи.
  • Още не мога да разбера как за два месеца и непрекъснато планиране да го направим, не успяхме да изкачим вулкана и видим изгрева от върха му. Е, остана за следващия път.
  • Това, което научих от балийците е, че малките неща са тези, които те правят щастлив и ако вярваш, че живееш в рая (и може би си прав), друго място на света не ти трябва.

СИНГАПУР

  • Сингапур не беше моето място (генерално обичам по-неразвити дестинации, до които да пътувам), за разлика от Лино, който се влюби. Едно трябва да призная, обаче, това е свят, напред от нашия и всичко, което някога съм виждала. Ако имах само ден в Сингапур, бих го прекарала в парка (не точно като парковете, които познаваме) Gardens by the Bay
  • След Бали усетих Сингапур стерилен и студен, а това че поръчах кокос (в Бали ги сваляха за нас директно от палмите) и го получих, увит в найлоново пликче, илюстрира по-добре как се чувствах от всяка метафора, която мога да измисля.
  • За следващия път остана да опитаме местната кухня.
  • Разбрах, че времето не тече еднакво навсякъде и да, има места, където когато поръчаш хавлия в хотела, ти я носи робот (цялата история е тук).

О. ЛИМНОС (ГЪРЦИЯ)

  • Лимнос е (все още) сравнително див остров, в който почти единственото нещо, което можеш да правиш е да караш (уиндсърф или кайт). Грижихме се за каравана като за дом, карахме кабрио по черните пътища (абсолютно нелогично, но ние се забавлявахме) като дори успяхме да счупим покрива и го ремонтирахме по YouTube клипче. Това бяха трите най-сближаващи и безвременни седмици в четиригодишната ми връзка.
  • Бих пропуснала известната таверна за петли в по-северната част на острова.
  • За следващия път се надявам да има повече вятър, защото оцелихме безветрен период и почти не успяхме да караме.
  • Когато всеки ден проверяваш прогнозата за вятър, разбираш как понякога всички твои планове зависят от нещо, над което нямаш контрол. И това е напълно ОК.

СТОКХОЛМ (ШВЕЦИЯ)

  • Това пътуване беше много инпулсивно решение – една от най-близките ми приятелки искаше да отиде на концерт на любим артист и моят отговор беше “ОК, намери дата в град, в който не съм била и ще дойда с теб”. Така се оказахме в Стокхолм, който усетих като малък и северняшки Лондон.
  • Бих пропуснала увеселителния парк, който не беше това, което очаквахме.
  • За следващия път остана Meatballs for the people, едно от най-известните им места за традиционните кюфтенца, което беше затворено през август.
  • Разбрах защо северът е по-развит и по-богат, всичко е в начина на мислене на хората.  


ЛИСАБОН И ЕРИСЕЙРА (ПОРТУГАЛИЯ)

  • Лисабон виждам като следващия Берлин до има-няма 3 години. И отново препоръчвам да го обиколите на скутер (паветата се преживяват). Това, което ще ме върне там са гледките и страхотната храна.
  • Ерисейра е страхотна, но единственият начин да харесаш условията за сърф там (когато си начинаещ) е да не си карал сърф извън Европа.
  • За следващия път остана road trip до южната част на Португалия.
  • Видях Лисабон като едно от добрите места за живеене в Европа като съотношение на това, какво ти струва животът там и какво получаваш насреща. Ако Брекзит ситуацията ни остави бездомни, това е град, който бих обмислила като алтернатива на София.

АМСТЕРДАМ (ХОЛАНДИЯ)

  • В Амстердам бях на World AI Summit, конференция за изкуствен интелект. Това, което харесах най-много в града се оказа Amsterdam Noord и начинът, по който се развива тази част от града. Амстердам обиколих като местните – на колело.
  • Бих пропуснала Червените фенери.
  • За другият път остана музеят на Ван Гог, който много искам да видя, но нямах времето, което изискваше. На конференцията един стартъп представи продукт, който на базата на изкуствен интелект показва в коя зала в момента колко хора има и те насочва в каква последователност да разглеждаш, за да не се събират гигантски тълпи на едно място (голям проблем на музея към момента).
  • Разбрах, че няма превозно средство, с което човек не може да свикне.

ЛОНДОН (ВЕЛИКОБРИТАНИЯ)

Казват, че като се умориш от Лондон, си се уморил от живота и все повече им вярвам. В последните три години прекарваме много време тук, сменихме десетки къщи, но тази есен “официално” го превърнахме в дом и се постарахме да го почувстваме така. Лондон обичам по много начини, но си давам сметка, че ми отне много време и хора да се почувствам комфортно и да открия това, което харесвам в него. Тук имам още много да откривам, а вие може да го правите с мен в профила ми в Instagram. Имам много и да уча, но това, което разбрах дотук е, че мога “повече”, но ме чака много, много работа.

 

За финал искам да ви споделя два инструмента, които ползвам и обожавам, когато става дума за пътуване. Първият е приложението Mark O’Travel, който е дигитална карта, в която маркираш държавите, които вече си посетил; вторият – Jet Lovers – извлича данни за пътуванията ти като това на какви самолети летиш най-често, колко мили си изминал във въздуха или колко време си прекарал в небето (11 денонощия сумарно при мен за последните години). Забавно изчисление, което прави, показва и колко процента от разстоянието до Луната си изминал, ако пътуваше натам (аз съм на 45%).

Надявам се материалът да ви е допаднал и предизвикал да се замислите кои са местата, които сте посетили и как те са разширили светогледа ви. Отново оставям Story темплейт (в края на статията), в който ми се иска да споделите именно това.  

 


Ако това, което правя ви допада, последвайте ме в Instagram (@bibons) за още. 

Този текст е част от десетдневното предизвикателство на Girls We Are.

Ето и какво (може би) сте пропуснали дотук:

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  1. ЛИМНос е един наистина прекрасен остров! Ходила съм там десетки пъти и ме ЗАПЛЕНИ Напълно, въпреки че не отивам за спорт. Мога да ви разкажа малко повече и При следващото ви ПОСЕЩЕНИЕ да посетите някои от местата.
    посетете НАЙ- западната точка на острова ( село плака), там, по залез слънце е ТОЛКОВА красиво, ВИЖДА се Турция и когато отидете там и погледнете просто оставате с чувството, че ТРЯбва да доведете НЯКОГО КОГОто обичате.
    ДРУГА възможност ЗА разходка на острова е пустинята. Да, имат си пустиня! Намира се в близост до село КАТАЛАКО- има си и табели, но предупреждавам ви, пътят до там в един момент става черен. ДРУГОто нещо, което разходката до пустинята предлага, е че ако не се качите до нея, а ПРОДЪЛЖИте по пътя направо стигате на един плаж, на който няма нищо. Пълно е с камъни, водата е напълно спокойна и е наистина много КРАСИВО.
    На острова се намира и ЕДИНСТВЕНАТА В света черква без ПОКРИВ- ” Богородица Какавиотиса”. Само в седмицата на ВЕЛИКДЕН там се провежда литургия.
    Още нещо, което островът ПРЕДЛАГА, е панаир- ПРЕЗ лятото островът има празник в чест на светеца, който го закриля. Хората отиват на църква, виждат се и се наслаждават на панаира.
    В Мирина може да посетите крепостта, както и многобройните магазинчета за хляб и десерти- Хрисафи. Предлагат много ВКУСОТИИ- и солени, и сладки.
    А, в малките села продават хляб и риба, който са прясно ПРИГОТВЕНи и наистина вкусни.
    И накрая, ТЪЙ като е остров, има един невероятен плаж в близост до село Роману. Почти изцяло самотен, МНОГо красив… като от филм.

    1. Хей, Мелани, много благодаря за препоръките. Единствено в пустинята съм била, със сигурност ще се възползвам от другите идеи следващото лято. <3